Турция и Гърция обещават да поддържат размразяването на отношенията

След изборите в двете страни има надежди, че сега може да има повече политически капитал за компромиси

20:09 | 21 септември 2023
Автор: Пол Тъгуел и Селджан Хаджаоглу
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис се договориха да засилят преговорите, насочени към разрешаване на дългогодишни регионални конфликти, които обтегнаха отношенията между съперничещите си нации по югоизточния фланг на НАТО.

Двамата лидери се срещнаха в сряда в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, втората им двустранна среща през последните два месеца, потвърждавайки решимостта да следват предварително договорена пътна карта за поредица от срещи до декември за засилване на диалога.

И двамата лидери наскоро излязоха от национални избори, което поражда надежди, че сега може да имат повече политически капитал, за да предложат компромиси и да подобрят отношенията. Това се случва в момент, когато инвазията на Русия в Украйна поставя на изпитание влиянието на Организацията на Северноатлантическия пакт в региона. Двамата лидери потвърдиха решимостта си да поддържат положителната атмосфера в отношенията, според идентични съобщения за разговора след срещата.

„Съгласихме се да продължим да работим за задълбочаване на положителния климат в гръцко-турските отношения“, каза Мицотакис в изявление. „В същото време имахме възможност да обсъдим редица общи предизвикателства, пред които са изправени нашите две страни.“

Мицотакис каза още, че двете страни могат да засилят сътрудничеството срещу нелегалната миграция. „Вярвам, че сътрудничеството на Турция е необходимо, за да се намалят имиграционните потоци до минимум“, каза той.

Планирано е официални лица от турското и гръцкото външно министерство да се срещнат в средата на октомври, преди да обсъдят мерките за изграждане на доверие през ноември, според съобщенията, добавяйки, че срещата на Гръцко-турския съвет за сътрудничество на високо ниво е планирана да се проведе в Солун на 7 декември. Съветът се събра за първи път през 2010 г., а последната му сесия беше през 2016 г.

Турция и Гърция са изправени пред дълъг списък от спорове за разрешаване, от определянето на морските граници до очертаването на техните въздушни пространства. Друг спорен въпрос е бъдещето на Кипър, където лидерът на местното турско население отхвърля призива на международно признатата администрация, подкрепяна от Гърция, за подновяване на преговорите за обединяване на острова като двузонална федерация.

За Атина основният въпрос за решаване е определянето на изключителните икономически зони на двете страни в Егейско и Средиземно море. Спорът трябва да се разглежда в международни съдилища, но двете страни далеч не са се съгласили с това, каза Мицотакис в неделя.

Турция твърди, че преследването на един спор в съда, като се изключат други, като разногласията относно въздушното пространство и нейните искания за демилитаризация на някои гръцки острови, ще доведе до провал.

Ердоган ще настоява за всеобхватни преговори с Гърция, където всички тези двустранни въпроси могат да бъдат обсъдени едновременно, казаха високопоставени турски служители, запознати с плановете. Турция също така иска преговори относно това, което според нея е гръцко военно натрупване в Егейско море и над континенталните шелфове на двете страни, казаха официални лица, пожелали анонимност поради чувствителността на въпроса.

Длъжностни лица от двете правителства се готвят да разгледат някои от тези въпроси на срещата на Съвета за сътрудничество на високо равнище в Солун.

Като индикация за предизвикателствата, с които Ердоган и Мицотакис могат да се сблъскат при преодоляването на тези пропуски, лидерът на контролирания от Турция северен Кипър във вторник отхвърли подновяването на преговорите, целящи обединяването на острова, освен ако съперничещото кипърско гръцко ръководство на юг не се откаже от стремежа си за федерация, която да управлява цялата държава.

Ерсин Татар, който повтаря възгледите на Ердоган за Кипър, каза, че всяко бъдещо уреждане на разделения остров трябва да се основава на създаването на две отделни държави, идея, категорично отхвърлена от външния министър на Гърция Георгиос Герапетрис.

Кипър беше ефективно разделен през 1963 г., когато избухнаха битки между двете основни групи: кипърските гърци и турци. Той беше напълно разделен през 1974 г., след като Турция се намеси, завладявайки северната част от острова и заявявайки, че възнамерява да защити малцинството кипърски турци след преврат, подкрепен от Атина, на привърженици на обединението с Гърция.