Морските костенурки не са единствените жертви на пластмасата
Глобалното годишно производство на пластмаса е скочило до 475 милиона тона през 2022 г. от едва 2 милиона тона през 1950 г.
Редактор: Георги Месробович
Ето един факт, който може да ви накара да се почувствате малко странно: вие и аз имаме пластмаса в мозъците си. Малки частици полимери се намират и в черния дроб, бъбреците, сърцето и кръвоносната система. Ако това не ви кара да се почувствате некомфортно, имайте предвид, че само за осем години учените са наблюдавали увеличение на количеството пластмаса в тялото. Проучване, публикувано в Nature, сравнява постмортални проби от органи от аутопсии, извършени през 2016 и 2024 г. По-новите трупове са имали много по-високи концентрации в черния дроб и мозъка.
Количеството микропластмаси в човешкия мозък се е увеличило от 2016 г. насам
Може би се чудите дали има значение, че всички ние постепенно се превръщаме в частично пластмасови (дори новородените бебета имат пластмаса в телата си в наши дни). Какво зло могат да причинят такива миниатюрни частици? Подобно на образа на климатичните промени с полярна мечка на самотен леден блок, досегашните символи на пластмасовата криза са морски същества, задушаващи се от сламки и найлонови торбички. Тези образи са емоционални, но държат проблема на разстояние – проблем за дълбокото море. В действителност ситуацията е много по-лоша, отколкото си мислите.
Медицинското списание The Lancet, което се рецензира от колеги, определи проблема категорично, наричайки пластмасата „сериозна, нарастваща и недооценена опасност“ в статия, публикувана тази седмица, с която стартира глобална система за мониторинг, за да проследява напредъка в намаляването на вредите.
Пластмасите са безспорно полезни. Тяхното развитие е подпомогнало напредъка в области като медицината, инженерството и електрониката. Те ни позволяват да произвеждаме стерилни катетри и спринцовки за еднократна употреба, които намаляват риска от инфекции. Те са леки, което прави автомобилите и другите превозни средства по-икономични. Освен това правят изолацията и корпусите на електронните устройства по-безопасни. Тъй като разходите за околната среда и човешкото здраве са екстернализирани, материалът е евтин, което ни позволява на всички да се възползваме от удобството на кафе за вкъщи или достъпни дрехи.
Но ние влошаваме проблема с нашата зависимост от тези небиоразградими полимери. Глобалното годишно производство на пластмаса е скочило до 475 милиона тона през 2022 г. от едва 2 милиона тона през 1950 г. Половината от всички пластмаси, произведени досега, са произведени от 2010 г. насам и без намеса е вероятно до 2060 г. да произвеждаме 1,2 милиарда тона от този материал всяка година. Тъй като пластмасите не се разграждат, а просто се разпадат на все по-малки частици, това означава, че ще добавим милиарди тонове към нашите екосистеми, води и тела.
Производството на пластмаса може да се утрои до 35 години
Пластмасата е вредна за нас по много начини. В пластмасите могат да се съдържат над 16 000 химични вещества, като например огнезащитни средства, пер- и полифлуоралкилни вещества (PFAS) и фталати. Здравословните последици от излагането на такива химикали са широкообхватни и се проявяват във всяка възраст, от спонтанни аборти и намалено тегло при раждане до сърдечно-съдови заболявания и рак. Още по-лошото е, че данните за опасността не са публично достъпни за повече от две трети от известните химикали в пластмасата, което означава, че нямаме представа как те могат да ни навредят.
Освен че ни замърсяват с химикали, малките фрагменти от полимерите – микро- и нанопластмаси – се натрупват в телата ни, заобикаляйки вградените ни защитни механизми като кръвно-мозъчната бариера и плацентата. Изследванията са в начален стадий, но вече са направени предположения за връзка между микропластмасите и белодробни заболявания, възпалителни заболявания на червата и инсулти, наред с други състояния.
Освен това има и някои почти странни непредвидени последици за здравето. Кой би предположил, например, че пластмасовите отпадъци допринасят за разпространението на векторно предавани заболявания като денга и Зика, като осигуряват благоприятна среда за комарите Aedes да снасят яйцата си? По същия начин, проучване на Университета в Ексетър и Морската лаборатория в Плимут установи множество връзки между пластмасата и антимикробната резистентност. Установено е, че разливите на суров нефт, който е изходна точка за много видове пластмаса, спомагат бактериите да станат резистентни към антибиотици, а този процес се усилва от химикалите, добавени към пластмасата, като бисфеноли и фталати.
Знаейки всичко това, хората се опитват да ограничат излагането си на пластмаса. Актьорът Орландо Блум дори похарчи 13 000 долара за експериментално лечение за пречистване на кръвта. Но честно казано, това е безполезно.
Тази сутрин излязох да тичам. Всичко, от спортния ми сутиен до обувките ми, беше изработено от смес от синтетични материали, включително полиестер и найлон. След това изстисках паста за зъби от полиетиленова туба. Отидох на работа с велосипед, вдишвайки микропластмаси, образувани от износването на гумите и ерозията на пътя. Не съм достатъчно организирана, за да си приготвям храна, така че ще изляза да си купя обяд, който вероятно ще включва пластмаса за еднократна употреба. По-късно може да си пия чаша чай, а пакетчето ще съдържа пластмаса. Това вероятно е само малка част от пластмасата, на която съм изложена ежедневно. Някои от тези неща са под мой контрол, но да живееш наистина без пластмаса в съвременния свят е невъзможно.
В момента страните обсъждат глобален договор за пластмасите в Женева, Швейцария, след като миналата година не успяха да постигнат споразумение в Пусан, Южна Корея. Наложително е да постигнат силни, правно обвързващи ангажименти за справяне с проблема.
За съжаление, не започваме от обещаваща позиция: в Пусан страните се разделиха на две коалиции – група с високи амбиции, която се застъпва за постепенното премахване на вредните пластмаси и химикали, и коалиция от страни производителки на петрол, като Русия и Саудитска Арабия, които искат договорът да се фокусира върху управлението на отпадъците и рециклирането. Всяка от страните се затвори в позицията си до такава степен, че делегатите не можаха да се споразумеят дори за правилата за гласуване.
Един силен договор трябва да наложи ограничения върху производството на пластмаса, да регулира използването на опасни химикали в пластмасата, да премахне продуктите за еднократна употреба и да се ангажира с подобряване на рециклирането и управлението на отпадъците. Той трябва също да признае множеството неблагоприятни въздействия върху здравето, които производството, употребата и изхвърлянето на полимери оказват върху нас.
В края на краищата, замърсяването с пластмаса не заплашва само морските костенурки. То е и ясна и актуална опасност за човешкото здраве.
Лара Уилямс е колумнист в Bloomberg Opinion, който пише по теми, свързани с климатичните промени.