Русия изтощава Украйна, докато Зеленски се кара с висшия си генерал

Украйна изпитва недостиг на оръжия, за да защити своите градове, а жизненоважна помощ от Европа и САЩ е задържана от политически спорове, докато президентът Володимир Зеленски се бори със своя главнокомандващ заради военната стратегия.

Според хора, информирани за дискусиите, Зеленски се е опитал — и не е успял — да измести генерал Валерий Залужни тази седмица. Зеленски търси по-смел подход към конфликта след неуспешната контраофанзива миналата година и изглежда противоречи на по-консервативния възглед на своя генерал.

Докато инвазията на Русия навлиза в трета година, боевете се превърнаха в окопна война с дронове, оставяйки малък шанс на двете страни да изненадат другата по фронта. За да поддържа тази „активна отбрана“, както е известен подходът, Украйна ще се нуждае от постоянни доставки на артилерийски снаряди и други боеприпаси, които съюзниците имат трудности да осигурят.

Публично украинските официални лица казват, че ще продължат да се борят срещу руските сили, дори ако съюзническата подкрепа не се материализира. Но докладите от фронта показват, че ситуацията там става все по-ужасна, като силите на Киев понякога много трудно удържат войските на Москва, според западни служители, запознати с дискусиите, които поискаха анонимност, за да коментират поверителни въпроси.

Скорошните вълни от руски ракетни атаки също убиха десетки в Киев и други градове, тъй като противовъздушната отбрана на Украйна, която разчита до голяма степен на скъпи системи, предоставени от съюзниците, не успя да унищожи толкова много от идващите ракети, както в миналото, според европейски дипломат.

„Всички знаем какво е необходимо на място“, каза естонският министър на отбраната Хано Певкур в интервю във вторник. „Сега въпросът е какво можем да изпратим и какво можем да дадем.“

Европейските съюзници няма да достигнат 1 милион снаряда, които обещаха да доставят до 1 март, казаха дипломати, предоставяйки само около 600 000 до този краен срок на фона на постоянни забавяния на производството и опасения за изчерпване на запасите. Министрите на отбраната, които се срещат в Брюксел тази седмица, може да се опитат да "преброят" други доставки, за да увеличат общия брой, но все пак няма да достигнат целта от 1 милион, която беше поставена миналата година, казаха дипломатите.

Ако украинските войски нямат снаряди, за да поддържат натиска, „Русия може да продължи да стреля с артилерия, докато пехотата им атакува украински позиции“, каза Ан Мари Дейли, изследовател в Rand Corp. и офицер от резерва на армията на САЩ. „Това е неравностойна битка за украинските защитници.

Предизвикателствата идват, когато командирите на Украйна финализират плановете за задържане на фронтовата линия от 1000 км тази година, търсейки слабостите в руската отбрана, но не опитвайки сериозен пробив, след като миналогодишната контраофанзива доведе до разочароващи успехи. Напрежението е нараснало между Зеленски и Залужни, тъй като фронтовите линии са в застой, според западни дипломати.

На среща в Киев в понеделник Зеленски поиска от генерала да поеме нова роля като част от преустройството, предназначено да съживи военното ръководство на Украйна, според хора, запознати с разговора. Залужни отказа да се откаже от контрола над въоръжените сили и последвалите изтекли коментари в медиите задълбочиха недоверието между двата лагера, което датира от първите месеци на войната.

Двамата мъже също са спорили за нов закон за военната повинност, който има за цел да попълни изчерпаните редици на армията, но е непопулярен сред украинския народ. Напрежението се изостри от факта, че Залужни има широка подкрепа както сред украинския народ, така и сред своите войски. Генералът, който има подкрепата на 88% от украинците в социологическите проучвания, каза, че не се интересува да стане политик, докато Зеленски също предупреди висшите военни да не влизат в политиката.

Отстраняването на Залужни „ще бъде много непопулярно сред украинската армия“, каза във вторник Майкъл Кофман, специалист по Русия и Украйна във Фондацията за международен мир Карнеги, в подкаста War on the Rocks. „Не съм сигурен как назначаването на нов човек решава някой от тези големи въпроси относно мобилизацията, каква трябва да бъде украинската стратегия.“

Междувременно силите на Москва са твърде опустошени, за да постигнат значителен напредък, освен ако отбраната на Украйна не се срине, според западни служители. Дори тогава Кремъл вероятно ще трябва да мобилизира повече войски, за да циментира печалбите, нещо, което досега не желаеше да прави.

Във Вашингтон пакетът от помощи от 60 милиарда долара на Белия дом беше спрян от месеци на фона на съпротивата на твърдолинейните републиканци. Докато администрацията все още казва на Киев и другите съюзници, че очаква в крайна сметка да получи одобрение, съмненията нарастват с разгара на президентската кампания.

„Без него, просто казано, всичко, което украинците постигнаха и което ние им помогнахме да постигнат, ще бъде застрашено“, каза държавният секретар Антъни Блинкен на пресконференция в понеделник заедно с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който е на посещение във Вашингтон тази седмица, за да помогне да се събере подкрепа за Украйна.

Лидерите на Европейския съюз се събират на 1 февруари за извънредна среща на върха, за да се опитат да преодолеят съпротивата на приятелското на Москва правителство на Унгария срещу отпускането на помощ от 50 милиарда евро (54 милиарда долара). Ако това усилие се провали - както се случи през декември - блокът ще трябва да намери начин да финансира подкрепата без Будапеща. Така или иначе, ЕС има за цел да одобри помощта до края на февруари, каза европейски служител.

Дори ако помощта от ЕС наистина дойде, липсата на подкрепа от САЩ ще се усети от украинските сили на бойното поле до края на пролетта, според западни дипломати.

„Следващите няколко месеца ще бъдат решаващи“, каза френският президент Еманюел Макрон във вторник. „Дори да сме имали достатъчно късмет и все още имаме късмет да имаме силна американска подкрепа, това е преди всичко наш проблем.“

САЩ настояват Киев да изложи по-ясно военния си план за тази година предвид ограниченията в подкрепата. Длъжностни лица очакват комбинация от продължаващ натиск по фронтовите линии с повече тайни операции и удари на далечни разстояния дълбоко зад руските линии. Украйна използва собствени оръжия за някои от тези атаки, които удариха линиите и базите на Москва за доставки и разклатиха нейния контрол над Черно море.

Съюзнически служители посочват, че отбранителната тактика, въпреки че не осигурява драматичните пробиви, които помогнаха на Украйна да спечели международната подкрепа през първата година от войната, в крайна сметка ще намали способността на Русия да продължи да се бие.

Киев също е натрупал някои резерви от ключови съюзнически боеприпаси през последните месеци, за да гарантира снабдяването на своите войски, според западен служител.

Но това не е достатъчно, за да компенсира недостига на артилерийски снаряди.

Според Певкур, естонският министър на отбраната, украинските войски стрелят средно само около една трета от броя на изстрелите на руснаците. Москва е напът да получи около 4,5 милиона снаряда от собственото си производство и доставки от Северна Корея, според оценки на Естония. И докато по-модерните гаубици и оборудване за насочване на Украйна означават, че нейните сили не се нуждаят от толкова много снаряди, колкото Русия, за да нанесат същото ниво на щети, количественият недостатък не може да бъде преодолян напълно.

„Украйна неизбежно е в стратегическа отбрана“, каза Бен Бари, специалист по сухопътни войни в Международния институт за стратегически изследвания. С достатъчно модерно, високотехнологично оборудване от съюзниците, добави той, „може да е в състояние да нанесе значителни щети на руснаците“.

Въпреки че Владимир Путин прехвърли икономиката на Русия почти изцяло на военна основа, според западни служители ще са ѝ нужни години, за да възстанови хилядите танкове и други оръжия, загубени досега в битките. А Русия е загубила повече от 315 000 войници убити и ранени, според оценки на САЩ. Напоследък нейните войски също се поддават на огнища на хантавирус, инвалидизиращо заболяване, разпространявано от мишки в окопите, според украински служители.

Кремъл се опита да сигнализира чрез посредници, че може да е склонен да обмисли преговори със САЩ за прекратяване на войната, въпреки че американски официални лица казаха, че са скептични относно всякакви подобни предложения. Москва вероятно ще отложи всеки сериозен опит за преговори до след президентските избори в САЩ през ноември, надявайки се на втори мандат за Доналд Тръмп, който каза, че ще сключи бърза сделка за прекратяване на войната, според хора, запознати с руското мислене.

Междувременно Украйна се бори да попълни редиците на своите войски, като президентът Зеленски критикува призива на военните за до 500 000 нови наборници.

Все пак Киев се надява, че ако подкрепата на съюзниците в крайна сметка бъде одобрена, ще може да възстанови силите си и да засили натиска върху Русия. Изтребителите F-16 ще влязат в експлоатация по-късно тази година, според официални лица, помагайки на Украйна да предизвика въздушната мощ на Русия. Съюзниците също работят върху пакет от ангажименти за сигурност, целящи да покажат своя ангажимент да защитават Киев за години напред.

Боевете вероятно ще утихнат малко през следващите няколко месеца, като по-офанзивните действия ще се възобновят през май и юни, когато земята изсъхне, според Певкур. Тогава ще стане ясна и съдбата на помощта от ЕС и САЩ, каза той.

„Ако дотогава нямаме решение, тогава със сигурност ще бъде изключително трудно за Украйна да запази позициите си“, предупреди той. „Защото, както знаем, Русия не се интересува от загубата на хора. Виждали сме това толкова много пъти.”

Още по темата

Китай и Русия може да отворят трети фронт срещу САЩ преди изборите

Президентът на Латвия: ЕС трябва да предостави помощ на Украйна

Русия може би е готова за преговори с Украйна

Германия изготвя план с Великобритания и Франция за ракети за Украйна

Още една рафинерия в Русия на Черно море пострада след ударите в Балтийско море