Ами, ако сега ситуацията за инвеститорите е различна?
Ерата на инвестиране от последното десетилетие и половина, когато почти всеки правеше пари, отмина
Обновен: 13 July 2025 | 13:14
Редактор: Георги Месробович
Наричат ги „четирите най-скъпи думи в историята на инвестирането“ и това със сигурност е вярно: този път е различно. И все пак - чуйте ме! - има причини да се приеме възможността, че този път наистина е различен. Естеството на риска се променя, а с него се променят и пазарите.
Ерата на инвестиране от последното десетилетие и половина, когато почти всеки правеше пари, отмина. Това може да донесе повече печалби за инвеститорите, но и повече риск. Инвестирането ще изисква повече внимание и умения, а управлението на риска отново ще има значение.
Три големи изменения са в основата на тази промяна. Първата е технологичен шок. Въпреки мрачните перспективи, които отчасти се дължат на нарастващия държавен дълг и на политиката (особено по отношение на митата и имиграцията), която има тенденция да поставя политиката над икономическите проблеми, икономиката на САЩ все още има някои важни предимства. Основното от тях е, че тя все още е дом на голяма част от световните иновации, особено в областта на изкуствения интелект.
Никой не знае какво ще означават изкуственият интелект и другите технологии за икономиката, нито как и кога ще настъпят промените. Ако ИИ се развие по начина, по който се развиха другите големи иновации, той ще увеличи производителността и рентабилността. Цените на акциите ще се повишат за компаниите, които могат да се възползват максимално от тази възможност. Това очакване е една от причините пазарите да продължават да се покачват, въпреки че в момента акциите са малко скъпи.
В по-дългосрочен план ще се наблюдават колебания. Технологичната трансформация на икономиката е объркан и несигурен процес, който създава много победители и губещи. Той може да отнеме десетилетия, за да се развие. Разбира се, изкуственият интелект ще промени икономиката, но по начини, които все още не можем да си представим.
Всъщност, между ИИ и икономическите насрещни ветрове, добавени от правителствената политика, почти сигурно ще има много фалстартове и лоши залози, както и някои борсови сривове и шумотевица около определящи епохата компании, които ще бъдат забравени след 10 години. Това означава, че пазарът ще бъде по-волатилен, дори и да предлага по-висока очаквана възвръщаемост.
Втората промяна е по-голямата финансова фрагментация, предизвикана от новия световен търговски ред. Още преди търговската война на президента Доналд Тръмп пазарите се фрагментираха. След пандемията се наблюдаваше преминаване към повече „friendshoring“ (т.е. търговия с държави със сходно мислене или такива, в които отношенията са стабилни). Резултатът е, че пазарите ще бъдат по-малко интегрирани и по-малко корелирани.
През последните 20 години на инвеститорите им се разминаваше с известно пристрастие към домашната среда, защото американските акции се представяха по-добре, а пазарите бяха относително корелирани, защото бяха толкова интегрирани. Това вече няма да е вярно, ако държавите търгуват по-малко и трансграничните капиталови потоци намалеят. Тъй като диверсификацията вече няма да е заложена, инвеститорите ще трябва да я търсят.
Предпочитането на американски акции бе доходоносно за инвеститорите в САЩ
Третата голяма промяна е по-високата задлъжнялост и инфлация. Това ще доведе не само до по-високи лихвени проценти, но и до по-стръмна крива на доходността и по-нестабилни лихвени проценти. Това означава по-малко стабилни корелации с фондовия пазар и ще изисква по-усъвършенствана стратегия с фиксирана доходност. Инвеститорите вече няма да могат да разчитат на отрицателна корелация между акциите и облигациите.
През последните около 20 години беше възможно да се справяме добре на пазарите, без да се отнасяме толкова сериозно към управлението на риска. Можеше да си купите ETF-и, следящи S&P 500 и някои държавни облигации и да се справите доста добре. Това вече няма да е удачно - освен ако не сте готови да понасяте голяма волатилност или дори години на ниска възвръщаемост.
Управителите на активи, усещайки този променящ се свят, твърдят, че той изисква по-активно управление. Но изборът на акции също ще бъде много по-труден и по-малко предсказуем. Фокусът не трябва да бъде върху опитите да се надхитри пазарът, а върху управлението на риска. Може би това е нова епоха, но изпитаната и вярна стратегия, която много инвеститори са забравили, е най-добрата им надежда.
Това означава две неща. Първо, за да компенсират фрагментацията, американските инвеститори трябва да диверсифицират в международен план и да избягват пристрастията към домашния пазар. Второ, те трябва да хеджират оставащия риск, като възприемат по-усъвършенствана стратегия с фиксирана доходност. Много хора се ориентират към по-къса крива, защото тя е по-малко волатилна, но в среда с по-висока инфлация и по-малко стабилни корелации този подход може да им донесе загуби. Вместо това инвеститорите трябва да обмислят каква продължителност на облигациите да купуват и да имат план за инфлацията.
С други думи, да използваме фраза с малко по-неутрален оттенък за инвеститорите: Затегни колана (Buckle up, buttercup).
Алисън Шрагер е колумнист на Bloomberg, който се занимава с икономика. Тя е старши сътрудник в Манхатънския институт и автор на книгата „Един икономист влиза в публичен дом: и други неочаквани места за разбиране на риска“.