Банките още насочват стотици миларди към най-големите замърсители на света

Финансовата индустрия се изправят пред "проблем с доверието" на фона на неправдоподобните цели за въглеродните емисии

16:00 | 21 април 2022
Обновен: 19:03 | 21 април 2022
Автор: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Банкерите, които се опитват да сертифицират своите цели за нулеви емисии от въглероден диоксид (CO2), са изправени пред трудни крайни срокове за намаляване на капиталовите потоци към изкопаемите горива, пише Bloomberg.

Инициативата "Научно обосновани цели", която е подкрепена от ООН, планира да верифицира само цели за емисиите, които включват ясни ограничения за финансиране на петрол, газ и въглища, заяви Нейт Аден, който ръководи проекта на SBTi за финансовата индустрия. По-строгият процес ще се прилага и за управителите на активи.

Решението е следствие от доказателствата, че финансовата индустрия продължава да насочва стотици милиарди долари към най-големите замърсители в света, въпреки че декларира цели за нулеви емисии. През последните 12 месеца банките са предоставили над 600 млрд. долара капитал на производителите на петрол, въглища и газ, което е приблизително непроменено спрямо предходната година, според данни на Bloomberg. А големите мениджъри на активи все още държат около 550 млрд. долара в разработчици на изкопаеми горива, според анализ на Reclaim Finance.

"Сега сме в ситуация, в която имаме някои инициативи за нулево нетно потребление, които обаче не прилагат много строг подход, и това започва да се превръща в проблем с доверието", каза Аден в интервю.

Една година по-късно

Измина една година от създаването на Глазгоуския финансов алианс за нулеви емисии (GFANZ), чиято цел е да накара световната финансова индустрия да се ангажира с нулеви емисии до средата на века. До ноември, по време на срещата на високо равнище за климата COP26 в Шотландия, фирмите, представляващи активи на обща стойност 130 трилиона долара, бяха подписали споразумението. (Майкъл Р. Блумбърг, основател на компанията майка на Bloomberg News, Bloomberg LP, е съпредседател на GFANZ).

Но тъй като все още не е създадена официална структура за контрол на подобни твърдения, сертификатите SBTi бързо се превръщат в най-добрия инструмент, с който заинтересованите страни разполагат, за да оценят как се справят подписалите ги страни. Приблизително 450 финансови фирми са се присъединили към GFANZ. Засега само 25 фирми са сертифицирали краткосрочните си планове за емисии от SBTi, а според Аден още 100 са в процес на подготовка.
 
Най-големият доставчик на заеми за изкопаеми горива през последните 12 месеца е JPMorgan Chase & Co, следван от Wells Fargo & Co, по данни на Bloomberg. Най-големият емитент на облигации за производители на нефт, газ и въглища е Citigroup Inc., следван от JPMorgan. И трите банки са подписали GFANZ.

Аден заяви, че SBTi обсъжда с финансовата индустрия степента, до която може да се възползва от въглеродни компенсации, за да изпълни целите за нулево нетно потребление.

"Мисля, че все още съществува объркване и голяма част от него се свежда до ролята на компенсациите при формулирането на каквито и да било цели или амбиции в областта на климата", каза той. "Това е нещо, което постоянно варира, например при инициативите за нулеви емисии, където се допускат компенсации по начин, по който SBTi не го прави."

"Груб инструмент"

Крайният срок за изкопаемите горива може да се разглежда като нещо като "груб инструмент", каза Синтия Къмис, технически директор и партньор-основател на SBTi, в интервю по-рано тази година. Но това е и "прост начин за поставяне на цел", вместо "просто да се постави цел, основана на емисиите, което е по-сложно".

Решението на SBTi да наложи по-строг процес на сертифициране идва на фона на все по-страшните предупреждения на учените, че времето за борба с изменението на климата изтича. При сегашните темпове на затопляне планетата е изправена пред покачване на температурите, което ще бъде повече от два пъти над критичната граница от 1,5 градуса по Целзий. Това е траектория, която ООН определи като катастрофална. 

SBTi иска да определи краен срок до 2030 г. за финансовите компании да се откажат от въглищата и краен срок до 2040 г. за напускане на петролните и газовите компании, които не се ангажират с нулева нетна консумация. Аден заяви, че групата вероятно ще поиска също така оповестяване на всички инвестиции в изкопаеми горива и незабавно спиране на нови инвестиции в тях, в съответствие с препоръките на Международната агенция по енергетика. Окончателната формулировка се очаква в началото на следващата година, каза той.

Крайните срокове, предложени от SBTi, ще дадат на мениджърите на активи и банкерите време първо да използват влиянието си, за да се опитат да принудят петролните и газовите компании да се променят, отчасти за да се избегне продажбата на активи на нови собственици, които вероятно няма да намалят емисиите.

Разбъркване на портфейла

"Идеята е да има ангажиране на инвеститорите и клиентите на компании, работещи с изкопаеми горива, за да ги накараме да се съобразят със зелените цели", каза Аден. "За тези, които се съпротивляват, не желаят или не могат да направят това, тогава има лост за отчуждаване, който очакваме да бъде дръпнат."

В противен случай, каза Аден, съществува риск от "разбъркване на портфейла" - нещо, което вече се случва с "различни петролни полета, които са били прехвърляни между големите компании".

"Като цяло смятаме, че просто да накараш дадена компания да се освободи от някакъв актив с интензивно отделяне на емисии не е наистина дългосрочно решение", каза той. "В действителност става въпрос за постоянно извеждане от експлоатация или преобразуване на конкретния актив."

SBTi също така работи по програма за проверка на нулеви емисии за петролната индустрия - проект, който се усложнява от изчисления, свързани с емисиите на продукти, свързани с петрола, като пластмаси, и с ползите от преминаването от въглища към газ.