След коронавируса много страни ще са поставени пред най-голямото си изпитание

Според Световната банка негативните последици за икономиката ще са изпитание за 24 млн. души само в региона на Източна Азия и Тихия океан

11:50 | 11 април 2020
Снимка: Wei Leng Tay/Bloomberg
Снимка: Wei Leng Tay/Bloomberg

За да ограничи разпространението на коронавируса, светът се трансформира по безпрецедентен начин. Милиарди хора напускат домовете си само за най-необходимите си задължения или за да подишат чист въздух. Въпреки всички усилия броят на заразените продължава да нараства. Досега повече от 95 000 души по света са починали болестта, причинена от коронавируса. И колкото и страшно да звучи, броят продължава да нараства. Много нации с висок брой население като САЩ и Русия предстои да достигнат кулминацията на пандемията, пише Кристоф Фрьолих за германското издание Stern.

"За да спасят икономиката, правителствата съставят планове за спасителни пакети за милиарди. Независимо от фискалните стимули, не може се да помогне на всички, смятат експертите и организациите за хуманитарна помощ. Някои дори изтъкват, че рецесията в резултат на мерките срещу вируса може да струва повече животи, отколкото самото заболяване", посочва Фрьолих.

Според Световната банка финансовите ефекти от вируса ще попречат на почти 24 милиона души в региона Източна Азия и Тихия океан да превъзмогнат бедността. Банката предупреди за много по-висок риск пред домакинствата, зависими от индустриите, които са особено уязвими от въздействието на пандемията. Това включва туризма в Тайланд и Тихоокеанските острови, както и преработващата промишленост във Виетнам и Камбоджа, става ясно от анализа.

Кристоф Фрьолих уточнява, че при най-лош сценарий банката приема, че близо 35 милиона души в региона ще продължат да живеят в бедност, в това число 25 милиона в Китай. Тя изчислява прага на бедност на 5,50 долара на ден. Азия и в частност Китай са световният икономически двигател през последните десет години. Пандемията на коронавирус прекъсна рязко този растеж. Възстановяването ще бъде дълго и трудно.

"Перспективите на Световната банка са мрачни. Според експертите бедните ще станат още по-бедни и ще са повече като брой. И дори богатите страни ще имат проблеми с поддържането на жизнения стандарт".

"Предприятията и офисите са празни - една трета от населението по света вече не работи или работи на непълен работен ден. Повечето агенции за кредитен рейтинг очакват спад в световната икономика през тази година, която според тях ще се възстанови едва през следващата година. Коронакризата ще се усети и на пазара на труда в Германия. „Тази година равнището на безработица ще нарасне до 5,9%, а броят на служителите на частична заетост ще се увеличи до 2,4 милиона“, каза Тимо Волмерсхаузер, ръководител на икономическите прогнози в института за икономически изследвания в страната Ifo", информира Stern.

"Много хора ще трябва да се справят с по-малко средства. Въпреки това държавата ще изплаща част от възнагражденията под формата на обезщетенията за частична заетост".

"Подобна помощ не съществува в повечето развиващи се и развити страни. Засегнатите трябва да живеят от спестяванията си, ако разполагат с такива. Нивото на бедност в Тайланд, например, се е повишило от 7,2 на 9,8% през последните години въпреки стабилния, макар и бавен, общ икономически растеж, сочи доклад на Световната банка", подчертава Фрьолих.

"Хуманитарните организации предполагат, че глобална рецесия би въвлякла в спиралата си от 35 до 65 милиона души до ситуация на крайна бедност. В този ред на мисли те призовават за солидарност, не за разграничаване".

Stern съобщава, че се обсъждат мерки за борба с драматичните последици от коронавируса в Индия, Югоизточна Азия и Африка. Норвегия, например, възнамерява да подкрепи бедните страни с международен фонд за помощ. "Загрижени сме как вирусът ще засегне развиващите се страни с вече слаби здравни системи", каза норвежкият министър на развитието Даг-Инге Улщайн преди две седмици. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също апелира за солидарност с най-бедните държави. „Сегашната криза силно напомня общата съдба на човечеството“, твърди той, пише Кристоф Фрьолих.