Френските и италианските банки подновяват страховете за дългова криза

Експозицията на италианските и френските банки към държавния дълг на собствените им държави достига рекордно високи стойности от началото на пандемията, което съживява страховете за връзките на сектора с все по-задлъжнелите правителства, пише FT, цитиран от Investor.bg

Вътрешните държавни ценни книжа и заеми, държани от банките от еврозоната, нарастват с над 140 млрд. евро до малко над 2,1 трлн. евро през годината до февруари, според изчисленията на Financial Times, базирани на данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Експозицията на италианските банки към вътрешния държавен дълг достига рекордните 712 млрд. евро през август миналата година, което е повече от 9% спрямо февруари, и оттогава спада малко.

Френските банки отчитат най-резкия ръст на експозицията към собственото си правителство след пандемията, която се покачва до рекордните 431 млрд. евро през септември, скок от над 18% от февруари.

Укрепването на връзките на банките с техните национални правителства отново събужда загриженост за грешките в паричния съюз на Европа, разкрити по време на дълговата криза в еврозоната отпреди десетилетие. По това време обширната експозиция на банките към държавния дълг създаде порочен кръг, който отслаби и заплаши съществуването на единната валутна зона.

„Суверенният риск в банковите баланси все още не е разрешен, за разлика от други мерки за намаляване на риска, въведени от банковия съюз на [еврозоната]“, казва Хайке Май, анализатор банки в Deutsche Bank. „Слонът още е в стаята. Настоящата пандемия и нарастването на публичния дълг подчертава необходимостта от реформа“, допълва тя.

Връзката между държавите и банките в региона отново е на дневен ред в Брюксел, тъй като Европейската комисия (ЕК) провежда обществена консултация, за да проучи потенциалните реформи на инструментите на ЕС за управление на финансови кризи и рамката за гарантиране на банковите депозити.
Експозицията на италианските и френските банки към държавния дълг на собствените им държави достига рекордно високи стойности от началото на пандемията, което съживява страховете за връзките на сектора с все по-задлъжнелите правителства, пише FT.

Вътрешните държавни ценни книжа и заеми, държани от банките от еврозоната, нарастват с над 140 млрд. евро до малко над 2,1 трлн. евро през годината до февруари, според изчисленията на Financial Times, базирани на данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Експозицията на италианските банки към вътрешния държавен дълг достига рекордните 712 млрд. евро през август миналата година, което е повече от 9% спрямо февруари, и оттогава спада малко.

Френските банки отчитат най-резкия ръст на експозицията към собственото си правителство след пандемията, която се покачва до рекордните 431 млрд. евро през септември, скок от над 18% от февруари.

Укрепването на връзките на банките с техните национални правителства отново събужда загриженост за грешките в паричния съюз на Европа, разкрити по време на дълговата криза в еврозоната отпреди десетилетие. По това време обширната експозиция на банките към държавния дълг създаде порочен кръг, който отслаби и заплаши съществуването на единната валутна зона.

„Суверенният риск в банковите баланси все още не е разрешен, за разлика от други мерки за намаляване на риска, въведени от банковия съюз на [еврозоната]“, казва Хайке Май, анализатор банки в Deutsche Bank. „Слонът още е в стаята. Настоящата пандемия и нарастването на публичния дълг подчертава необходимостта от реформа“, допълва тя.

Връзката между държавите и банките в региона отново е на дневен ред в Брюксел, тъй като Европейската комисия (ЕК) провежда обществена консултация, за да проучи потенциалните реформи на инструментите на ЕС за управление на финансови кризи и рамката за гарантиране на банковите депозити.

„Банките трябва да реагират на емитирането на облигации от държавата, защото смятат, че е добра инвестиция за държане от гледна точка на риска и се насърчават да правят такива вложения, за да поддържат ликвидност“, коментира Жак дьо Ларозиер, бивш ръководител на МВФ и централната банка на Франция.

Цялата статия може да прочетете на investor.bg