Китай не успява да привлече обратно чуждестранните инвеститори

Китай среща затруднения в опитите си да примами чуждите инвестиции обратно, като данните показват, че повече преки инвестиции изтичат от страната, отколкото идват, което предполага, че компаниите може би диверсифицират веригите си за доставки, за да намалят рисковете.

Преките инвестиции в платежния баланс на страната се забавят през последните две години. След като достигна почти пикова стойност от над 101 милиарда долара през първото тримесечие на 2022 г., оттогава показателят отслабва почти всяко тримесечие. Той падна с 11,8 милиарда долара в периода от юли до септември, отбелязвайки първото свиване от началото на събирането на данни през 1998 г.

„Притеснително е да се видят нетни изходящи потоци, когато Китай прави всичко възможно в момента, за да се опита да отвори – със сигурност производствения сектор – за нови притоци“, каза Робърт Карнел, регионален ръководител на изследванията за Азиатско-тихоокеанския регион в ING Groep NV. „Може би това е началото на знак, че хората все повече търсят алтернативи на Китай за инвестиции.“

Китайското правителство предприе голям натиск през последните месеци, за да привлече чуждестранни инвестиции обратно в страната. В сряда Министерството на търговията поиска от местните власти да изчистят дискриминационните политики, пред които са изправени чуждестранните компании, в опит да стабилизира инвестиционното доверие.

Като пример се посочва необходимостта субсидиите за нови енергийни превозни средства да не се ограничават до местни марки. В някои индустрии чуждестранните фирми чакат по-дълго и са обект на по-строг процес на преглед, когато кандидатстват за лицензи.

През август интернет регулаторът се срещна с ръководители от десетки международни фирми, за да облекчи притесненията им относно новите правила за данни. Правителството също така обеща да предложи на задграничните компании по-добро данъчно третиране и да ги улесни при получаването на визи.

Но обещанията на Пекин се оказаха празни за някои фирми, като чуждестранните бизнес групи се оплакаха от „умора от обещания“ на фона на скептицизъм относно това дали предстои значима политическа подкрепа. Те също така имат стимул да върнат печалбите си в чужбина поради голямата разлика в лихвените проценти между Китай и САЩ, което може да ги тласка да търсят по-висока възвръщаемост другаде.

Изходящите потоци от преки чуждестранни инвестиции добавят натиск върху местния юан, който по-рано тази година достигна най-слабото ниво от 2007 г. насам. Референтната доходност на 10-годишните държавни облигации на Китай се търгува на 191 базисни пункта под тази на съпоставимите държавни облигации на САЩ, спрямо средна премия от около 100 базисни пункта през последното десетилетие.

„Отделянето“ от Китай е важна причина за намаляващите преки чужди инвестиции, докладвани от Държавната администрация за чуждестранна валута, според Луис Куис, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в S&P Global Ratings. Притесненията относно геополитиката и отношенията между САЩ и Китай бяха посочени като основни причини за чуждестранния корпоративен песимизъм в проучване, публикувано през септември от Американската търговска камара в Шанхай.

Компаниите са посочили различни страни в региона като дестинации за своите промени на веригата на доставки. Япония, Индия и Виетнам бяха посочени като „топ дестинации, придобиващи все по-голяма привлекателност“ в пролетно проучване на компании от UBS Group AG. Доклад на AmCham от март посочи развитието на Азия и САЩ като места, където членовете обмислят преместване на капацитет от Китай.

Широко разпространени последствия

Липсата на инвестиции сред глобалните фирми в Китай може да има далечни последици за втората по големина икономика в света, особено когато се опитва да се противопостави на американските ограничения за достъп до напреднали технологии.

Освен геополитическите рискове, компаниите също се оттеглиха от инвестиции в Китай миналата година, тъй като страната въведе пандемични ограничения. Въпреки че тези ограничения бяха премахнати, фирмите все още се борят с други предизвикателства от нарастващите производствени разходи в Китай и регулаторните пречки, тъй като Пекин проверява дейността на чуждестранни корпорации поради опасения за националната сигурност.

„Някои от най-вредните неща бяха внезапните регулаторни промени, които се случиха“, каза Карнел, посочвайки тазгодишната кампания срещу шпионажа, в резултат на която офисите на някои фирми бяха претърсени от местните власти. „След като нарушите възприемането на бизнес средата, е доста трудно да възстановите доверието. Мисля, че ще отнеме известно време.”

Чуждестранните компании съставляват по-малко от 3% от общия брой корпорации в Китай, но допринасят за 40% от търговията, повече от 16% от данъчните приходи и почти 10% от градската заетост, съобщават държавните медии. Те също са били ключови за технологичното развитие на Китай, като чуждестранните инвестиции във високотехнологичната индустрия на страната нарастват средно с двуцифрени темпове от 2012 г. насам, според официалната информационна агенция Синхуа.

„Спадът в търговските и инвестиционните връзки с напредналите икономики ще бъде особено сериозен насрещен вятър за догонваща икономика като китайската, което ще натежи върху растежа на производителността и технологичния прогрес“, каза Куис.

Ограничен оптимизъм

Има някои поводи за оптимизъм през следващите седмици и месеци. Президентът Джо Байдън ще се срещне с китайския си колега Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско по-късно този месец, което може да помогне за стабилизиране на обтегнатите двустранни връзки.

Би било полезно, ако засилената комуникация доведе до „повече стабилност и яснота на геополитическия фронт“, каза Куис, въпреки че добави, че е малко вероятно САЩ да променят значимо политическата си позиция.

Някои икономисти също твърдят, че преките чужди инвестиции ще се стабилизират, след като разликата в доходността между Китай и САЩ намалее. Те също така посочват данни за действително използваните ПЧИ, публикувани от Министерството на търговията - тези цифри показват, че ПЧИ са спаднали с 8,4% през първите девет месеца на тази година спрямо същия период през 2022 г. до 920 милиарда юана.

„Мисля, че нещата не са толкова лоши... в противен случай ще станем свидетели на затягане на политиката за управление на капиталовите сметки в Китай“, каза Брус Панг, главен икономист за Китай в Jones Lang LaSalle Inc.

Във всеки случай Китай все още трябва да убеди инвеститорите, че са добре дошли в страната.

„Колкото повече може да предложи стабилна, благоприятна политическа среда, толкова по-добре би било за чуждите инвестиции“, каза Куис. „Това включва минимизиране на въздействието на мерките, свързани с националната сигурност, върху икономиката и настроенията.“

Още по темата

Прогнозата за търсенето на петрол в Китай се влошава с наближаването на зимата

Китай ограничава риска като преразглежда кредитирането за страни от Глобалния юг

Износът на Китай отбеляза по-голям спад от очакваното през октомври