Разкъсаната връзка между Макрон и Шолц вреди на усилията за защита на Украйна

Френският президент Еманюел Макрон имаше ясно послание на своята Парижка среща на върха на европейските лидери: помогнете на Украйна да спечели войната и накарайте руския Владимир Путин да гадае какво следва.

То беше подкопано от подтекста на речта му: презрението му към германския канцлер Олаф Шолц.

Намеците на Макрон по-рано тази седмица за разполагане на войски в Украйна бяха умишлено двусмислени, според официални лица, и имаха за цел да създадат несигурност в съзнанието на руските военни плановици. Но посланието на френския президент „каквото и да струва“ противоречи на изричните желания на кабинета на Шолц, според служител, запознат с тези дискусии.

Разбира се, Шолц побърза публично да оспори позицията на Макрон, след като тя влезе в заглавията. Германският канцлер категорично изключи възможността европейски държави да изпратят войски.

Несъгласието подчертава дългогодишните трудности на двамата лидери да работят заедно, различните им стилове, но също така и как тези напрежения се разпространяват, за да застрашат хода на конфликт, който напоследък върви в полза на Русия.

Макрон вижда Шолц като лидер без смелост и амбиция, който не може да мисли отвъд краткосрочния план, според един френски служител. Човекът, който говори при условие за анонимност като други, интервюирани от Bloomberg за тази статия, посочи липсата на химия между двамата от първата им среща.

Близки сътрудници на канцлера също признават, че двамата не се разбират. В Берлин Макрон се възприема като монархическа фигура, която е по-добра в създаването на големи визии, отколкото в изпълнението им.

Това възприятие означава, че още една от подигравките на Макрон не е била добре приета в Берлин: говорейки след срещата си в Париж, френският президент спомена съюзниците, които са предложили на Украйна просто „каски и спални чували“ в навечерието на войната – ясна атака срещу Германия.

Тези коментари раздразниха канцлерството, тъй като след епизода с каските Германия се превърна във вторият най-голям донор на военна помощ за Украйна след САЩ, въпреки че внимава да не въвлече съюзниците от НАТО във войната, като изпрати или войски, или своите най-напреднали оръжия.

Спорът между съюзниците на Украйна възниква в труден момент от кампанията ѝ за отблъскване на нахлуването на Русия. Тъй като европейските нации не изпълняват ангажиментите за артилерия и жизненоважната помощ на САЩ е задържана в Конгреса, украинските официални лица са загрижени, че руските войски може да пробият отбраната им до лятото, съобщи Bloomberg в четвъртък.

На срещата в понеделник, която събра 20 европейски лидери с официални лица от САЩ, Канада и Обединеното кралство, Макрон каза, че иска да разсее съмненията относно способността на Киев да се съпротивлява в демонстрация на единство, според присъстващ.

Но на това единство не му отне много време да се разпадне, отчасти поради спора между ръководителите на двете най-големи икономики в Европа. Щефен Хебестрейт, говорител на германското правителство, каза пред Bloomberg, че несъгласието не е между Макрон и Шолц, а между френския президент и по-широката група, която смята коментарите му за неуместни.

„Независимо от това и независимо от много различните основни типове, които Шолц и Макрон са, те се разбират добре и си вярват“, каза той.

Президентството на Франция не отговори на искане за коментар.

Коментарите на Макрон за сухопътните войски предизвикаха реакция от страна на много съюзници и вниманието на Путин. Въпреки това те бяха посрещнати добре дошли в някои от страните, граничещи с Русия, с чиито служители той бе разговарял преди събитието, според друг участник.

„Ние сме отворена книга за Путин, той очаква, че утрешният ден няма да донесе нито Taurus, нито ATACMS, нито дори достатъчно количество боеприпаси“, написа литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис в X, имайки предвид ракетите с голям обсег, които Германия и САЩ не желаят да предоставят за момента. „Наложително е да променим нашия подход, да прегърнем стратегическата двусмисленост, да нарушим табутата и да включим всички налични опции в нашия набор от инструменти“, каза той, подкрепяйки позицията на Макрон.

Но възприятията, че Германия не прави достатъчно, дразнят канцлера, като се има предвид, че страната му е похарчила много повече за помощ от съседа си отвъд Рейн.

„Много съм раздразнен от липсата на баланс между това, което наистина е необходимо сега, и дебата за тази система“, каза Шолц за ракетите Taurus по-рано тази седмица на конференция в Берлин. Това, което липсва на Украйна, е боеприпаси за всички възможни разстояния.

Според института Кил военните ангажименти между януари 2022 г. и януари 2024 г. към Украйна възлизат на общо 17,7 милиарда евро от Германия и 0,64 милиарда евро от Франция. Френското правителство казва, че е похарчило 3,8 милиарда евро, без да предоставя разбивка на тези цифри.

„Проблемът е, че позицията на Макрон е отслабена от ограниченото количество военна помощ, която Франция е предоставила на Украйна досега, което не отговаря на нейния профил на най-силната военна сила в Европа“, според Рим Момтаз, базиран в Париж изследовател за Международния институт за стратегически изследвания.

Източноевропейски служител, който работи в тясно сътрудничество с французите и германците, каза, че и двамата лидери се възприемат като високомерни, но поне Макрон разбира, че нещо трябва да се направи.

Съюзниците посочват, че Шолц дори не се е присъединил към Макрон в открития призив за украинска победа, вместо това заявявайки само, че Русия не трябва да печели войната и Украйна да не я губи.

Тази предпазливост подчертава много различния вътрешен контекст за двойката. Френският президент ще остане неоспорим лидер до края на втория си мандат през 2027 г., когато няма да може да се кандидатира за преизбиране. Това е в контраст с неговия затруднен германски колега, който се бори да запази непокорната тройна коалиция, която губи подкрепа към крайнодясната AfD; партия, чиято опозиция срещу изпращането на оръжия в Украйна намира благоразположение сред германските избиратели.

На фона на тези политически напрежения е обръщането на относително икономическо състояние от 2018 г., когато растежът на Франция започна да изпреварва този на Германия. Перспективите на Франция за близкото бъдеще също са значително по-добри след енергийната криза, която засегна силно Германия - която дълго време зависеше от руските изкопаеми горива - и доведе икономиката до свиване миналата година.

Макрон и Шолц, бивши министри на икономиката и финансите на своите страни, се познават от много години. Според човек, запознат с въпроса, повратна точка в отношенията им беше, когато Шолц предложи през 2018 г. Франция да се откаже от постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН в полза на място за ЕС.

Мнението на френския лидер се формира и от уважението му към предшественика на Шолц, Ангела Меркел, с която той работи между 2017 и 2021 г.

С нотка на носталгия Макрон каза по време на пресконференцията в понеделник: „Познавам свят, в който Германия и Франция са съгласяваха една с друга“.

Още по темата

Украйна вижда риск Русия да пробие отбраната до лятото

Отцепилият се регион на Молдова апелира за помощ от Русия

Две години от началото на войната в Украйна

В сегашното състояние на ЕС всякакви обещания за Украйна са кухи

Европейският Изток губи вяра в Запада покрай въоръжаването на Украйна