Данък върху богатството няма да реши фискалните проблеми на Великобритания

Заключението на британските депутати, че Агенцията по приходи и митнически услуги на Нейно Величество (HMRC) не знае колко данъци плащат милиардерите в страната, едва ли повишава престижа на агенцията. Един страничен ефект от доклада на Парламентарния комитет по публични финанси може да бъде засилване на подкрепата за гаранции, че най-богатите плащат справедливия си дял – а именно данък върху богатството.

Данъците върху богатството имат различен ефект и повечето държави, които са ги въвели, в крайна сметка са се отказали от тях. Франция е най-новият пример: тя замени налога с данък върху недвижимите имоти през 2018 г. От 38-те страни в ОИСР само четири все още прилагат подобен данък – Норвегия, Испания, Швейцария и Колумбия. Въпреки това идеята отново набира глобален импулс, подпомогната от труда на френския икономист Габриел Зюкман, чийто план за 2% глобален минимален данък върху милиардерите бе одобрен от Г-20 под бразилското председателство миналата година.

В Обединеното кралство бившият лидер на Лейбъристката партия Нийл Кинок предложи този месец 2-процентов налог върху активи над 10 милиона паунда, като изчисли, че това би донесло до 11 милиарда годишно. Правителството на Киър Стармър, изправено пред фискален недостиг до 30 милиарда паунда тази година, не изключва идеята, а синдикати като Unite – най-големият в страната – я подкрепят. Групата Patriotic Millionaires UK, която настоява богатите да плащат повече, заяви, че 80% от милионерите във Великобритания одобряват предложението.

Тази конюнктура беше фон на междупартийното разследване дали страната събира правилния данък от най-богатите си жители. HMRC може да се почувства несправедливо засегната от формулировката на доклада. Агенцията има и успехи: през 2023-24 г. нейната контролна дейност донесе допълнителни 5,2 милиарда паунда приходи от заможните лица – такива с доходи над 200 000 паунда или активи най-малко 2 милиона през която и да е от последните три години – спрямо 2,2 милиарда през 2019-20 г. Комитетът отдаде „голямо признание“ за това, но веднага добави, че успехът показва или влошено несъответствие при богатите, или че досегашните оценки на HMRC са били твърде ниски. Понякога просто не можеш да спечелиш.

HMRC далеч не е изостанал по ефективност – международните сравнения го поставят на челни позиции. За последните две десетилетия агенцията е намалила с почти една трета т. нар. данъчна пропаст – разликата между дължимото и реално платеното.

Събирането на приходи във Великобритания стана по-ефективно.

Службата би могла да попита защо богатите получават толкова внимание, след като далеч не са най-големите нарушители – това са малките предприятия. А HMRC има и защита за своята „липса на знание“ за милиардерските данъци: както официални лица обясниха пред комисията, агенцията няма причина да събира такива данни, защото хората се облагат според доходи и капиталови печалби, а не според притежаваното богатство.

Малките предприятия дорпинасят най-много за затваряне на данъчната пропаст на Обединеното кралство, като делът им се е увеличил през последните пет години.

Тогава отново – други данъчни администрации често събират такава информация, дори когато не прилагат данък върху богатството. А и изчисленията на HMRC за данъчната пропаст може да са погрешни — дори силно погрешни. Това изглежда повече от вероятно при 849-те милиарда паунда, които британски резиденти държат в офшорни сметки. Частичната оценка на HMRC за укритите данъци върху тази сума е едва 300 милиона паунда — „невероятно ниска“ според комисията.

Както и да е, критиките към HMRC — изразени от междупартиен комитет с консервативен председател — са ободряващи за онези, които искат Обединеното кралство да възприеме по-твърд подход към облагането на най-заможните граждани.

Социалният аргумент за данък върху богатството е убедителен. След глобалната финансова криза от 2008 г. неравенството се увеличи, тъй като паричните облекчения и държавните стимули надуха цените на активите, докато средните доходи в много страни стагнираха. Ако най-богатите плащат процент от своето богатство, това донякъде би възстановило баланса и би попълнило държавните финанси, отслабени от извънредната подкрепа по време на пандемията. Световните нагласи очевидно се променят в тази посока. В началото на месеца Бразилия и Испания обявиха в Севиля създаването на „коалиция на желаещите“ по темата и според Зюкман към тях са се присъединили Южна Африка и Испания. Националното събрание на Франция гласува през февруари за минимален данък от 2% върху милионерите..

Практическите възражения обаче също имат тежест. Разходите за оценка и мониторинг на богатството, а после и за събиране на налога са значителни. Най-голямото предизвикателство е как да се предотврати бягството на капитали. Данъчната ставка от 2% може да не изглежда висока; достатъчно ниска, за да позволи нетното богатство да продължи да расте. Но погледнете я като дял от дохода, който тези активи носят, и тя става много по-съществена. При 5% годишна доходност, 2% от базата на активите се равняват на допълнителен данък от 40% върху този доход — освен ако други налози едновременно не бъдат намалени или опростени. Изглежда, че Великобритания вече е подценила поведенческата реакция на други мерки, насочени главно към богатите — като премахването на статута „нон-дом“ и налагането на ДДС върху частните училищни такси.

Съществуват и по-коварни вторични ефекти, които трябва да се обмислят, като влиянието върху предприемачеството и иновациите, както и насърчаването на култура, която разчита да натоварва една група данъкоплатци. Данъкът върху богатството може да започне със слаба ставка и висок праг, но изкушението ще бъде да се разшири и да обхване по-ниските нива на разпределението. Според изследване на Комисията за данък върху богатството от 2020 г. във Великобритания има 22 000 данъкоплатци с поне 10 милиона паунда и 626 000 с поне 2 милиона.

Трудно е да се види как такъв налог ще проработи, освен като част от координирана глобална програма. Може би натам се движим, но това е далеч от реалността. Фискалните предизвикателства на Великобритания са много по-належащи. Няма незабавно решение тук.

Още по темата

Великобритания обмисля да отложи проекта за дигитален паунд

Великобритания санкционира търговското подразделение на "Лукойл" - "Литаско"

Великобритания ще намали възрастта за гласуване до 16 години преди следващия вот

Великобритания и Германия подписват договор за взаимна защита