Kитайската икономика се нуждае от помощ — но ще дойде ли тя

Ако някога е имало условия, които крещят за стимули, Китай сякаш ги изпълнява. Наскоро публикувани показатели за растеж и инфлация бяха повече от разочароващи.

След обнадеждаващо начало на годината разширяването е в беда. Но властите дават малко признаци, че са готови да изоставят предпазливостта, която характеризира действията им. Фискалната политика вече свърши част от работата и макар икономистите да прогнозират намаления на лихвите по-късно тази година, вероятно те ще бъдат скромни. Подходът „изчакай и виж“ можеше да се оправдае, докато активността се държеше относително добре и САЩ уточняваха доколко наказателни ще са митата. Пекин изглежда решен просто да крета напред.

Данни, публикувани в петък, показват изразено отслабване. Производството беше по-вяло от очакваното, а търговията на дребно, на която президентът Си Дзинпин се надяваше да е светъл лъч, изстина. Инвестициите във фиксирани активи — приблизителен показател за капиталовите разходи — застояха. Безработицата в градските райони се повиши; при 5,2% тя значително надхвърля националния показател на САЩ. Дефлационният натиск продължава, а броят на новите заеми се срина.

Няма добра причина Народната банка на Китай да се колебае. Плавни съкращения от порядъка на 10 базисни пункта — предпочитаният от банката размер — ще стигнат дотам. Приятна изненада би било, ако тя намали с четвърт пункт, макар това често да е минимумът за други централни банки. Вероятно искаме твърде много, но каквото и да е планирал паричният регулатор, трябва да бъде изтеглено напред.

Ключови китайски индикатори показват отслабване на икономиката.

Какво — или кой — може да спира управителя Пан Гуншен? Банката не е независима по начина, по който са Федералният резерв или Европейската централна банка. Ръководството на Китай вероятно се тревожи да не изпрати грешен сигнал — такъв, който мирише на паника или издава уязвимост. Това е разбираемо, когато търговските разговори с Вашингтон напредват. Лесно е да си представим президента Доналд Тръмп да извлича политически дивиденти от стимулите в социалните мрежи. Той стигна дотам да нарече икономиката на Индия — за която се прогнозира по-бърз растеж от китайската тази година — „мъртва“. (Миналата седмица Белият дом удължи с още 90 дни паузата върху по-високите мита за Китай — ход, на който Си отвърна реципрочно.)

Тревожен е и натискът срещу ценовите войни, които правителството обвинява за прекалено ниската инфлация. Държавата започна кампания за ограничаване на безмилостната конкуренция, която изяжда печалбите и сваля заплатите. Да се посрещне призракът на дефлацията е добре, но това прилича на подход „стрелба по вестоносеца“. Индексът на потребителските цени се носи около нулата от няколко години; разходите за живот не излетяха след пандемията, както стана другаде. Главният проблем е слабото търсене от домакинствата, което отчасти отразява постоянните последствия от срива на пазара на недвижими имоти.

Излишният индустриален капацитет не помага. Ръководният орган на Комунистическата партия постави сред приоритетите си овладяването на „хаотичната конкуренция“ между компаниите. Лесно е да видим безработицата да се покачи още. Ако производството намалее, нуждата от персонал също намалява. А това ще продължи да подкопава доверието на домакинствата. Предизвикателствата на Китай са взаимосвързани.

Паричната политика не е панацея. Трябва да се задействат и фискалните, и регулаторните лостове. И предвид подчиненото положение на НБК спрямо партията, не е справедливо да очакваме твърде много. Това не означава, че лихвите и изискванията за задължителни резерви нямат роля. Бързото движение на тези фронтове може да даде сигнал, че слабите данни са привлекли вниманието на управляващите. Си тръгна в правилната посока, позволявайки по-високите разходи да поставят дъно под забавянето. Има още какво да се направи.

Няма съмнение, че Китай иска да изтърпи настоящите трудности. Играта в дългосрочен план има своята притегателност, особено тъй като Пекин предпочита да вижда моделите и управлението си като по-добри. Паниката рядко е конструктивна, но решителната реакция на колебанията в икономиката има много доводи „за“.

Даниел Мос е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските икономики. Преди това е бил изпълнителен редактор на Bloomberg News за икономика.

Още по темата

Китайският фондов пазар за 11 трилиона долара е главоболие и за Си, и за Тръмп

Китай удължава разследването за вноса на млечни продукти от ЕС

Китай се готви от години за тази търговска битка и САЩ имат много да научат

Тръмп няма да вдига митата на китайските стоки заради покупките на руски петрол