Страните от Западните Балкани губят търпение за присъединяването си към ЕС

Междувременно в региона засилват влиянието си Русия и Китай

18:40 | 13 май 2019
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Сърбия – 10 години, Черна гора – 11 години, Северна Македония – 14 години. Това е времето, в което тези страни от Западните Балкани са в застой на различни фази от кандидатстването си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС), като към тях могат да се добавят също Албания, Босна и Херцеговина и Косово, които са дори на още по-ранни етапи от процеса, пише Quartz.

В последните 2 години ЕС се отвори за възможността за приемането на нови страни членки от Западните Балкани. През 2018 г. той разкри амбициозни планове за приемането на най-малко 2 балкански страни до 2025 г., като тогава се смяташе, че е най-вероятно това да бъдат Сърбия и Черна гора. 

По всичко личи обаче, че страните от Западните Балкани започват да губят търпение за процеса. Според скорошно проучване 26% от анкетираните граждани на региона не вярват, че страните им някога изобщо ще станат членки на блока. Още повече, че по време на последната среща в Берлин президентът на Косово Хашим Тачи призова САЩ за засилено участие в преодоляването на проблемите между Прищина и Белград, като посочи пред журналисти, че „без САЩ ние никога няма да имаме диалог, преговори или споразумение“, защото „ЕС не е единен в процеса“.

Това разочарование би било подхранено допълнително при евентуален отказ от ЕС за отваряне на  официални процедури за преговори за присъединяването на Северна Македония и Албания през юни - нещо, което европейският комисар за разширяването е уверен, че ще се случи. Решението беше отложено миналия юни, когато някои държави членки на блока, включително Франция и Холандия, сметнаха, че страните не са направили достатъчно, за да подобрят върховенството на закона и за борбата с организираната престъпност.

Междувременно други страни обаче увеличават присъствието си в региона. Китай например го приема като стратегически път за достигането до Централна Европа и отвъд нея с инициативата си „Един пояс, един път“. Азиатската страна провежда бизнес среща във формат „16+1“ с представители на страните от Централна и Източна Европа всяка година, като на нея взимат участие също Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина. Китайската Road and Bridge Corporation строи пътища, мостове и индустриален парк в Сърбия, както и противоречивата магистрала, която ще свърже страната с адриатическото крайбрежие на Черна гора.

Израел и Обединениете арабски емирства навлизат с инвестициите си в Западните Балкани, участвайки в проекти заедно с Турция, която също е в листата за присъединяване към ЕС. Руските инвестиции в региона пък често са приемани като знак за желание „да се създаде балканска политическа и икономическа зависимост“ от експерти. Москва отдавна се противопоставя на присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС и стремежа на Северна Македония за членство в НАТО.

Страхът, че тези държави се опитват да отслабят европейското влияние в региона принуди Германия и Франция да призоват за среща на високо равнище на Балканите в Берлин на 29 април. Но ако целта им беше да убедят държавите, че ЕС все още има желание да ги присъедини, то изглежда в това отношение Брюксел се провали. „Не само аз, но всички ние от региона бяхме разочаровани от срещата в Берлин. Нямаше нищо конкретно, само всички тези празни речи“, посочи косовският лидер Хашим Тачи.

Трябва да се отбележи, че ЕС се опитва да се справи с множеството негативни обстоятелства в региона. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел се надяват да разрешат проблема между Косово и Сърбия, който според представители на ЕС възпрепятства развитието на целия регион. Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г. - ход, който Сърбия все още отказва да признае.

В страните от Западните Балкани наскоро имаше и протести срещу корупцията, държавни скандали и авторитаризмът на правителствата в Албания, Сърбия и Черна гора. За момента европейските лидери не успяват да се договорят дори помежду си относно готовността на балканските страни за присъединяване в блока.

Присъединяването към ЕС не губи важност за западнобалканските държави въпреки множеството отлагания на преговорите за него. Блокът е най-големият търговски партньор на региона, като Европейската банка за възстановяване и развитие обяви през април, че тази година ще инвестира 1,1 млрд. евро в него.

Европейските лидери твърдят, че членството е бавен, но полезен процес, който в крайна сметка ще доведе до по-голям просперитет и мир в регион, който е нямал много и от двете. Страните от Западните Балкани може и да са склонни да изчакат за това обещание, но не е ясно за колко време и чие влияние междувременно ще се засили в тях.