Войната или мирът ще диктува бъдещите отношения между Вашингтон и Пекин?

Няма да бъде изцяло погрешно, ако се каже, че новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън е изправен пред грозен, потенциално оспорван преход и може би поради тази причина външната политика вероятно остава назад в приоритети му, пише в свой анализ CNN.

Но въпреки това още от сега международните лидери започват да настояват и да се съревновават за вниманието му, надявайки се за рехабилитиране на отношенията и възстановяване на нормите, било то официални или не, изместени от президента Доналд Тръмп.

Никъде другаде няма да има по-голямо поле за промяна, отколкото в отношенията между САЩ и Китай, които потънаха до историческо дъно по време на мандата на Тръмп. През последните четири години и двете страни си хвърляха една на друга търговската ръкавица, ограничиха достъпа на технологични компании, журналисти и дипломати, затвориха консулства и се сплашваха с войски в Южнокитайско море.

Анализаторите и в двете страни все още обсъждат дали Байдън ще продължи конфронтационните политики на Тръмп спрямо Китай, или пък ще предприеме действия за възстановяване на отношенията между Вашингтон и Пекин. 

Дори в китайските държавни медии циркулират намеци, че управляващата комунистическа партия затява дъха си, несигурна в каква посока ще поеме новата администрация.

"Китай не бива да си създава илюзии, че изборът на Байдън ще облекчи или ще доведе до обрат в отношенията между Китай и САЩ, но пък не трябва и да зачерква вероятността за подобряване на двустранните връзки. Конкуренцията между САЩ и Китай и американската предубеденост към Пекин само ще се засили", пише държавният таблоидът Global Times.

Засега от преходния екип на Байдън не са публикували официални политически изявления, визиращи конректно Китай. Байдън обаче далеч не е аматьор във външната политика. По време на своите почти пет десетилетия в американска политика той многократно се е противопоставял на Китай. Като сенатор Байдън изигра основна роля в "приютяването" на Пекин в Световната търговска организация през 2001 г.

Сега анализаторите насочват вниманието си към минали негови изявления и по-скорошни коментари, направени в разгара на президентската кампанията, за да се опитат разберат по какъв път ще поеме Байдън, което може би е най-належащото му външнополитическо предизвикателство.

Отношения с Пекин

По време на администрацията на Обама, в която Байдън бе вицепрезидент от 2009 до 2017 г., отношенията с Пекин придобиха изключителен приоритет, произтичащ отчасти от новия статут на Китай като втората по големина икономика в света.

Въпреки че Китай набираше сила както в икономическо, така и във военно отношение, през този период дипломацията се ръководеше предимно от опити за сътрудничество, а не от конфронтация. Основните спорове бяха най-вече ограничени и съсредоточени върху въпроси за сигурността, като активизирането на китайски войски в Южнокитайско море и кибершпионажа.

По думите на 44-ия президент Барак Обама отношенията между двете страни ще оформят 21-ви век и затова стабилната дипломация е от решаващо значение не само за САЩ, но и за света като цяло.

От позицията на вицепрезидент Байдън многократно посещаваше Пекин, най-вече за да осигури китайска подкрепа по редица ключови политики на Обама, включително опитите за ограничаване на ядрените амбиции на Северна Корея.

По време на една такава визита през 2013 г. Байдън се срещна лично президента Си Дзинпин, който определи Байдън като „стар приятел на Китай“. Беседата между двамата лидери беше планирана в рамките на 45 минути, а всъщност продължи два часа.

В публични изявления Байдън описва отношенията си с Пекин с доза оптимизъм. "Ако постигнем правилна връзка с истински нов модел на отношения, възможностите са неограничени", посочи по-рано той. 

Но въпреки обвиненията от кампанията на Тръмп, критикуващи близостта на Байдън с Китай, вече започват да се материализират и признаци на промяна в неговите възгледи към Поднебесната империя, в съответствие с променящото се настроение във Вашингтон, където Пекин все повече се разглежда не като потенциален партньор на Америка, а като основен съперник.

По време на първичните избори на Демократическата партия през февруари Байдън окачестви китайския президент Си Дзинпин като „бандит“, като добави, че Пекин трябва да „играе по правилата“. Телевизионната реклама на кампания на Байдън през юни обвини Тръмп, че е „изигран“ от Китай.

Подновеният фокус върху Китай е очевиден в документа, съдържащ програмата на  Демократическата партия, който беше публикуван през август 2020 г. По време на предишната президентска кампания през 2016 г. документът направи само седем препратки към Китай. Тазгодишната версия - 22.

„Демократите ще бъдат ясни, силни и последователни в отблъскването на действия на китайското правителство, които пораждат дълбоки опасения за икономиката, сигурността и правата на човека“, гласи тазгодишната версия.

Търговия

Едно от основните отражения на външнополитическата програма на президента Тръмп е търговската му война с Китай.

В средата на 2018 г. администрацията на Тръмп постави мита за стотици милиарди долари върху китайския внос в опит да намали търговския дефицит на САЩ с Китай и да принуди Пекин да отвори допълнително икономиката си.

Пекин и Вашингтон постигнаха първа фаза на търговско споразумение през януари 2020 г., но в много области разногласията все още остават нерешени, включително по отношение на китайските държавни субсии за компании, които се конкурират на глобалните пазари.

Последните изказвания на Байдън предполагат, че той ще продължи да предприема действия срещу Пекин в сферата на икономиката и търговията. Но в интервю за NPR през август той изказа тезата, че митата са също толкова вредни за САЩ, колкото и за Китай.

"Производството е в рецесия. Селското стопанство е загубило милиарди долари, които данъкоплатците трябва да платят. Ние се отнасяме с Китай по грешния начин", коментира новоизбраният американски президент.

Като че ли Байдън предпочита по-скоро изграждането на глобална коалиция, която да принуди Китай да либерализира икономиката си, вместо дуел.

"Това, което бих принудил Китай, е да играе по международните правила, а не това, което направи той", заяви Байдън по време на втория си дебат с Тръмп през октомври. "Трябва да заедно с нашите приятели да кажем на Китай: Това са правилата. Или играете по тях, или ще си платите със цената на вашата икономика", добави тогава демократът. 

Налице са и признаци, че Байдън може да подкрепи някои от аспектите на технологичния фронт на търговската война с Китай. По време на администрацията на Тръмп САЩ се опитаха да подтикнат дипломатическите си партньори да отхвърлят 5G технологията, произведена в Китай, да изолират Пекин от доставките на жизненоважни американски компоненти и да забранят популярни мобилни приложения, управлявани от китайски компании.

През септевмри Байдън изрази загриженост относно широко използваното китайско приложение TikTok, което многократното беше под прицела на администрацията на Тръмп. "Мисля, че трябва да бъдем истински загрижени, че TikTok, китайска операция, има достъп до информацията на над 100 милиона млади хора, особено в Съединените американски щати," коментира Байдън

В програмата на демократите за 2020 г. фигурира още един намек, че администрацията на Байдън ще продължи усилията на Тръмп да възспре съюзниците на САЩ да използват 5G технология, произведена от китайския технологичен гигант Huawei. „Ще работим с нашите съюзници и партньори, за да развием защитени 5G мрежи и да се справим със заплахите в киберпространството“, гласи програмата.

Южнокитайско море

Както администрацията на Обама, така и тази на Тръмп поеха по политически курс, отблъскващ широките, недоказани претенции на китайското правителство в Южнокитайско море.

По време на администрацията на Обама китайското правителство започна да изгражда и милитаризира изкуствени острови в обширния морски регион. След това САЩ започнаха операции за свободна навигация в Южнокитайско море, като американският флот патрулираше в непосредствена близост до изкуствените острови и рифове, построени от Пекин - знак на несъгласие от страна на Вашингтон.

При Тръмп САЩ засилиха тези операции и публично заявиха, че "повечето" от претенциите на Китай към морския регион са нелигитимни.
Към този момент Байдън не е отправял големи публични изявления във връзка с Южнокитайско море, но също така няма индикации, които да предполагат промяна на строгата политика на Тръмп в региона. Байдън дори може да я засили.

През 2016 г. програмата на демократите се позоваше просто на защитата на „свободата на мореплаването в Южнокитайско море“. Сега, четири години по-късно, документът изрично предупреждава за „китайско военно сплашване“ в региона.

Неведнъж по време на кампанията си Байдън е споделял историята за това как през 2013 г. откровено е заявил на президента Си, че САЩ ще продължават да летят със самолети във въздушното пространство на региона, въпреки че китайското правителство изгражда непризната зона за идентификация на ПВО. 

"[Си] каза, че не можем да летим там. Аз пък му отговорих, че ще продължим да летим... и няма да ви обръщаме внимание", разказа Байдън по време на втория си дебат с Тръмп през октомври.

Байдън допълнително втвърди позиция си относно китайските експанзионистични претенции в азиатско-тихоокеанския регион, след като беше избран за 46-яи президент. В телефонно обаждане с японския премиер Йошихиде Суга в четвъртък Байдън пое ангажимента да защитава оспорваните острови Сенкаку в Източнокитайско море, за които претендират както Япония, така и Китай.

Тайван

За четири години от управлението на Тръмп САЩ предприеха множество действия за укрепване на официалните дипломатически връзки с Тайван, особено през последната година. Администрацията на Тръмп оторизира сделки за оръжие на стойност милиарди долари със самоуправляващия се остров и през август министърът на здравеопазването и Алекс Азар стана най-високопоставения американски правителствен служител, посещавал Тайван от десетилетия насам.

Байдън отдавна е поддръжник на сътрудничеството на САЩ с Тайван, както и на тайванското демократично избрано правителство. Всъщност, като сенатор, новоизбраният президент гласува за първоначалния вид на Закона за отношенията с Тайван от 1979 г., който позволи на САЩ да поддържат неофициални отношения с Тайпей, като същевременно официално признават правителството на Пекин.

Китай твърди, че Тайван е част от неговата територия, въпреки че двете страни се управляват отделно след края на гражданската война през 1949 г. Китайският президент Си обеща да „обедини“ Тайван с континентален Китай и ако се наложи да използва сила.

В становище, публикувано през 2001 г., тогавашният сенатор заяви, че САЩ имат "жизненоважен интерес да помогнат на Тайван да поддържа своята процъфтяваща демокрация". Но Байдън уточни, че САЩ нямат "задължение" да защитават острова от нападение. "Президентът [Джордж Буш-младши] не трябва да дава на Тайван, още по-малко на Китай, способността автоматично да ни въвлече във война в Тайванския проток," заяви тогава Байдън

По време на кампанията си бившият вицепрезидент не е коментирал казуса с Тайван, нито след като беше избран. Въпреки това по нищо не личи, че планира да промени отношенията между Вашингтон и Тайпей.

Байдън поздрави Цай Инг Вен за преизбирането й за президент на Тайван през януари тази година.

Congratulations to President Tsai and the people of Taiwan for another successful election. You are stronger because of your free and open society. The United States should continue strengthening our ties with Taiwan and other like-minded democracies. https://t.co/NAt6ldYpRj

— Joe Biden (@JoeBiden) January 11, 2020

A след триумфът му в началото на този месец, президнетът Цай върна жеста на демократа.

Now it is my turn to extend congratulations to @JoeBiden & @KamalaHarris on being elected President & VP-elect. The values on which we have built our relationship could not be stronger. I look fwd to working together to further our friendship, & contributions to int’l society. https://t.co/xIvit7emjH

— 蔡英文 Tsai Ing-wen (@iingwen) November 8, 2020

Като показателен знак Демократическата партия премахна всички препратки към политиката "Единен Китай" от своята програма тази година - споразумението, с което САЩ признаваха, че има само един Китай и Тайван е част от него.

Политиката, която фигурираше през 2016 г., беше заменена от нов привидно актуализиран език. Вместо това сега демократите се ангажират да продължат „мирно разрешаване на въпроси, свързани с протока, в съответствие с желанията и интересите на тайванския народ“.

Синдзян и Хонконг

Откакто администрацията на Тръмп пое властта през 2017 г. нараства и броят на съобщения за нарушения на човешките права в западния регион на Китай Синдзян.

Държавният департамент на САЩ изчислява, че до два милиона граждани от мюсюлмански малцинства, включително голям брой уйгури, са били държани в превъзпитателни центрове, където задържаните твърдят, че са били индоктринирани, малтретирани и дори кастрирани.

През последните 12 месеца администрацията на Тръмп предприе поредица наказателни действия срещу Китай заради политиките си в западния регион, включително санкции срещу служители на комунистическата партия и забрани за внос на стоки, за които се подозира, че са произведени с уйгурски принудителен труд.

Преди изборите на 3 ноември редица уйгурски изгнаници заявиха пред CNN, че са загрижени, че Байдън не е достатъчно твърд, за да отговори на действията на Пекин, принуджавайки го да промени политиката си в Синдзян.

Но всички изявления на Байдън, неговата кампания и програмата на Демократическата партия предполагат малко до нулева толерантност към предполагаемото отношение на Пекин към уйгурите и е по-вероятно администрация на Байдън да предприеме по-нататъшни действия.

Визирайки китайския президент Си по време на вътрешния дебат на Демократичната партия през февруари, Байдън заяви, че това е човек, бандит, който всъщност е пратил милиони уйгури в " превъзпитателни центрове", които всъщност на практика са концентрационни лагери".

Кампанията на Байдън определи действията на Китай в Синдзян като "геноцид" - етикет, който администрацията на Тръмп все още обсъждаше да постави по-рано тази година. Ако администрацията на Байдън продължи с реториката си, това би поставило САЩ далеч пред повечето други държави в осъждането на Пекин.

Уйгурите не са единствените, които се опасяват за омекотяване на американския подход към действията на Китай. Много продемократични защитници в Хонконг, които се борят срещу репресиите на китайското правителство върху гражданските им свободи, също се надяваха на втори мандат на Тръмп.

Но в изявление през май кампанията на Байдън обвини Тръмп, че носи отговорност за репресиите на Китай в Хонконг и обеща, че занапред там ще има "ясни, силни и последователни ценности, когато става въпрос за Китай".