Британският жилищен пазар: филм на ужасите за едни - приказка за други

Броят на хората, живеещи на улицата в Лондон, е нараснал с 26% през последната година, а списъците с чакащи за жилища с достъпни наеми достигат зашеметяващите 1,33 милиона души

26 August 2025 | 21:00

Автор: Маркъс Ашъуърт, Стюарт Троу
Редактор: Галина Маринова

Снимка: Pixabay

Дисфункционалният пазар на наеми във Великобритания е преживял поредица от правителства, които са се опитвали да реформират почти феодалната система на отдаване под наем от собственици-непрофесионалисти. По-малките собственици, с четири или по-малко имота, съставляват повече от половината от 4,7 милиона домакинства в частния сектор на наемите.

Опитите за професионализиране на сектора са довели до огромни разходи за семействата с ниски доходи, а последните данни ясно показват какво точно не е наред и как това бързо се превръща във финансова катастрофа за правителството.

Данните за наемите в частния сектор за юли от Националната статистическа служба показват, че наемите се стабилизират, като в Лондон се наблюдава първото месечно понижение от четири години насам. Средните наеми в страната са с 6% по-високи от миналата година, но това е понижение от 6,7% през юни. Търсенето и предлагането се привеждат в равновесие. Проучването на жилищния пазар за юли от Кралския институт на сертифицираните оценители разкрива дълбочината на кризата. Показателят, отразяващ нетния баланс на новите инструкции на наемодателите – когато имотите се предлагат за наем чрез агенции за недвижими имоти – миналия месец спадна до минус 31%, което е най-слабият резултат за последните 30 години (с изключение на спада през април 2020 г. в резултат на Covid, който бързо се обърна).

Britain’s Tale
По-малко жилища за отдаване под наем | Новите инструкции на наемодателите, с изключение на спада, причинен от Covid, са най-ниските за този век

Според агенцията за недвижими имоти Savills, частният сектор за отдаване под наем е загубил 290 000 имота между април 2021 г. и октомври миналата година, през период, в който според Националната статистическа служба населението на Обединеното кралство се е увеличило с повече от 2 милиона души.

Струва си да се отбележи, че в същото време са добавени 53 000 новопостроени имота под наем. Въпреки това, много от тези нови корпоративни наемодатели предлагат удобства, като фитнес зали и консиержи, достъпни само за хора с по-високи доходи, докато повечето от загубените имоти в Лондон са били в по-евтиния сегмент, доминиран от по-малки наемодатели, според Savills.

Суровата реалност е, че много от хората, изтласкани от този отлив на наемодатели – за който обяснихме още през април и още през май 2023 г. – вече не са в достатъчно силна финансова позиция, за да се конкурират за жилища на този свиващ се частен пазар, където наемите са се повишили с 40% от началото на пандемията, а неудовлетвореното им търсене на жилища се отразява в социален и икономически стрес, вместо да се проявява ясно в показателите на агенциите за наеми. Спането на улицата е много видим проблем.

Малко лондончани ще се изненадат, че броят на хората, живеещи на улиците на столицата, е нараснал с 26% през последната година.

По-малко очевидно е увеличението на списъците с чакащи за жилища с достъпни наеми. Общините оценяват този брой на зашеметяващите 1,33 милиона. Дори тази огромна цифра почти сигурно е значително подценена, тъй като общините са задължени да настаняват бездомните и ще направят всичко по силите си, за да намалят отговорността си.

Разходите за временно настаняване са огромни и през последните години започнаха да натоварват бюджетите на общините в райони на страната, които преди това не са съобщавали за значителни проблеми. Според New Economics Foundation, градът Саутхемптън на южното крайбрежие е похарчил 23 000 лири (31 000 долара) през 2018/19 г. за нощно плащано спешно настаняване. През първите девет месеца на 2024 г. тази цена достигна 700 000 лири.

Всичко това се случва в момент, в който стандартът на живот в Обединеното кралство е подложен на нов натиск, като ръстът на заплатите в частния сектор се забавя под 5%, а инфлацията се очаква да достигне 4% през септември, според Bloomberg Economics. Според данни, публикувани в понеделник, реалните заплати са спаднали до 1,5% на годишна база през второто тримесечие, което е значително забавяне спрямо 5% темпа, който Лейбъристите наследиха, когато дойдоха на власт преди малко повече от година. Икономистите от Deutsche Bank AG очакват това забавяне да продължи до едва 0,5% до края на годината.

Тази финансова криза създава и друг деликатен и скъп проблем. Тя все повече принуждава местните съвети, които се опитват да настанят бездомните, да влязат в пряка конкуренция за вече скъпите хотелски стаи с националното правителство, което търси настаняване за търсещите убежище. Ясно е, че тази ситуация не е устойчива от финансова, социална или политическа гледна точка. Правителството не може да създаде допълнително предлагане в количествата, необходими за задоволяване на нарастващото население, но това, което със сигурност трябва да направи, е да смаже колелата и да координира националните и местните усилия. Вместо това се случва точно обратното.

На първо място, местната жилищна помощ (LHA), мярка, използвана за изчисляване на жилищните помощи за семейства с ниски доходи, е останала далеч зад реалните наеми. Само 5% от жилищния фонд в Лондон е достъпен за лицата, получаващи помощи. Увеличаването на LHA би позволило на затруднените семейства да се върнат в частния сектор, докато правителството изпълни обещанието си да увеличи предлагането на наеми.

Второ, повечето от мерките, насочени към повишаване на сигурността на наемателите през последните години, постигнаха точно обратното. Вместо това, те създадоха трудно опровержимо впечатление у наемодателите, че те се разглеждат като бич за обществото. Разбираемо е, че те предпочитат да напускат, което влошава проблема с предлагането.

Трудно е да се приеме, но докато други не се включат с необходимите инвестиции, е нужен прагматизъм. Правителството вече е направило това до известна степен, като е наело Serco Group Plc, голям британски управител на имоти, да търси жилища за хора, търсещи убежище, обикновено като се насочва към обезкуражени малки наемодатели. Това обаче намалява още повече предлагането на частни имоти под наем, дори без наемодателите да продават имотите си.

За по-заможните наематели има по-голям избор и качеството се повишава. Това е и чудесен момент за покупка, тъй като частните наемодатели активно продават жилища, които обикновено са първата стъпка към собствено жилище. За по-бедните наематели обаче, и особено за бездомните, ситуацията никога не е била по-трудна. Това води не само до лични катастрофи, но и до разрастваща се национална финансова криза.