Нов удар срещу магнатите: Путин забрани руски компании да участват на чужди борси

Санкционирани или не, руските милиардери са изправени пред нови препятствия, след като президентът Владимир Путин сложи край на ерата на чуждестранните акции.

Путин подписа законови изменения на 16 април, които изискват руските компании да делистнат своите чуждестранни акции, прекратявайки процес, който се ускори с анексирането на Крим през 2014 г., пише Bloomberg.

Това може да принуди магнати, като най-богатия човек в Русия Владимир Потанин, както и милиардерите от стоманения бизнес Владимир Лисин и Алексей Мордашов, да преконфигурират структурата на собствеността на фирмите, които притежават – отчасти – чрез акции в чужбина, изплащащи дивиденти в чуждестранна валута.

„Повечето компании - и техните основни акционери - които бяха листнати или имаха депозитарни разписки в чужбина, спечелиха много от финансовите свободи и икономическите връзки със Запада“, каза Антон Затолокин, ръководител на изследванията в „Открытие Брокер“. „Унищожавайки това, което отне 30 години за изграждане, те поемат пряк и косвен удар.“

Малко неща в края на 1990-те и 2000-те показаха нарастващото икономическо влияние на Русия и глобалната финансова интеграция по-добре от най-големите компании в страната, като "Норилск Никел" и "Лукойл", които регистрираха програми за депозитарни разписки в Ню Йорк, Лондон и Франкфурт.

Руските първични публични предлагания в чужбина достигнаха своя пик от 17 млрд. долара през 2007 г. и през последните години броят им намалява, показват данните, събрани от Bloomberg. Такива обяви са събрали общо само 6 милиарда долара след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., когато международните санкции показаха колко уязвими са фирмите на външните пазари, когато геополитиката се влоши.

Някои магнати се възползваха от спада в цената на акциите на своите компании, за да увеличат позициите си. Председателят на "Лукойл" Вагит Алекперов редовно е купувал депозитарни разписки от пазара през годините, показват изчисленията на Bloomberg.

След нахлуването в Украйна на 24 февруари, търговията с депозитарни разписки на руски компании бе замразена от чуждестранни борси. Международните санкции, които последваха, бяха насочени към магнати, банки и дори към чуждестранните резерви на страната, като същевременно обезцениха акциите на регистрираните на борсата компании на страната до центове и пенита за броени дни.

Според измененията, подписани от Путин, търговията с депозитарни разписки на чуждестранни борси трябва да спре 10 дни след публикуването на законопроекта. В същото време законите позволяват специални изключения, ако компаниите поискат разрешение да продължат да търгуват.

Досега никоя не е направил това, а дори преди законопроектът да влезе в сила, JPMorgan & Chase започнаха да разрешават на притежателите на депозитарни разписки в руски компании да ги анулират, предаде "Ройтерс", позовавайки се на свои източници. Citigroup Inc. е открила акаунт за анулиране на депозитарни разписки за En+ Group, един от най-големите акционери в която е милиардерът Олег Дерипаска, според документация на компанията.

„Правата на акционерите, които вярват в Русия и са инвестирали в руския пазар в продължение на много години и които не могат да държат пряко руски акции, са наранени“, каза стоманодобивният магнат Лисин в интервю за "Комерсант" този месец, коментирайки закона. „Те нямат нищо общо с политиката и има риск правата им на собственост просто да бъдат загубени."

Бизнесът планира как да не изпадне в неизпълнение

Лоби група на едрия руски бизнес е прадставила план как да защити плащанията по облигации, за да не изпаднат компании в неизпълнение, тъй като някои от най-големите корпорации в страната се опитват да изплатят средства на чуждите инвеститори.

Компании, включително стоманодобивната компания "Северстал" и Руските железници, пропуснаха купони по външния си дълг, след като международните банки забавиха обработката на парите от страх да не нарушат международните санкции заради инвазията на Русия в Украйна.

За да се избегне вълна от кръстосани неизпълнения и замразяване на чуждестранни активи, Съюзът на индустриалците и предприемачите предложи да се въведе ролята на агент по плащанията и регистър за облигациите. Работата ще бъде възложена на базирания в Москва Национален депозитар за сетълмент чрез гласуване на притежателите на облигации, съобщи профсъюзът в писма, изпратени до управителя на Банката на Русия Елвира Набиулина и министър-председателя Михаил Мишустин.

Целта би била да се избегне ситуация, при която чуждестранните кредитори могат да обявят неизпълнение, ако плащанията им бъдат забавени, и да поискат замразяване на активи в чужбина срещу компания. Съществува риск, който „много надхвърля размера на дълговото задължение, да не говорим за дължимите купони и лихвени плащания по него“, смятат от съюза.

Хората без руско гражданство също могат да получават плащания за облигациите по специални сметки в чуждестранна валута в руски банки заедно с правото да продават книжа на Министерството на финансите или негов агент, предложи съюзът в писмото си, което беше видяно от Bloomberg и за което първо съобщи вестник "Комерсант".

Не е ясно дали предложенията ще бъдат приети. Представители на правителството и Банката на Русия заявиха, че писмата са получени и ще бъдат прегледани.

„Всички компании искат да плащат на местни инвеститори, въпросът е какво да правят с чужденците“, каза по телефона Дмитрий Дорофеев, портфолио мениджър в Alfa-Capital Management Company в Москва, с около 4 милиарда долара активи под управление. „Много износители са изправени пред риск от кръстосано неизпълнение и замразяване на активи."

По отношение на промяната на условията на дълга чрез гласуване на притежатели на облигации, „всеки случай ще бъде уникален“, тъй като всяка облигация има различен праг, каза той.

Още по темата

Изправена пред икономически сътресения, Русия търси алтернативи на резервните валути

Русия разхлабва някои мерки за капиталов контрол наложен заради санкциите

Търговията на Китай с Русия забавя след войната, но все още е над общия растеж

Руските железници бяха обявени във фалит след пропуснато дългово плащане

„За много заеми делът на руските притежатели е над 50%“, каза Дорофеев. „Има много компании, които ще могат да направят промените и да направят всичко законно.“

Среща на Путин с бизнеса

Президентът Путин ще се срещне с ръководители и собственици на големия бизнес в сряда, според източници на Bloomberg.

Не е обявен дневен ред за срещата.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Путин ще продължи да провежда срещи с различни индустрии. В понеделник Путин каза на висши служители, че „икономическият блицкриг“ на Запада не работи и санкциите са се провалили.

Путин свика среща на висшите представители на руския бизнес на 24 февруари - денят, в който започна инвазията в Украйна. Тази телевизионна среща по-късно беше цитирана от Европейския съюз като оправдание за санкции срещу няколко лица, защото показа, че те са членове на „вътрешния кръг от олигарси“, близки до президента.