Шведската циментова криза може да застраши зелените политики на страната

Спорно съдебно решение, което заплашва да влоши недостига на цимент в Швеция, подчертава сблъсъка между необходимостта от изграждане на по-зелено бъдеще и законите, предназначени да опазват околната среда, съобщава Bloomberg.

Cementa AB, която доставя 75% от строителните материали в Швеция, може да бъде принудена да спре свой основен завод следващото лято, освен ако решението на съда не бъде отменено. Постоянното спиране може да забави проекти от заводи за зелена стомана до вятърни паркове, необходими за намаляване на въглеродните емисии в страната.

Случаят показва, че Швеция трябва да бъде по-прагматична и да преосмисли как някои съдилища обработват екологични разрешителни, за да може страната да има някакъв шанс да постигне целта за нулеви емисии през 2045 г., каза Ан-Луиз Локхолм Класон, ръководител за Швеция в Sweco AB, най-голямата консултантска фирма в областта на архитектурата и инженерството. Важните разрешителни за съоръжения, необходими за зеления преход, трябва да се разглеждат от отделен, специализиран централен орган, а не от местни съдилища, каза тя.

Класон знае по-добре от повечето хора колко дълъг и сложен може да стане процесът. Наскоро компанията й работи по големи проекти, вариращи от завод за зелена стомана, подкрепен от основателя на Spotify Technology SA, до разширяването на метрото в Стокхолм. Макар и различни, проектите имаха сходни проблеми с преминаването през тромавите правни процеси. Sweco работи с Cementa за бъдещото развитие на компанията.

„Въпросът за разрешителното е в основата на проблема“, каза Класон. „Компаниите, които могат да предоставят устойчиви решения за утрешния ден, не ни питат за цените на електроенергията или данъците върху заплатите, те искат да знаят колко скоро могат да получат разрешение.“

Намесата на правителството в три забележителни екологични случая, при които то не се съгласи с резултатите, само направи процеса по-сложен.

Правителството промени закона, за да позволи на Cementa временно да продължи добива на вар за цимент до 31 юни, след като местният съд постанови, че трябва да спре още на 31 октомври. Кабинетът на заминаващия премиер Стефан Лофвен също забави решението за трайното изнясяне на ядрените отпадъци на страната и повлия на Preem AB да спре разширяването на най-голямата рафинерия в страната, въпреки спечелените разрешителни за инвестиция от 190 милиона долара.

„Тук не става въпрос за премахване на законите за околната среда, а за това, че трябва да се намери начин да се ускори процесът“, каза Локхолм Класон. „Трябва да сме смели и да изпробваме нови маршрути.“