Над 3 млн. българи вече пазаруват онлайн, но 77% предпочитат да видят лично продукта

Тенденцията за онлайн пазаруване в България показва утвърждаване на електронната търговия като устойчив и все по-важен канал за потребителите. Въпреки това, конкретно за 2024 г., второто издание на националното проучване

„Пулсът на онлайн пазаруването в България 2025" отчита леко свиване на потребителската база на пазаруващите онлайн с около 7%, без това задължително да означава и намаляване на обемите през електронните канали за продажби. Свиването не води до съществено намаляване на оборота на онлайн търговците, но е показателно за повишена предпазливост сред потребителите.

Въпреки тази временна предпазливост, дългосрочната посока е на разширяване на доверието и потреблението в онлайн среда, особено под влияние на младите поколения, които демонстрират висока дигитална активност и склонност да пазаруват онлайн.

Онлайн пазаруването се утвърждава като основен канал за търговия, но в България се наблюдава изоставане при въвеждането на технологични иновации заради приоритета, който се отдава на цената и доверието към търговците.

Пазаруващите онлайн в България са 3,1 млн. души от общо 4,8 млн. души, които ползват интернет, сочат данните. Проучването очертава пет типа потребители – рационален, импулсивен, лоялен, функционален минималист, съзнателен за околната среда.

Още по темата

Двама на всеки петима купуват стоки от социалните мрежи, но само 25% биха повторили

България отбелязва разочароващ ръст на продажбите на Черния петък

Най-активните потребители онлайн са представителите на поколението на милениалите и на поколението Z. Столицата София е с най-висока степен на насищане, затова основното развитие се очаква да е в градовете с население над 100 хил. души.

За купувачите също така не е важно дали поръчват от големи платформи, или директно от официалния сайт на марката. За брандовете това означава, че няма гарантирана лоялност, макар и изследването да отчита, че лоялността се повишава. Доверието в онлайн платформите за пазаруване е водещ фактор, следвана от цената за избора на онлайн магазин за 57% от анкетираните, следван от доверието (18%), промоциите (6%), предишния опит (5%), цената на доставката (4%).

Лоялните програми, всеобщите и персонализираните отстъпки от цената за определен период или при следващо пазаруване са стимул потребителите да се връщат към един и същи търговец.

Потребителите в България, от гледна точка на чувствителността към цената, инвестират време в предварително проучване на оферти, търговци и продукти на база потребителски ревюта, в социалните мрежи, гледат продуктови видеа. Тук своето място имат и инфлуенсърите, особено за най-младите купувачи – 14% от потребителите признават, че мнение на инфлуенсъри им е помогнало да вземат решение за покупка.

Все повече потребители купуват по-широк набор от продукти онлайн. През 2024 г. 60% от потребителите посочват, че са разширили асортимента, който пазаруват електронно, в сравнение с 56% предходната година, сочат данните. Близо 50% е делът на потребителите и в двете издания на проучването, които посочват, че за тях няма значение дали пазаруват от голям онлайн търговец, или от сайта на марката. Общо 40% декларират, че все по-често пазаруват онлайн за сметка на пазаруването във физически магазини.

Общо 77% от участниците в проучването заявяват, че предпочитат да видят лично продукта, а 35% са свикнали и предпочитат пазаруването във физически магазин. Това са и двете основни бариери пред онлайн пазаруването в България.

Сред другите бариери се открояват сигурността на разплащане (за 17% от анкетираните), опасения за връщането на стока (също 17%), цената на доставката (13%), надеждността и срокът на доставка (10%). Общо 14% от потребителите се опасяват, че нямат достатъчно умения, за да пазаруват онлайн. Поради това куриерските услуги с доставка преимуществено до офис на куриера и наложеният платеж се задържат като основен метод на доставка и плащане при онлайн пазаруване в България.

Мобилните телефони доминират като предпочитано устройство за онлайн пазаруване – 52% от анкетираните посочват мобилното си устройство като основно средство за покупки в мрежата.

Облеклото и обувките остават групата стоки, които най-често се купуват онлайн (63%), следвани от козметика (40%), домакински електроуреди (32%), билети за културни събития (31%) и потребителска електроника (30%). Докато персонализираните имейли са повлияли на близо една трета от закупилите храни и напитки.

През 2025 г. потребителските нагласи в онлайн търговията ще продължат да се развиват под влиянието на технологичния напредък, с акцент върху хибридното пазаруване, персонализацията и безпроблемното потребителско изживяване.

Технологичните иновации са движеща сила в развитието на електронната търговия. Изкуственият интелект навлиза още по-дълбоко в различни аспекти на онлайн търговията, а инвестициите в технологии ще продължат да създават нови възможности за взаимодействие с потребителите.

Други технологии, които навлизат дълбоко в онлайн търговията, са AR/VR, оптимизацията за гласово търсене, автономните системи за доставка, хиперлокалната търговия, IoT устройства, биометричните плащания.

Общата картина обобщаваща проучването показва ясна зрялост на българския онлайн пазар, като потребителите постепенно преодоляват някои от бариерите и активно се възползват от удобствата и предимствата на дигиталното пазаруване. Въпреки известни временни свивания на активността, основната посока е към увеличаване на използването на онлайн каналите, засилена мобилна търговия и утвърждаване на нови модели на потребителско поведение. Потребителите стават по-информирани, по-уверени и с по-добре формирани критерии за сигурност и удобство при онлайн пазаруването.

Проучването, на което се базира доклада, е национално-представително, осъществено сред извадка от 1035 пълнолетни респонденти по смесена методика (80% пряко лично интервю, асистирано от таблет, и 20% интервюта в онлайн панел на Market Links).

Още по темата

Борбата за пазарен дял у нас превърна "Черния петък" в "Черен ноември"

AI ще промени бързите доставки на храни и продукти в следващите 5 до 10 г.