Педро Санчес и неговият екип седяха в правителствения си самолет и чакаха разрешение за излитане, когато Доналд Тръмп избухна.
След двудневни преговори с лидерите на НАТО в Хага испанският премиер беше единственият, който продължаваше да отхвърля американските искания за увеличаване на разходите за отбрана, а Тръмп заплашваше с ответни мерки.
Но Санчес и най-близките му съветници останали невъзмутими, казва запознат с мисленето им източник. Те дори смятали, че това може да ги изстреля нагоре в обществените допитвания.
Реакцията беше обичайна за ръководител, чието основно внимание върху вътрешната политика му помогна да преживее седем бурни години на власт. Сега той се изправя пред друго предизвикателство – да превърне икономическия успех, постигнат в Испания, в политически капитал и да си осигури преизбиране през 2027 г.
„Уверен съм, че можем да повторим мнозинството“, заяви той в интервю за Bloomberg Television тази седмица, в което коментира плановете си да се кандидатира за четвърти мандат.
Решението му е взето в момент, когато испанската икономика изпрерва останалите. Въпреки фрагментирания парламент, който две години му пречеше да приеме бюджет, се очаква растежът да достигне около 2,7% през 2025 г., над два пъти повече спрямо темпа на нарастване на икономиката на валутния съюз, а безработицата е на най-ниското си ниво от финансовата криза.
Испанската икономика е отбелязала по-голям растеж от първоначално обявения през второто тримесечие, като е нараснала с 0,8% спрямо предходния тримесечен период, според данни на Испанската статистическа служба.
Но избирателите не смятат, че това е заслуга на Санчес. Допитване на GAD3, публикувано във вестник АВС на 14 септември, показа, че основната опозиционна Народна партия е с пет пункта пред социалистите на Санчес и е напът да спечели ясно мнозинство в съюз с крайнодясната група „Вокс“.
Но премиерът е обръщал подобни ситуации преди, не на последно място с маневрите, които му помогнаха да остане на власт, след като се класира на второ място на последните избори.
Whatsapp групата, която е създал за кабинета си, подсказва, че той не само се стреми да оцелее, но и да спечели следващите парламентарни избори. Веригата за съобщения се използва от Санчес, за да обсъжда новините от деня, да провежда неофициален обмен на идеи и да иска обратна връзка от министрите за телевизионните си изяви, съобщават запознати със съобщенията източници. Групата се нарича „Испания 2027“.
Сред ключовите идеи на премиера е, че миграцията, която той подкрепя, докато по-голямата част от Европа затваря границите си, е допринесла за стимулиране на икономиката и намаляване на безработицата. Безработицата в Испания е спаднала през последните седем години, въпреки че в страната са влезли над два милиона мигранти, каза Санчес в сряда, като населението е достигнало близо 50 млн. души.
„Дилемата, пред която са изправени всички западни общества, е дали да се отворят и да растат или да се затворят и да се свият“, каза той в интервю за главния редактор на Bloomberg Джон Микълтуейт. „Приносът на миграцията за икономическия растеж на Испания е много, много положителен“.
Педро Санчес по време на конференция на ООН за палестинското решение за две държави в Ню Йорк на 22 септември. Снимка David Dee Delgado/Bloomberg
Силното икономическо представяне на Испания и отварянето ѝ към миграцията не са единствените области, в които премиерът се отличава в Европа.
През последните няколко години Санчес многократно избра да се противопостави на европейския консенсус по въпроси, вариращи от Китай и отбраната до войната на Израел в Газа, като често гневеше други лидери, които смятат, че Испания полага достатъчно усилия и понякога дори им вреди политически в собствената им страна.
„Той е склонен да бъде против, това е част от политическата му личност“, казва Виктор Лапуенте, преподавател по политология в университета в Гьотеборг. „Колкото повече трудности среща у дома, толкова повече усеща, че трябва да удари с юмрук по масата в световната политика“, допълва той.
Но това носи и някои рискове за репутацията на Испания пред важни търговски партньори.
Американският министър на финансите Скот Бесънт предупреди, че ухажването на Китай от Испания „реже собственото ви гърло“, а германски официални представители, които започнаха да раздават стотици милиарди в договори за отбрана, заявиха на Санчес, че не прави достатъчно по отношение на разходите. Двама високопоставени ръководители, симпатизиращи на правителството, заявиха, че премиерът не е осъзнал напълно вредата, която позицията му относно НАТО е нанесла сред чуждестранните инвеститори и държавни ръководители.
„Испания е извън твърдото ядро в Европа“, заяви Жозеп Борел, бивш министър в правителството на Санчес, който беше и ръководител на външната политика на ЕС. Санчес „се специализира в превръщането на необходимостта в добродетел“, допълни той.
Санчес и Марк Рюте по време на срещата на върха на НАТО в Хага през юни. Снимка: Simon Wohlfahrt/Bloomberg
Може би това никога не е било толкова ясно изразено, колкото при спора за разходите с НАТО.
В опит да попречи на САЩ да се оттеглят от военния алианс в момент на сериозни геополитически сътресения генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи в началото на юни всички страни членки, включително Испания, да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП. Макар това да съставляваше значителен скок в сравнение с предишните нива, той счете, че е от решаващо значение да задържи Тръмп в алианса, а от своя страна и НАТО да остане непокътната.
По това време Санчес беше под нарастващ натиск в родината си след корупционен скандал, в който беше замесен един от най-близките му сътрудници. Да накара правителството си да одобри нови разходи щеше да бъде предизвикателство и когато чу предложението на Рюте, той остана смаян.
„Марк, какво по дяволите правиш?“, попитал Санчес генералния секретар на НАТО по телефона, според запознат с разговора източник. Малко след това той заминал на тайно посещение в Брюксел, за да се срещне лично с Рюте и заплашил да започне дебат в Европа, ако ръководителят на НАТО настоява Испания да се присъедини към това обещание, допълва източникът. Говорител на Рюте е отказал коментар.
В крайна сметка Испания получи изключение, което даде на Санчес така необходимата подкрепа у дома.
По отношение на Китай Санчес също се отклони от консенсуса на ЕС, като призова блока да преосмисли връзките си с Пекин. Пътуването му до Китай през април беше третото за две години.
Но тъкмо позицията на Санчес за Газа го постави за първи път в позицията на инакомислещ в Европа. Испанският премиер многократно критикува реакцията на блока в Близкия изток, дори я нарече провал, и беше първият лидер на ЕС, който обвини Израел в геноцид.
По-твърдата позиция спрямо Израел донесе на испанския премиер популярност сред избирателите му и през последните седмици още няколко европейски държави се присъединиха към неговото мнение за признаването на държавата Палестина.
Това помага на Санчес да затвърди позицията си. За него именно другите са се преориентирали към крайната десница и популизма, докато той е останал последователен, казват запознати с мисленето му източници.
Но в Испания Санчес трябва да се справя и с други проблеми.
Бегона Гомес, съпруга на Санчес, се готви да гласува на изборите за Европейски парламент в Мадрид през юни 2024 г. Снимка: Magda Gibelli/Bloomberg
Поредица от скандали, в които са замесени двама от най-близките му сътрудници и членове на семейството му, се отразиха зле на премиера, който дойде на власт, като се възползва от недоволството на избирателите от корупцията, преследваща предшественика му.
Приближените до него казват, че седмицата след разкритията за корупция, свързани с бившата му дясна ръка, била най-лошият период в кариерата му, като Санчес станал по-дистанциран и потиснат. Той настоява, че нито съпругата му, нито брат му са извършили нередности.
След съдебното дело срещу съпругата му миналата година Санчес си взе безпрецедентен петдневен период за размисъл, за да реши дали иска да продължи. С времето той свикнал с атаките срещу семейството му, казват негови съветници, и може да издържи на по-голям натиск. Въпреки спада на популярността му през последните седем години, той все още е уверен в собствената си преценка, добавят те.
Последните му двама предшественици бяха принудени да напуснат постовете си около седмата година, която Санчес премина през юни. Ако изпълни сегашния си четиригодишен мандат, той ще бъде най-дълго управлявалият премиер на Испания през този век.
„Пътят напред е много труден, но той е добър в това да ни изненадва“, казва Лапуенте от университета в Гьотеборг. „Той е изключително добър в изваждането на заек от шапката“.
Санчес е премиер почти толкова дълго, колкото Аснар и Сапатеро. Графика: Bloomberg LP