Ядрената сделка на Иран зависи от изборите, но не от тези в САЩ

Следващия юни иранците също ще изберат нов президент

13:11 | 13 октомври 2020
Обновен: 13:12 | 13 октомври 2020
Автор: Радостина Ивчева
Снимка: Ali Mohammadi/Bloomberg
Снимка: Ali Mohammadi/Bloomberg

Докато светът очаква изборите през следващия месец в САЩ да предоставят повече яснота относно бъдещето на конфликта с Иран, се задава още едно гласуване, което може да се окаже също толкова важно.Следващия юни иранците ще изберат нов президент, тъй като ерата на Хасан Рохани, известен със сключването на историческата ядрена сделка със световните сили през 2015 г., приключва, съобщава Bloomberg.

Както винаги, кандидатите за президент ще бъдат проверени от Съвета на пазителите, чиито членове се назначават от върховния лидер аятолах Али Хаменей. Но полето ще бъде доминирано от военни и твърди консерватори, чието влияние се е увеличило от 2018 г. насам, когато президентът Доналд Тръмп се отказа от ядреното споразумение, за което Рохани обеща, че ще бъде билет за международно приемане и икономически просперитет на Иран.

Въпреки че Техеран отмени спазването на ключовите ангажименти по сделката, възобновявайки ядреното си обогатяване извън договорените граници, след като Тръмп възстанови и затегна санкциите, страната не отхвърли официално споразумението и посочи, че нарушенията й ще спрат, ако санкциите бъдат отменени. По-строгите санкции на САЩ доведоха до срив на износа на ирански петрол. Производството на суров петрол в страната е намаляло наполовина от средата на 2018 г. до по-малко от 2 милиона барела на ден.

Европейските държави, Китай и Русия се придържат към споразумението, надявайки се на промяна на мнението или лидерството в САЩ. Иранските надежди също не са залезли, тъй като мнозина, като външния министър Мохамад Джавад Зариф, имат техническите умения и дипломатическия опит, който ще е необходим, ако преговорите бъдат възобновени.

„Вероятно ще видим твърди фракции, които ще се състезават за позицията и за тях победата на Доналд Тръмп е добра новина, защото им дава възможност да консолидират властта“, каза Санам Вакил, заместник-директор на Middle East North Africa Program.

„Ако Байдън спечели, системата е изправена пред избор - имате нужда от някой, който да донесе облекчение и да получи сделка. Имате нужда от човек, който има връзки и познава терена".

Ето някои от имената, доминиращи в дискусиите за това кой може да бъде следващият президент на Иран:

1. Мохамад Багър Галибаф - ръководител на Ислямската консултативна асамблея на Иран

Бивш командир на полицията, ветеран от Ислямския революционен гвардейски корпус и бивш кмет на Техеран, Галибаф е прагматичен и твърд. Той се представя като модернизатор, като същевременно поддържа религиозните класове доволни от консервативните ценности. Той е донякъде опетнен от обвинения в корупция и не е харесван от прореформиски настроените гласоподаватели, но широко подкрепи ядрената сделка и като кмет ръководеше големи проекти с чуждестранни инвестиции, най-вече от Китай.

2. Хосейн Дехган - помощник на Хаменей и бивш министър на отбраната

Дехган направи редкия жест открито да обяви на кандидатурата си. Фактът, че е отворен за плановете си толкова рано, предполага, че той или има мълчаливо одобрение от Върховния лидер, или знае, че ще го получи.

Ветеран от Ислямския революционен гвардейски корпус и иранско-иракската война, Дехган обслужваше както реформистки, така и твърди президенти. Профилът му е консервативен, но близостта му до Рохани и службата при реформаторския президент Мохамад Хатами печелят доверието и на умерените избиратели. Той каза, че иска да „спаси хората от настоящата ситуация“, предполагайки, че иска да разреши конфликта на Иран със САЩ

3. Махмуд Ахмадинежад - бивш президент

Ахмадинежад бе президент на Иран между 2005 и 2013 г., в разгара на напрежението между САЩ и Иран във връзка с програмата за ядрено обогатяване на страната. Опитът му за завръщане зависи от проверката на Съвета на пазителите, който отхвърли опита му да се кандидатира за трети път през 2017 г. Ахмадинежад поддържа последователи сред религиозните консерватори, които го виждат като опора срещу елитните политически класи.

При Ахмадинежад отношенията на Иран със САЩ и Европа вероятно ще навлязат в по-конфронтационна фаза.

4. Саид Мохамад  - командир на строителния конгломерат Khatam al-Anbia

Мохамад е друг ветеран от Ислямския революционен гвардейски корпус, който управлява строителния му конгломерат. Със стотици дъщерни дружества, за много иранци Khatam al-Anbia символизира влиянието на гвардията върху икономиката. Мохамад е направил повече усилията да се ангажира с медиите и да прави публични изяви от предшествениците си, което предполага активни усилия за изграждане на профила му.

Въпреки че му липсва политически опит и харизма, като президент, Мохамад може да се опита да засили допълнително влиянието на Ислямския революционен гвардейски корпус върху иранската икономика.

5. Езатола Заргами

Друг бивш офицер от Ислямския революционен гвардейски корпус. Заргами напусна военните, за да продължи кариера в политиката и медиите. Той е най-известен като бившия ръководител на държавната телевизия, наложил период на по-строга цензура и увеличаване на религиозната и консервативната продукция. Той е близък съюзник на Ахмадинежад и е активен в социалните медии, навлизайки в дебати за социалните права.