Централните банки рискуват своята независимост

На ежегодната си среща в Джаксън Хоул представителите на централните банки по света ще обсъждат обичайните неща - бъдещето на количественото облекчаване, здравето на пазара на труда и други важни парични и регулаторни въпроси. Но също така можем да очакваме изявления по теми, считани някога за сфера на политиците, включително изменението на климата, расовата справедливост и неравенството.

Появата на коментари на централнате банки по горещи политически въпроси е значително отклонение от практиката от преди само едно поколение. Централните банкери, преживели 70-те години, си спомнят високата и нестабилна инфлация. Те смятат независимостта за съществена за способността на централните банки да поддържат икономическата стабилност.

И тази автономия върви ръка за ръка с ясни цели и мандати, като например целите за инфлацията, пише Мервин Кинг за Bloomberg.

Глобалната финансова криза и нейните последици значително разшириха ролята на централните банки. Мащабните покупки на активи - „количествено облекчаване“ или „QE“ - надхвърлиха практиките за печатане на пари и се разшириха до разпределението на кредит чрез закупуване на не-федерални държавни инструменти и частни задължения като корпоративни облигации. 

А мащабът на печатането на пари неизбежно създаде политически интерес за неговото продължаване.

Наличността на активите, закупени в рамките на QE, сега възлиза на 30% от брутния вътрешен продукт в САЩ и 40% във Великобритания. Въвеждането на насоки за бъдещето насърчава мнението, че централните банки могат да предскажат бъдещия път на икономиката, вместо просто да реагират на данните.

На фона на широкото разочарование от неспособността на политиците да се справят с критичните проблеми на деня, влиятелни гласове - включително политици, икономически светила и широката общественост - все по-често призоваваха централните банки да се намесят. 

Централните банки станаха единственото възможно решение за всички проблеми. 

Централните банкери реагираха охотно, преминавайки на политическата арена. Това започна най-вече с изменението на климата и формирането на Мрежата за "озеленяване" на финансовата система (Network for Greening the Financial System, NGFS). Но не спря дотук. Сега служителите на централнате банки се занимават с широк спектър от политически въпроси, от расова справедливост до неравенство, от образование до обществено здраве. 

Това са сериозни предизвикателства за нашите общества. Но тежестта на даден проблем не е единственият, нито дори най-важният критерий за участие на централната банка. Някои от проблемите на обществото изискват паричен отговор. Повечето не.

Вярно е, че много от новите въпроси, привличащи вниманието на централната банка, имат икономически последици. Замърсяването и неговите последици, включително изменението на климата и намаляващото биоразнообразие, ще повлияят на икономиката. Но опитите да се включат тези въпроси в областта на паричната политика изискват твърде много от централните банки. 

В свят на радикална несигурност техните икономисти се борят да се справят дори с традиционните си отговорности за икономическо прогнозиране. Неотдавнашното превишаване на инфлацията, след десетилетие на постоянни недостатъци, предполага необходимостта от по-голямо смирение.

Нарастващият фокус на централните банки върху изменението на климата е особено странен. 

Както показа пандемията, финансовата система е изправена пред редица последващи опасности, вариращи от кибератаки до политическа нестабилност по целия свят. Но централните банки нямат достатъчно опит в нито една от тези области. 

Неотдавнашен доклад на Банката на Англия отбелязва например липсата на каквато и да е обективна метрика, чрез която да планира покупката си на корпоративни облигации, за да повлияе на усилията на компаниите да намалят въглеродните си емисии.

Регулаторите могат най-добре да се справят с финансовия риск - от какъвто и да е източник - със стабилно регулиране на капитала и ликвидността и като настояват за оперативна устойчивост. А най-ефективният инструмент на централните банки да защитят хората с ниски доходи и малко финансови активи вече е вграден в съществуващата парична практика: а именно, осигуряване на ниска и стабилна инфлация, така че жизненият стандарт да не бъде подкопан. 

И най-важното, новите и по-широки амбиции на централните банки имат дълбоки последици за тяхната независимост. 

Помислете за скорошните призиви в САЩ за мерки за намаляване на равнището на безработица в определени социални групи и региони. Държавите, които премахнаха ограниченията, свързани с пандемията, и прекратиха допълнителните обезщетения за безработица, като цяло имат по-ниски нива на безработица от тези, които ги запазват. Трябва ли Федералният резерв да се стреми към безработицата от 2,3% в Небраска или 7,6% в Ню Йорк? 

Само идеята за участие в политически и социално значими дебати относно мерките за обществено здраве или държавната подкрепа за безработните затруднява поддържането на независимостта, необходима за ефективното провеждане на паричната политика.

Централните банки вече изглежда се съобразяват с предпочитанията на политическите лидери дори при липса на реални промени в техните мандати. Случайно ли беше, че в седмиците след избора на президента Байдън Федералният резерв се присъедини към NGFS?

Подобни предложения едва ли ще задоволят партийните политически участници.

След като политиците видят веднъж, че централните банки се поддават на натиск, те ще настояват още по-силно. 

Отстъпките ще стимулират исканията за още, а централните банки ще бъдат принудени да надхвърлят правомощията си за управлението на паричното предлагане и надзора върху финансовата система. 

По-широките мандати на централната банка, както с неотдавнашната промяна в правомощията на Банката на Англия и ангажимента на Европейската централна банка за роля в борбата с изменението на климата, може да станат по-чести. 

И тъй като политиката ще натежава по-силно в техните изчисления, за централните банки ще е по-трудно да правят това, за което са уникално квалифицирани - да осигурят парична и финансова стабилност.

Икономиките и обществата имат по-голям шанс процъфтяват, когато централните банки са свободни да действат независимо, ръководени от здрава икономическа преценка, а не от краткосрочна политическа целесъобразност. 

Мервин Кинг e управител на Банката на Англия от 2003 г. до 2013 г. Той професор по икономика в Лондонското училище по икономика (LSE), професор по икономика в Училището по бизнес в Нюйоркския университет (NYU Stern School of Business) и професор по право в Юридическия факултет на Нюйоркския университет.