Възстановяването от кризата няма да е V-образно

Възможно е някои от мерките срещу коронавируса да останат в сила за много дълъг период от време

12:30 | 2 май 2020
Обновен: 07:02 | 4 юни 2020
Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

От началото на кризата с коронавируса бе ясно, че причиненият икономически спад е странна форма на рецесия. Някои икономисти смятаха, че дори е грешно да се използва думата рецесия за случая. Очакванията са предимно за краткосрочен и тежък спад. А до няколко месеца преди да бъдат нанесени прекалено много щети, правителствата ще могат да премахнат ограничителните мерки срещу коронавируса и да се рестартират икономиките им. Брутният вътрешен продукт ще започне да се покачва с бързи темпове. Икономическият изход от извънредното положение ще е V-образен, не U-образен и още по-малко L-образен. Но това вече не звучи правдоподобно, пише Клив Крук в свой анализ за Bloomberg.

Някои държави започнаха да разхлабват ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса и част от бизнеса там отвори отново. Други се подготвят за подобен ход. Но все пак действат предпазливо. Те откриха, че дори строгият контрол само забавя броя на новите заразените, но не спира ръста. Ако мерките бъдат разхлабени драстично, е възможно да има нов пик на заразата, дори по-лош и от първия. И така ограниченията ще трябва да бъдат въведени отново. Правителствата са съветвани, че някои от мерките ще са необходими за неопределен период от време, докато не започне широкото разпространение на ваксина срещу коронавируса.

Проблемът не е само, че мерките ще останат в сила, но и че хората ще се адаптират към продължаващата несигурност. Бизнесите ще са в напрежение да започнат нормалните си операции, а потребителите няма да започнат да харчат веднага, както преди кризата с коронавируса. Докато хората са уплашени, те ще се държат различно. Например в Берлин магазините отвориха отново след 5-седмично прекъсване, но бизнесът не бележи възход.

V-образното мислене изглежда остаряло, но то все още е в основата на сега действащите икономически политики. Идеята бе да се комбинират строгите ограничителни мерки с мащабна фискална и монетарна подкрепа. Увеличаването на търсенето, докато предлагането е потиснато, няма да доведе до висок риск от инфлация, тъй като кризата скоро ще приключи и предлагането отново ще се покачи. По-същата причина бяха излишни и притесненията, че агресивната фискална експанзия ще доведе до натрупването на твърде голям дъг.

В момента икономическият спад се засилва и ето защо тези страхове ще се възвърнат. Разбира се, големият проблем в Европа е твърде малката икономическа подкрепа. Но това може да се промени, ако забавянето на икономиката продължи. Финансовите пазари може да се разбунтуват, ако агресивната фискална експанзия трбява да се поддържа месец след месец или тримесечие след тримесечие. Ще има нови икономически и финансови травми. Колкото по-дълго продължи всичко, толкова е по-вероятно ударите за търсенето и доставките да се засилват.

Какъв тогава е отговорът? Премахването на всички ограничения със сигурност ще има обратен ефект. Това почти сигурно би довело до нов рязък ръст на броя на заразените с коронавирус, много смъртни случаи и нов кръг от мерки в подкрепа на икономиката. Това, което има смисъл, е постепенното премахване и облекчаване на мерките, като се обръща голямо внимание на ефектите от всичко това.