Не публичният дълг е проблем, а нарастващите дефицити

Правителствата заемат както никога досега, за да предпазят икономиките си от пандемията, пише Лена Комилева за Bloomberg.

Имайки предвид колко евтино е това, благодарение на централните банки, които поддържат ниски и отрицателни лихвени процени и програми за изкупуване на облигации, заемането не е проблем. Нивата на дълга и дифицита обаче вероятно ще останат завишени в идните години. Това ще усложни способността на властите да балансират между растежа и дефицитите в бъдеще, повишавайки риска бумът да бъде последван от години на правителствени икономии и пазарен спрес. Единственият начин да се гарантира продължаващо възстановяване от пандемията и избягване на пазарен срив е чрез приемането на дългосрочна визия за устойчив растеж.

Глобалният брутен вътрешен продукт се сви с над 4% през миналата година в сравнение с 0,1-процентен спад по време на световната финансова криза. Само в еврозоната понижението беше в размер на безпрецедентните 7% през 2020 г. спрямо спад от 4,5% през 2009 г. Междувременно правителствените заеми в развития свят се повишиха с рекордните 60% през миналата година - почти двойно на темпа, който предшестваше суверенната дългова криза в региона преди десетилетие.

Фискалните мерки на централните банки позволиха на страните да подкрепят балансите на цели икономически сектори - от хотелиерския до авиационния и от домакинствата до местните правителства. Резултатът е, че дългът в еврозоната и САЩ вече се увеличи до размера на техните икономики.

Към момента това не е причина за опасения на пазара благодарение на извънредните мерки, предприети от Федералния резерв на САЩ и от Европейската централна банка. Въпросът обаче е както ще се случи с увереността на пазарите и цените по заемите в бъдеще.

Въпреки че ефектите от коронавируса върху растежа са разглеждани по-скоро като циклични и временни, отражението на пандемията върху дълга и бъдещите заеми трябва да бъде структурно и дългосрочно. От изходната позиция на рекордно високи обеми на заеми и рекордно ниски цени по заемите изглежда, че посоката на цикличните и структурните сили е към по-високи цени по заемите в бъдеще.

Пандемията също така влоши и хроничната фискална уязвимост. В еврозоната се очаква нуждите от правителствено финаниране да останат значителни през следващите две години - на ниво от близо 20% от БВП, както и да продължават да са по-високи спрямо предкризисните нива след това. Дори в случай на бързо възстановяване и непроменени лихвени проценти, съотношенията на дълга се очаква да продължат да се повишават до средата на това десетилетие и да останат доста над нивата от преди коронакризата през следващото.

За пазарите това значи страх от неконтролиран растеж на дълга.

Ролята на централните банки като регулатори на финансовия цикъл по време на пандемията остава критична и би предотвратила липсата на ликвидност на дълговите пазари в краткосрочен план. Уверението на ЕЦБ в четвъртък, че тя ще се намеси, за да предотврати краткосрочно затягане на финансовите условия обаче не е нито ангажимент към по-ниска доходност по облигациите в бъдеще, нито обещание за купуването на безгранични количества правителствен дълг през следващото десетилетие.

Още по темата

След решението на ЕЦБ има риск от пренасочване на средства от Европа към САЩ

ЕЦБ обеща да увеличи скоростта на закупуване на облигации

В еврозоната фискалният стрес след пандемията вече не е „периферен“ проблем: По-високият дълг остави три от четирите най-големи кредитополучатели на региона - Франция, Италия и Испания - много по-уязвими към нарастване на разходите по заемите и към евентуален шок за растежа. ЕЦБ не би могла да управлява тези стресове безкрайно без наличието на по-единен ЕС.

Също така Фед няма да може да гарантира евтина цена на дълга, ако пазарите решат, че големият фискален дефицит на САЩ, ракетното гориво от 1,5 трилиона долара под формата на спестявания на потребителите и “средната инфлационна” рамка на централната банка не отразяват американския растеж.

Подобно на позицията си след световната финансова криза, Европа и САЩ са изправени пред нова ера на тревожен растеж на дълга и структурно разрушение. Правителствата трябва да планират сега как да се справят с двойните предизвикателства на дълга и устойчивостта на растежа след Covid-19.

Това означава да се поддържат устойчиви фискални линии, за да се избегнат по-дълбоки белези от Covid-19 върху икономиката. Но това също така означава преход от еднократни програми, фокусирани върху подсилване на търсенето, към целенасочени мерки, фокусирани върху възстановяването на растежа.

Повишаването на потенциала за растеж на икономиките е от решаващо значение за дългосрочната устойчивост на дълга, тъй като по-високият потенциален растеж ще осигури възстановяване с ниска инфлация, ще разшири подкрепата на централните банки за ниски разходи по заеми и ще намали бъдещите нужди от заеми.

И трите лоста биха подпомогнали доверието на пазара във високата устойчивост на държавния дълг и дълготрайното възстановяване след Covid. Алтернативата би била нова финансова криза и загубено десетилетие за растеж.