Как САЩ превърнаха Пакистан в оръжие срещу Индия

Мнозина в Ню Делхи приветстваха завръщането на президента Доналд Тръмп във властта, очаквайки той да издигне индийско-американските отношения до нови висоти. Сега те вероятно се чудят къде всичко се обърка, след като Тръмп нанесе безпрецедентен удар по Индия тази седмица — заплаши с 25% мита и предупреди, че ще добави допълнителна такса, ако Индия не прекрати покупките си на руски петрол и оръжия. Той дори изрази недоволство от участието на страната в „антиамериканската“ група БРИКС.

Обикновено премиерът Нарендра Моди би пренебрегнал няколко публикации в социалните мрежи. Може да е унизително да се озовеш с по-високи търговски ставки от тези на конкурентните държави след толкова ухажване на Тръмп, но и това може да се преглътне. Президентът обаче не се спря само до търговията. Той завъртя ножа, като в същия ден обяви тарифно споразумение с Пакистан — и добави, че американски компании ще помогнат на изпадналия в затруднение съсед на Индия да добива петрол от новооткрити залежи и че „може би един ден Пакистан ще продава петрол на Индия“.

Не съм сигурен, че Тръмп осъзнава с какво си играе. Да, индийското правителство очакваше по-транзакционна ера: за Ню Делхи почти всичко е предмет на договаряне. Но не и отношенията с Пакистан. Гражданите вече негодуват, че Тръмп си приписа заслугата за прекратяването на огъня между двете ядрени държави по-рано тази година. Нищо не е по-способно да накара който и да е индийски лидер да се инати и да прекрати разговорите за икономически връзки, колкото споменаването на Пакистан.

Политиците в Ню Делхи с мрачно чувство осъзнават някои неприятни истини. Дали Индия не е надценила геополитическото си значение? Заплахата с мита бе достатъчно лоша: 25% са повече от договорените 19% с Филипините и Индонезия и далеч над 15% за съюзници на САЩ като ЕС, Корея и Япония. По някаква причина Индия очакваше, че е толкова незаменима за САЩ, че ще получи по-добра сделка от дългогодишните съюзници — дори такава, която да запази бариерите, издигнати за индустрията и земеделието. Вместо това, ако не направи много по-големи отстъпки от планираните, рискува да се окаже сред малкото страни, излезли от „паузата“ на тарифите на Тръмп с по-висока, а не по-ниска ставка от първоначално заплашваната.

Ню Делхи осъзна твърде късно, че има много малко реални лостове за влияние във Вашингтон. На китайците може да им бъде дадено ново удължаване, защото разполагат с ресурси, с които могат да заплашат икономиката на САЩ. Европейците и източноазиатците могат да обещаят да купуват американско оръжие или да инвестират в САЩ. Индия не може нито да заплаши, нито да подкупи.

В продължение на години Индия успяваше да играе над реалното си икономическо тегло, като мълчаливо обещаваше да бъде част от водените от Вашингтон усилия за ограничаване на възхода на Китай. Мълчаливо, не открито — Ню Делхи не смята, че близостта със САЩ ѝ пречи да участва в доминирани от Китай формати или да подкрепя клиентите на Пекин в Москва.

Гневът на Тръмп обаче показва, че този баланс може би е изчерпан. Русия може и да не е негова основна грижа, но отказът на втория ѝ по големина клиент да се подреди в строй все пак го дразни. Пакистанските лидери го обсипаха с похвали, след като той обяви примирието; индийците демонстративно го игнорираха. Белият дом иска покорство, не неподчинение. Неслучайно звучеше заядливата му забележка, че, каквото и да стане, Индия и Русия могат „заедно да потопят мъртвите си икономики“.

Ако Тръмп се беше ограничил до изискване Делхи да се дистанцира от Москва — и го бе направил, ако може, без да обижда икономическите перспективи на Индия — ръководството вероятно щеше тихомълком да отстъпи. Отстъпката в цената на руския петрол е едва между 6 и 10 долара за барел, а според изследване на Standard Chartered въздействието върху инфлацията при преминаване към американски източници би било незначително. Разбира се, правителството ще трябва някак да убеди националистическата си база, че този ход е в интерес на страната, след като две години твърдеше обратното. Но доверието в премиера е достатъчно високо, за да го постигне.

Избирателите обаче няма да приемат никакво смекчаване на твърдата линия спрямо Пакистан. Капитулацията пред Тръмп, след като той ясно показа предпочитание към съседите ни, ще бъде трудна за преглъщане, дори за Моди.

За по-малко от 24 часа политиката грижливо култивираната стратегическа двусмисленост на фона на напрежението САЩ-Китай се оказаха в руини. Очаквам Моди все пак да успее да договори някаква сделка, макар и с повече отстъпки и вътрешнополитически щети, отколкото му се иска. Но Тръмп очевидно се пита какво точно Индия носи на масата като партньор.

Също така гражданите ще се чудят дали САЩ отново не правят грешката — както толкова пъти преди — да се доверят на пакистанския елит, пренебрегвайки Индия. Увереността на Ню Делхи, че може да лавира в ерата Тръмп, бе напълно разбита; ще е нужно време отношенията да се възстановят след тази бурна седмица.

Михир Шарма е колумнист за Bloomberg Opinion и старши сътрудник в Observer Research Foundation. Преди това е бил редактор в Business Standard и колумнист в Indian Express.

Още по темата

Нелюпшене: Преговорите с Индия продължават

Санкциите на Тръмп подлагат на изпитание отношенията между Индия и Русия

Защо Тръмп удари Индия с 25% мита

Петролните рафинерии в Индия са притиснати от натиска срещу Русия на САЩ и ЕС