Потокът от $4,5 трлн. е повратна точка в отварянето на финансовите пазари в Китай

Етикетите „Произведено в Китай“ доминират в световната търговия със стоки – за голямо разочарование на американския президент Доналд Тръмп – въпреки че финансовите пазари на страната остават изолирани от света.
 
Сега, след години на предпазливо отваряне, е достигната точка на прелом, която може да има глобални последици, също толкова значими, колкото и производствената революция в Китай. За първи път сумата пари, която влиза и излиза от Китай в търсене на инвестиционни възможности, надвишава стойността на стоките и услугите, генерирани от търговските му двигатели.

Преломен момент - финансовите потоци надвишават търговията | Бумът на акциите и либерализацията подхранват трансграничните инвестиции

Ралито на фондовия пазар, което е най-голямото в света, доведе до неотдавнашния скок в двупосочните финансови потоци, които достигнаха безпрецедентните 4,5 трилиона долара през първите седем месеца на годината. Но не става въпрос само за акции – интензивната търговия с краткосрочни дългови инструменти на китайските банки и покупките на държавни облигации на страната от чужденци също допринесоха за увеличаването на трансграничните парични потоци.

Историческата промяна приближава Китай с малка крачка към развитите страни като САЩ и Япония, където инвестиционните потоци надвишават търговията с поне 10 към 1. Такива сравнения показват колко голям е диапазонът, в който Китай може да продължи да отваря капиталовите си граници, което ще доведе до бъдещ свят с повече китайски фирми в най-големите финансови центрове, повече акции, регистрирани в Шанхай, в чуждестранни пенсионни фондове и повече дълг в юани в резервите на глобалните централни банки.

„Капиталовите потоци в крайна сметка ще доминират в общите потоци в Китай, точно както в други важни икономики в света“, каза Ле Ся, главен икономист за Азия в Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA в Хонконг. „Властите ще продължат да отварят капиталовата сметка по умерено“.

Китай все още изостава от развитите икономики по отношение на финансовите потоци| Съотношение на брутните финансови потоци към потоците по текущата сметка

Отварянето създава по-голям резерв за офшорния юан, подпомагайки дългосрочната амбиция на Пекин да насърчи глобалното използване на валутата. 

По-свободните капиталови граници също така биха дали на китайските спестители – с 23 трилиона долара, скрити в депозити – повече възможности в момент, когато доходността на бенчмарковите облигации се движи близо до рекордно ниски нива, цените на жилищата падат и властите се притесняват, че ралито на местния пазар на акции рискува да се превърне в балон.

„Китай ще продължи да отваря пазарите си, което ще увеличи потоците по капиталовата сметка, ще повиши международния статут на юана и ще създаде по-разнообразни възможности за инвеститорите“, заяви Дин Шуан, главен икономист за Китай и Северна Азия в Standard Chartered. „Въпреки това, властите ще бъдат предпазливи, тъй като не искат да видят хаотични капиталови потоци.“

Безпрецедентни потоци
Преводите по финансовата сметка на Китай, която обхваща паричните движения, свързани с ценни книжа и преки инвестиции, са средно със 17% по-високи всеки месец в сравнение с миналата година, според изчисленията на Bloomberg, базирани на официални данни до юли. Ако това темпо се запази, тези потоци са на път да надхвърлят преводите, регистрирани по текущата сметка, или тези, направени за улесняване на международната търговия, на годишна база за първи път, сочат данните.

Причината за този скок е рязкото увеличение на трансграничните потоци за покупка или продажба на местни и чуждестранни ценни книжа, като акции и облигации. Средната месечна стойност на тези трансфери през юли е с почти една четвърт по-висока от тази през 2024 г. и три пъти по-висока от тази преди пет години.

Портфолио потоците стимулират трансферите по финансовата сметка

Китай драстично затегна контрола върху капитала, когато шоковата девалвация на юана преди десетилетие предизвика най-тежкото изтичане на средства в историята му и струваше на централната банка повече от половин трилион долара от валутните резерви, за да възстанови доверието на инвеститорите. Оттогава поддържането на стабилността на валутата е един от основните приоритети на Пекин.

Ето защо Китай продължава да отваря вътрешните пазари постепенно и внимателно, въпреки че това отдавна е част от политическата програма. През последното десетилетие властите премахнаха повечето пречки пред чуждестранните инвеститори да купуват вътрешни дългови инструменти и създадоха канали за местните жители да купуват акции, облигации и продукти за управление на богатството, регистрирани в Хонконг.

Но това се оказа пример за два стъпки напред и една назад. Пекин отново забави темпото на либерализацията, когато беше зает с първия кръг от търговската война със САЩ през 2018-2020 г., а след това и с контролирането на епидемията от Covid. 

Сега импулсът към отваряне изглежда отново набира скорост.

Пекин се опитва да се възползва от факта, че глобалните инвеститори се оттеглят от долара на фона на хаотичната митническа кампания на администрацията на Тръмп и влошаващата се бюджетна позиция. През последните месеци политиците облекчиха капиталовия контрол, стартираха платежна система с Хонконг и разкриха планове за някои местни инвеститори да вложат повече средства в чуждестранни активи.

От юли инвеститорите от континенталната част на страната засилиха покупките на акции от Хонконг, които се изстреляха нагоре на фона на залозите, че стимулите на Китай ще извадят икономиката от дефлацията и търговското напрежение ще се облекчи. Увеличението на притока към акциите в Шанхай също допринесе за трансферите по финансовата сметка.

По-рано тази година потоците бяха подхранени от чуждестранни фондове, които репатрираха печалби от инвестиции в краткосрочни дългови инструменти на китайски банки, след като стратегията стана по-малко доходна.

Откритост и прозрачност
Все пак ограниченията остават. Властите контролират повечето канали за изходящи потоци с квотна система, като например тази, която позволява на квалифицирани местни институции да инвестират в офшорни активи. Резидентите могат да купуват само 50 000 долара чуждестранна валута годишно без регулаторно одобрение.

Чуждестранните фондове също се колебаят да инвестират по-масивно в Китай поради несигурните перспективи за икономиката и голямата разлика в лихвените проценти спрямо САЩ.

„Капиталовите пазари в Китай ще бъдат стимулирани и укрепени само ако има откритост и прозрачност“, заяви Джордж Магнус, научен сътрудник в Китайския център на Оксфордския университет и бивш главен икономист в UBS. Това включва „премахване на капиталовите контроли, по-благоприятна оперативна среда за чуждестранните фирми в Китай и значителни реформи в управлението на валутата“.

Анализаторите на Goldman Sachs Group Inc. са сред тези, които виждат по-голям потенциал китайската валута да играе по-важна роля на световната сцена в момент на ескалация на геополитическото напрежение. 

„Нарастващата производствена мощ на Китай и продължаващите геополитически промени създават нови възможности за интернационализация на юана“, пишат икономистите от Goldman Hui Shan и Chelsea Song в скорошна бележка. „Едно старо предизвикателство е балансът между желанието на китайските политици за повече контрол и предпочитанията на чуждестранните корпорации и инвеститори за повече отвореност, прозрачност и предвидимост.“

Още по темата

Китайският „План Маршал“ се захранва с батерии

Акциите на компаниите за литий поевтиняват след предсрочно отваряне на мината на CATL

Производствената дефлация в Китай отслабва, но икономиката продължава да буксува