Фед променя рамката си за първи път от 2020 г. насам

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл е заявил, че отговорните за политиката лица обмислят промени в ключови части от рамката, която определя решенията им за паричната политика, в това число начина, по който разглеждат недостатъците в заетостта в САЩ и подхождат към инфлационната си цел.

През 2020 г. Фед обнови подхода си за управление на икономиката по два важни начина: След периоди, в които инфлацията трайно е била под 2%, те ще позволят тя да се повиши умерено за „известно време“. Освен това даде сигнал, че няма да повишава превантивно лихвените проценти през периоди на ниска безработица, за да предотврати потенциален инфлационен натиск, в опит да смекчи „изоставането“ от целта си за максимална заетост.

Официалните лица "посочиха, че смятат за уместно да преразгледат формулировката относно недостига на средства. И на заседанието ни миналата седмица изразихме подобна позиция по отношение на средната инфлационна цел", заяви Пауъл в четвъртък на научна конференция за рамката на паричната политика на Фед.

Пауъл призна, че настоящата рамка е разработена във време на трайно ниски лихвени проценти и ниска инфлация. Критиците твърдят, че поради това тя е прекалено пригодена към тесен набор от икономически условия.

„Ще гарантираме, че новото ни консенсусно изявление е устойчиво на широк спектър от икономически условия и тенденции“, е подчертал той.

Тази година ръководството на Фед започва периодичен преглед на дългосрочната стратегия на централната банка - или рамката - за провеждане на паричната политика и нейните комуникационни инструменти. Тази рамка служи като ръководство за членовете на Федералния съвет за открития пазар, които се стремят да изпълняват възложените им от Конгреса цели за насърчаване на стабилни цени и максимална заетост. Представителите на Фед се стремят към инфлация от 2%.

След последния преглед, който приключи през 2020 г., Фед прие нова рамка, която цели да постигне инфлация умерено над 2% за „известно време“ след периоди, когато инфлацията трайно е била под това равнище - подход, известен като гъвкаво целеполагане на средната инфлация.

Пауъл уточни, че през 2020 г. основното съображение е да се поддържат дългосрочните очаквания на американците за инфлация близо до 2%.

„Укрепените очаквания са от решаващо значение за всичко, което правим, и днес оставаме напълно ангажирани с целта от 2%“, изтъква той.

Все пак според него икономическата среда се е променила значително от 2020 г. насам и настоящият преглед на рамката ще отрази направените от отговорните лица оценки на тези промени.

„Възможно е да навлезем в период на по-чести и потенциално по-устойчиви шокове в предлагането - трудно предизвикателство за икономиката и за централните банки“, отбелязва той.

Пауъл допълва, че тезата, че лицата са ограничени от т.нар. нулева долна граница - когато и без това ниските лихвени проценти не дават възможност на длъжностните лица да намалят разходите по заемите, за да подкрепят икономиката, когато това е необходимо - „вече не е основен сценарий“. Според него обаче „е разумно рамката да продължи да се занимава с този риск“.

Още по темата

Доналд Тръмп: Слагаме край на инфлационния кошмар

Пауъл се опитва да балансира, докато Тръмп подлага Фед на изпитание

Четирите причини, поради които Фед ще действа бавно по отношение на лихвите

Недостатъци
В преразглеждането на рамката за 2020 г. беше преработена и целта на централната банка за заетостта, за да се съсредоточи върху така наречените „дефицити“ - или периодите, когато равнището на безработица е твърде високо. Преди това Фед се тревожеше еднакво за ситуациите, в които безработицата се смяташе за твърде висока или твърде ниска.

Промяната на практика смекчи практиката, при която Фед превантивно вдигаше лихвените проценти, за да охлади пазара на труда и да се предпази от инфлационен натиск, преди той да се е материализирал.

Пауъл коментира в четвъртък, че тази промяна не означава, че ще се откаже окончателно от превантивните мерки или ще пренебрегва ограниченията на пазара на труда, когато свободните работни места значително надвишават броя на наличните работници.

„То сигнализира, че очевидната стегнатост на пазара на труда сама по себе си няма да е достатъчна, за да предизвика реакция на паричната политика, освен ако комитетът не смята, че ако бъде оставена без контрол, тя ще доведе до нежелан инфлационен натиск“, каза той.

Гуверньорът на Фед не се е позовал на друг компонент от езика на настоящата рамка, който описва максималната заетост като „широкообхватна и всеобхватна“ цел.

Някои наблюдатели на Фед изтъкват тези промени като причината, поради която централната банка е закъсняла с повишаването на лихвените проценти в отговор на инфлацията, последвала пандемията. Те твърдят, че служителите са обръщали прекалено голямо внимание на целта за заетост. По времето, когато Фед започва да повишава агресивно лихвените проценти в началото на 2022 г., инфлацията е на път да достигне най-високите си нива за последните близо четири десетилетия.

Пауъл се противопоставя на идеята, че рамката е отговорна за забавената реакция. Вместо това той е посочил тогавашната преценка на длъжностните лица - която по-късно се оказа погрешна - че инфлацията вследствие на пандемията ще бъде преходна.

Пауъл потвърждава, че централната банка възнамерява да приключи прегледа на настоящата рамка до края на лятото.

Още по темата

Дали: Фед е в добра позиция, ръстът е стабилен

С примирието с Китай САЩ може да избегнат рецесия, но не и забавяне

Пауъл за лихвите: Не смятам, че трябва да бързаме