Зелен речник: Какво е "екологична сигурност"?
Франсоа Деберг, регионален директор на "Веолия" за България, "Made in Green", 04.08.2025 г.
Обновен: 5 August 2025 | 08:32
Автор: Bloomberg TV Bulgaria
Липсата на екологична сигурност води не само до напрежение в обществото, но може да бъде и пряка заплаха за националната сигурност в една държава. Правителствата и държавните администрации са основните фактори за постигане на екологична сигурност, но в този процес трябва да участват и бизнес екосистеми и общности, и образователни системи. Това коментира Франсоа Деберг, регионален директор на "Веолия" за България, в рубриката "Зелен речник" на предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова.
Роселина Петкова, Bloomberg TV Bulgaria: Какво е екологична сигурност?
Франсоа Деберг, "Веолия" България:
Може да има различни нюанси в определението на това понятие, но бих казал, че за мен най-кратката и ясна дефиниция е свързана със защитата на екосистемите, хората и общностите срещу екологичните заплахи или рискове. Нали така?
И считам, че тук става въпрос не само за климатични промени, а все повече и за достъп до чиста вода например, или дори по-общо – за достъп до природни ресурси. Всички тези аспекти са много важни, защото е лесно разбираемо, че когато има влошаване на състоянието, то може да предизвика граждански безредици, напрежение между общности или между държави.
Като мисля за екологичната сигурност и моята работа във "Веолия", вярвам, че именно тук трябва да допринасяме за нейното опазване или възстановяване, като предоставяме жизненоважни услуги в сферата на водата, енергията, отпадъците – които същевременно са стабилни от екологична гледна точка и управляваме ресурсите устойчиво.
Кои са най-сериозните заплахи на дневен ред днес по отношение на екологичната сигурност?
Франсоа Деберг:
Ако искате да посоча основните, да кажем, от този дневен ред с множество заплахи, “обичайният заподозрян” определено са климатичните промени с цялостното си въздействие – за засушаването, наводненията, пожарите. Тези събития стават все по-чести - недостигът на вода, който причинява воден стрес, е огромен проблем; също и енергийната сигурност, тя е свързана с тези промени; намаляване на биоразнообразието, което създава проблеми за хранителните вериги; така че всички те са много важни, както и замърсяването. За съжаление, замърсяването, както знаете, е повсеместно – на водата, на въздуха, на почвата, то е голяма заплаха.
Каква е връзката между екологичната сигурност, националната сигурност и разбира се, устойчивото развитие?
Франсоа Деберг:
Много хора казват и е доста очевидно, че има връзка между тези три неща. Например, когато екологичната сигурност се влошава, това може да доведе до конфликти за ресурси, може да предизвика миграционни вълни, може да стане причина за въоръжени конфликти между държави. Нали така? То е очевидно. В същото време, ако искаме да развиваме устойчива икономика или устойчиво общество, е много трудно да го направим, ако средата, в която живеем, е изложена на риск, разпада се, нямаме достъп до природни ресурси или до технологии, които да ги възстановяват. От друга страна, когато всичко е наред - имаме устойчива икономика и общество, имаме национална сигурност - тогава можем да поддържаме или да укрепваме екологичната сигурност. Така че всичко това е тясно свързано.
Бихте ли споделили примери от реалния живот, в които липсата на екологична сигурност е довела до кризи? Както и примери от "Веолия", където сте помогнали за намаляването на екологичната несигурност?
Франсоа Деберг:
Смятам, че една от най-емблематичните бих казал кризи, свързани с този въпрос, е кризата в Сирия, започнала през 2011 г. Тази криза възникна в резултат на суша и очевидно беше изострена от климатичните промени; тя доведе до много лоша реколта, много хора трябваше да се изселят. 1,5 милиона души се преселиха от селските райони в градовете и това доведе до граждански вълнения.
Друг пример е от региона Сахел, който обхваща няколко държави, и е свързан с водната криза там, която отново доведе до слаба реколта и пак конфликт между земеделски стопани и овчари за достъп до вода. Като добавим и влошаването на почвените ресурси, това доведе до регионален конфликт.
И една по-скорошна криза – през 2021–2022 г. в Мадагаскар. Отново заради сушата, която очевидно доведе до лоша реколта, имаше продоволствена криза и голямо изселване на хора не само в рамките на Мадагаскар, но и извън острова, като предизвика миграционни проблеми.
За съжаление има много подобни примери и ние във "Веолия" се опитваме да ги смекчим по различни начини.
Точно сега например се фокусираме предимно върху изграждането на устойчиви водни системи. Така, дори във Франция, тук наблизо в Европа, целта ни е да оборудваме 100 пречиствателни станции за отпадъчни води и част от отпадъчните води да се използват повторно, за да спестим милиони кубични метра прясна вода. В Испания, Барселона, използваме повторно 30% от отпадъчните води. Оползотворяваме например енергията от отпадъчните води тук в София, в „Софийска вода“, където станцията произвежда собствена зелена енергия, но също и в такива станции в целия свят. Така че има много възможности, включително и за реакция в извънредни ситуации, в които предоставяме мобилни пречиствателни съоръжения за питейна вода.
Какви мерки следва да предприемат правителствата и общностите, за да гарантират екологичната сигурност?
Франсоа Деберг:
Мисля, че има много мерки, които трябва да бъдат предприети. Важно е да се каже, че това е колективна работа. Смятам, че всички заинтересовани страни, ангажирани със или засегнати от екологичната сигурност - имам предвид държави, общински органи, бизнес екосистеми, общности, образователни системи - трябва да допринасят. Има три основни оси. Най-очевидната е политиката за околната среда и регулациите за насърчаване на кръговата икономика, за да се ускори екологичната трансформация; изграждане на системи за екологичен мониторинг с предупреждение за критични ситуации. Разбира се говорим и за повече инвестиции необходими за опазването на околната среда. Тук може би е мястото на публично-частното партньорство, което може да осигури повече средства за изграждане на устойчива инфраструктура или да финансира иновации. И последната ос – това е сътрудничество и споделяне на добри практики, а понякога и на неуспехи - между държавите, между общините, между институциите. Смятам, че и образованието играе важна роля тук, което е съществено за решаването на този проблем.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да намерите тук.