20 години след 9/11: САЩ се нуждаят от нова стратегия за борба с тероризма

След 11-ти септември основната цел на американската политика за борба с тероризма е да се предотврати повторната атака на американска земя. По този въпрос САЩ се справиха добре. Глобалното военно преследване на Ал-Кайда унищожи лидерството на групировката и подкопа способността й да нанася масови удари. Печалбите в националната сигурност и събирането на разузнавателни данни са осуетили много потенциални заговори. През последните 20 години около 100 американци бяха убити при джихадистки нападения от всякакъв вид, които бяха извършени на територията на САЩ. Приблизително такъв е и броят на хората, които загиват в престрелки всеки ден, пише Bloomberg. 

Въпреки това постижение е важно да бъдат разбрани две неща: първо в страната има риск от бъдещи атаки и второ стратегията от последните 20 години трябва да се промени.

След 11-ти септември САЩ предприеха политика, при коята главната им цел бе да се борят срещу терористите по какъвто и да е начин, дори и на чужда територия. Това мислене е частично погрешно, защото подценява опасността от подхранване, а не потискане на омразата, която задвижва терористичните движения. Последиците бяха тежки - около 8 000 военнослужещи от САЩ и НАТО загинаха във войните в Ирак и Афганистан. Американските военни и антитерористични разходи от 2001 г. надхвърлят 5 трилиона долара. В разгара на войната с тероризма борбата с тероризма изразходва повече от 20% от всички дискреционни разходи на САЩ. Изтеглянето на американските войски от Афганистан отразява общественото изтощение от подобни ангажименти.

Независимо дали това се харесва на националните стратези този опит подтикна САЩ към нов подход - такъв, който разчита по-малко на войни в чужбина и повече на дипломатически, икономически и технологични инструменти за ограничаване на терористичната заплаха. Голямото предизвикателство ще бъде през следващите 20 години да се създаде по-комплексна стратегия, която да е и по-успешна.

Най-важната задача е да се анализира врагът. След 11-ти септември броят на джихадистките групи, определени от Държавния департамент за чуждестранни терористични организации, се е увеличил четири пъти. Въпреки напредъка, който бе постигнат от американската армия и нейните коалиционни партньори в унищожаването на Ал-Кайда и Ислямска държава, хиляди бойци терористи продължават да действат на територията на Сирия, Ирак и Афганистан. Джихадистите са се утвърдили в части от Югоизточна Азия и се разпространяват в цяла Африка, където бунтовниците застрашават стабилността на страни като Сомалия, Нигерия, Мали и Мозамбик.

Днешните чуждестранни джихадистки групи споделят желанието на Осама бин Ладен да убива невинни хора, за да служат на своята идеология. По-тясното сътрудничество между правоприлагащите органи и разузнавателните агенции, агресивното наблюдение на комуникациите на бойците и по-строгото наблюдение на техните финанси помогнаха да се ограничи обхватът им. Тези усилия трябва да се поддържат и подобряват.

Въпреки отхвърлянето от страна на обществеността на така наречените „вечни войни“ САЩ ще трябва да поддържат военен натиск върху радикалните мрежи. Най-голямото предизвикателство е в Афганистан, където завръщането на талибаните на власт може отново да превърне страната в рай за насилствени екстремисти. Без войски и дипломатически персонал на място САЩ ще трябва да увеличат инвестициите в сателитни и разузнавателни способности, за да подобрят точността на ударите с дронове. Вашингтон трябва да потърси споразумения за споделяне на разузнавателна информация със съседите на Афганистан. Западните агенции за борба с тероризма е необходимо да проучат възможността за ограничено сътрудничество с новия афганистански режим, за да се справят с клона на Ислямска държава Ирак и Левант, който е съперник на талибаните и Ал-Кайда.

Освен Афганистан американската армия трябва да поддържа присъствие в десетките страни, където понастоящем малки местни единици за борба с тероризма работят заедно с местните сили, подкрепени от американски военни самолети и дронове. Подобни нетолкова мащабни операции са от решаващо значение за събирането на разузнавателни данни за Ал-Кайда и „Ислямска държава“. Те струват много по-малко отколкото военните операции в Ирак и Афганистан и имат допълнителната полза от подпомагането на САЩ за изграждането на връзки с регионалните военни сили, чието сътрудничество ще бъде ключово за ограничаване на нарастващите амбиции на Китай.

В същото време САЩ трябва да възстановят баланса на своите инвестиции в борбата с тероризма. Това означава да харчат по-интелигентно, не по-малко. Правителствената технология е важно да бъде надградена, за да помогнете на разузнавателната общност да обработва данни и да проследява възникващите заплахи. Друга важна стъпка е да се окаже помощ на местните правителства по целия свят да засилят реакциите на правоприлагащите органи срещу тероризма и да повишат устойчивостта срещу атаки.

В страни, където САЩ и техните съюзници имат ограничени лостове, е нужно да се предостави помощ на гражданското общество и хуманитарните организации, които работят за облекчаване на условията, водещи до радикализация. Не трябва да се пребрегва работата с частната индустрия. Така може да се ограничат терористичните съобщения в социалните медии и да се укрепи критичната инфраструктура срещу кибератаки. Трябва да бъде разширен и обхватът кои организации са терористични. По този начин в списъка може да се включат не само екипи от добре обучени терористи, но и хора убийци, които са радикализирани онлайн. Масовата стрелба през 2016 г. в нощния клуб Pulse в Орландо беше най-смъртоносната атака на джихадисти в САЩ от 2001 г. насам.

Преди всичко политиците и обществеността трябва да бъдат реалисти. Стратегия, която претендира да спре всеки терористичен акт, ще се провали и неизбежно ще доведе до свръхреакция, когато това стане. През последните 20 години призракът на тероризма консумира държавни ресурси и внимание и отне твърде много американски животи. Рисковете, произтичащи от тероризма, са реални и спешни. Те не могат да бъдат премахнати, но през следващите 20 години могат и трябва да се управляват по-добре.