Няколко големи енергийни проекта, които се развиват в момента, целят да прекъснат енергийната изолация на Кипър от съседните ѝ държави и да решат някои от проблемите на острова, където кипърските турци страдат от режим на ток и претърпяха над 5300 прекъсвания на електрозахранването само през последната година. Един от тях е подкрепяният от ЕК проект за съвместен соларен парк в буферната зона между Република Кипър и Северен Кипър, който е признат само от Турция. Бъдещият соларен парк трябва да бъде с капацитет от 30 до 50 мегавата, като освен ЕК проучването е подпомагано и от Програмата за развитие на ООН. Това коментира Бранислава Бобанац, кореспондент на БНР в Кипър, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

"Проектът има наистина много значими цели и много големи предизвикателства за изграждането му. Проучването му, което трябва да бъде готово до края на годината, ще покаже какви са възможностите в икономически, финансови, технически и екологични аспекти."

Инициативата за соларния парк е на ЕС като част от мерките за изграждане на доверие между двете кипърски общности и да посрещне енергийните им нужди, да свърже енергийните им мрежи и да увеличи дела на ВЕИ в енергийния микс на острова, като така насърчи и зеления преход, каза Бобанац.

Проучването трябва да покаже и най-подходящото място за изграждането на парка, което само по себе си е предизвикателно, тъй като буферната зона между двете части на острова е с различна ширина по цялото си протежение от 180 км и се патрулира от мироопазващи сили на ООН. След завършване на проучването двете кипърски общности ще трябва да решат какви ще са следващите стъпки, добави тя.

Проектът трябва да включва и мощности за съхранение на електроенергия от ВЕИ. По оценки на ЕК Кипър се смята за страната с най-висок потенциал за ВЕИ заради географското си положение, като инсталираните мощности до момента са за около 650 мегавата (около 45% от цялата енергийна мощност).

"Въпреки целта на правителството дела на ВЕИ, да отговори по този начин на съвременните изисквания и на Зелената сделка на ЕС, около 3%, които се изчисляват на около 37 000 мегавата за тази година, ще бъдат изхвърлени - това е енергия, която се произвежда, но не може да бъде оползотворена."

Това е както заради липсата на връзки на Кипър с енергийните мрежи на съседни държави, така и заради липсата на батерийни мощности за съхранение, каза Бобанац. Правителството е поело ангажимент за системи за съхранение, които да бъдат изградени през следващите две години с помощта на държавни субсидии за около 80 млн. евро.

Въпросът с възможностите за износ и енергийни инфраструктурни връзки е по-сложен. В най-напреднал етап са разговорите с Израел, където има голям недостиг на електроенергия, каза Бобанац. Водени са разговори на високо ниво и предстои да се сформира работна група, като идеята за връзката включва газопровод, който да пренася гориво от Израел към Кипър за производството на електроенергия.

Друга идея е "електрическата магистрала" на ЕС, свързваща енергийните системи на Израел, Кипър и Гърция чрез о-в Крит. Проектът страда от множество забавяния и ЕК вече предупреди, че може да се стигне до отмяна на одобрените 657 млн. евро безвъзмездна помощ за неговото изграждане.

Трети проект, който се обсъжда от години и за който във вторник ще бъде подписан протокол за изграждане в Анкара, е подводен кабел между Турция и Северен Кипър, каза Бобанац.

"По предварителна информация проектът ще струва 700 млн. евро и ще покрива до 1/3 от потреблението на северната част от Кипър."

Липсва прозрачност по този проект и това предизвиква опасения от увеличаване на енергийната зависимост от Турция на кипърските турци, каза Бобанац.

Повече за ВЕИ плановете на Кипър и политическите и инфраструктурни препятствия пред тях може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.