Да бъдеш или да не бъдеш 51-вият щат: какво ще избере Пуерто Рико?

Два взаимно отменящи се законопроекта за статута на острова, подкрепени от демократите, потискат надеждата за нова звезда на американския флаг

20:00 | 27 март 2021
Автор: Димитър Баларев
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Два конкуриращи се законопроекта, които се опитват да сложат край на статута на Пуерто Рико като една от най-старите задгранични територии в света, заплашват да се подкопаят взаимно, потискайки надеждата, че островът може да се превърне в 51-вия американски щат и на свой ред решаваща законодателна сила във Вашингтон, пише в свой анализ Bloomberg.

От едната страна са тези, които искат да направят Пуерто Рико равен на Ню Йорк, Калифорния и Вайоминг. Другият лагер иска проучи всички възможности за статута на острова, включително независимост, държавност, договор между суверенните щати „или всяка друга възможност, различна от настоящото териториално устройство“.

Усилията са продукт на действия на някои демократи, които копнеят да се справят със структурния дисбаланс в Сената и Изборния колеж и разглеждат одържавяването на Пуерто Рико, както и на окръг Колумбия, като начин да затвърдят контрола си върху Конгреса за години напред. Пуерто Рико е подкрепян от демократите и ако беше щат, щеше да има две места в Сената и пет в Камарата.

"Въпреки че и двата законопроекта имат демократична подкрепа, те повтарят вековния дебат на острова за ползите от превръщането му в щат срещу по-голямата автономия", коментира Педро Рейна-Перес, политически анализатор и журналист. И нетният ефект е, че двата законопроекта „се отменят взаимно“.

„Те ще се провалят не защото са два, а защото всеки е самостоятелно усилие. Когато започвате дадено законодателно начинание сами, другата страна винаги ще има право да наложи вето върху него. Това е взаимно гарантирано унищожение".

Законодателната борба идва във време, когато карибският остров с население от 3,2 милиона души - повече от това на 20 американски щата - все още се възстановява от урагани, земетресения и глобалната пандемия. Островната нация също така е изпаднала в исторически фалит, като всички усилия на властимащите са насочени към намаляване на близо 18-милиардния доларов дълг и последствията след свалянето на губернатора Рикардо Росело през 2019 г. Представителят на Новата прогресивна партия и регистриран член на Демократическата партия беше изгонен от поста си вследствие на разкрития, че той и сътрудниците му жестоко са се подигравали с населението в лични кореспонденции.

Островът е притежание на САЩ от 1898 г., когато администрацията на Уилям Маккинли завзема колонията в края на Испано-американската война. Оттогава La Isla del Encanto (популярното име на острова сред испаноговорящите, в превод "Островът на очаровението") постепенно печели през годините по-голяма автономия, но все още е в неравностойно положение по отношение на федералното финансиране, програми и представителство.

Въпреки че пуерториканците са граждани на САЩ от 1917 г., жителите нямат право да гласуват за президент и не могат да заемат места в Конгреса.
Промяна в териториалния статут на острова може да има драматични финансови последици. Въпреки че и двете страни са на мнение, че техните законопроекти няма да повлияят на продължаващите преговори за спасяване на икономиката на острова, преходът към по-голяма автономия може да застраши голямата зависимост от федерално финансиране за всичко - от образование и здравеопазване до социална сигурност. А трансформирането му в щат може да подкопае привлекателността на Пуерто Рико като данъчен рай за богатите континентални американци.

Този месец демократичният конгресмен от на Флорида Дарън Сото - с подкрепата на републиканския член на Конгреса на острова, без право на глас, Дженифър Гонсалес и губернатора на Демократична партия Педро Пиерлуиси - представи „Закона за одържавяването на Пуерто Рико“. Този законопроект би предизвикал правно обвързващ референдум, на който трябва да гласува целият остров. Ако тази опция за трансформация в щат спечели, администрацията на Байдън може потенциално да зашие нова звезда на знамето преди края на първия си мандат.

Дни по-късно конгресменът Нидия Веласкес, родена в Пуерто Рико, демократ от Ню Йорк, представи „Закона за самоопределението на Пуерто Рико“.
Този закон предвижда създаването на институционален орган, чийто състав да бъде пряко избиран от жителите на острова, който ще се опита да уреди въпроса за статута, проучвайки всички възможности. Каквото и да и реши „конвенцията за статута“, крайното решение ще трябва да бъде ратифицирано с референдум.

Самоопределяне

В понеделник Веласкес заяви на поддръжниците си, че нейното предложение е единственото, което предлага истински избор.

"Пуерториканците са болни и уморени от това, че ги разиграват политици в окръг Колумбия и Сан Хуан", посочи тя в изявление. 

„Колективното политическо бъдеще на един народ не представлява някакъв маловажен политически въпрос и трябва да се разгледа по сериозен и конструктивен начин“.

Един от нейните партньори, демократът от Ню Йорк Александрия Окасио-Кортес, заяви, че референдум само с една опция, като този, за който настоява губернаторът Пиерлуиси, е равносилен на усилията на управниците на острова, които изкуствено "наклоняват везните" в полза на одържавяването.

Има няколко опита за разплитане на възела за статута на Пуерто Рико, включително три необвързващи референдума от 2012 г. През ноември 53% от гласувалите на острова заявиха, че предпочитат одържавяването. Те също така избраха с малка разлика за губернатор Пиерлуиси, който е пламенен защитник на трансформацията в щат.

Тези гласове и законопроектът на Гонсалес ускориха инерция в тази посока, коментира Джордж Лоус Гарсия, изпълнителен директор на Съвета за държавност на Пуерто Рико. Инициативата на Веласкес цели да натисне спирачките.

„Трябва да сте наистина наивни, за да мислите, че нейният законопроект не е активно усилие за противопоставяне срещу държавността“, коментира Лоуз, визирайки предишните усилия на Веласкес по противопоставянето на подобни инициативи в Конгреса.

Островен елит

Гонсалес, който е един от най-популярните политици в Пуерто Рико, заяви, че планът на Веласкес за създаване на подобна институция е антидемократичен.

„Законодателството изглежда, че цели да делегира бъдещето на Пуерто Рико на няколко избрани, вместо да позволи на мнозинството да вземе решение за себе си“, посочи Гонсалес в изявление. 

„Няма нищо по-колониално от това да се налагат чужди възгледи“.

Главният сенатски поддръжник на противоположния "Закон за самоопределение", демократът от Ню Джърси Робърт Менендес, заяви, че органът, чиято цел ще бъде да реши статута, „гарантира, че хората в Пуерто Рико ще имат стабилен, приобщаващ и демократичен процес, който ще разгледа бъдещето на техния политически статут".

„Когато дойде времето Пуерто Рико да реши бъдещето си, хората на острова заслужават да разберат напълно всички възможности“.

Картите вече са свалени и всяка страна е събрала поддръжници и десетки обществени групи в нейна подкрепа. Но и двата законопроекта вероятно ще се изправят пред множество смущения. Докато демократите са разделени по проектозаконите, много републиканци са предпазливи по отношение на политическите отражения от одържавяването на Пуерто Рико. Лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл многократно се е обявявал срещу усилията на Демократическата партия да трансформира Пуерто Рико и окръг Колумбия в щати.

Но сенаторът Марко Рубио, републиканец от Флорида, който е изправен пред избори следващата година в щата, където пребивават множество пуерториканци, подкрепи държавността.

„Нашите американски съграждани в Пуерто Рико демократично изразиха подкрепата си островът да стане щат“, коментира Рубио в изявление на 2 март. 

„Призовавам колегите от Сената да запазят отвореност и да научат повече за ползите от държавността, преди да заемат твърда позиция в опозиция. Ще продължа да изпълнявам ролята си, за да постигна един ден 60 гласа, необходими в Сената за приемане на законопроекта“.

Рейна-Перес, анализатор, коментира, че въпросът за статута е толкова раздвоен и сложен, че докато всички не са на една и съща страница, надеждата за трайно разрешаване е незабележима.

„Това е случай на предсказана смърт“, коментира той по отношение на двата законопроекта. "Има много шум, много пози, много театър и драма - само за да може всичко да умре в процедурата," добави още анализаторът.