Какви са възможните гаранции за сигурността на Украйна

Гаранциите за сигурността на Украйна се превърнаха в ключова тема на преговорите, след като американският президент Доналд Тръмп поднови усилията си да посредничи за сключването на мирно споразумение, което да сложи край на руската война.

Украинският президент Володимир Зеленски отдавна настоява, че САЩ и Европа трябва да поемат ангажименти, за да възпрат по-нататъшната руска агресия. Формата, под която ще бъдат поети тези ангажименти, може да повлияе на архитектурата на сигурността в Европа за десетилетия напред.

Украйна е белязана от провала на Будапещенския меморандум от 1994 г., съгласно който Русия, САЩ и Великобритания дадоха гаранции за сигурност — обещавайки да зачитат териториалната цялост на Украйна и да се въздържат от употреба на военна сила — в замяна на това Киев да се откаже от ядрените оръжия, които е наследил от разпадналия се Съветски съюз. Русия наруши тези ангажименти 20 години по-късно с нахлуването си и последващата анексия на украинския полуостров Крим.

Европейските лидери постигнаха напредък в обсъждането на следвоенните гаранции за сигурност, които са готови да предложат, като събраха обещания от повече от двайсет страни. Но да се накарат САЩ да се ангажират да подкрепят техните усилия се оказа по-трудно. Тръмп заяви, че очаква европейските страни да поемат по-голямата част от тежестта за осигуряване на сигурността на Украйна и че САЩ ще „им помогнат“.

Зеленски би искал Украйна в крайна сметка да стане член на Организацията на Северноатлантическия договор, за да получи защита по силата на това, което се счита за златен стандарт в гаранциите за сигурност: Член 5. Това е червена линия за Русия, въпреки че съюзниците на Украйна са обсъдили възможността за споразумение, подобно на Член 5. Украйна продължава да се стреми към по-дълбока регионална интеграция, като търси членство в Европейския съюз.

Какво е член 5 от НАТО?

Това е обещание за колективна отбрана, включено в учредителния договор на НАТО, което установява, че въоръжено нападение срещу един член на алианса в Европа или Северна Америка „се счита за нападение срещу всички“.

Член 5 гласи, че членовете на НАТО ще окажат помощ на атакувания си съюзник, индивидуално или съвместно с останалите, след като се съгласят, че ситуацията го налага. Всяка страна ще предприеме действия „както счете за необходимо“. Този ангажимент има за цел да увеличи рисковете за всеки потенциален агресор.

Клаузата дефинира помощта като „включително използване на въоръжена сила“, но не налага автоматични военни действия, а НАТО заявява, че реакцията на всеки член зависи от неговите материални ресурси. Внимателната формулировка на член 5 произтича от нежеланието на САЩ през 40-те години на миналия век, когато се договаряше Северноатлантическият договор, да бъдат автоматично въвлечени във война в Европа.

Член 5 все още не е бил активиран в отговор на военна атака от страна на някоя държава и досега е бил приложен само веднъж – след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г.

Реакцията на членовете на НАТО включваше изпращане на самолети за патрулиране на въздушното пространство на САЩ и разполагане на кораби за наблюдение на Средиземно море.

Колко вероятно е Украйна да се присъедини към НАТО?

Украйна отдавна иска да стане част от алианса. През 2019 г. дори измени конституцията си, за да заложи присъединяването към НАТО, както и към ЕС, като стратегическа цел.

Настоящата позиция на НАТО е, че подкрепя Украйна в нейния „необратим път“ към членство. Тя заявява, че ще отправи покана към Украйна да се присъедини, „когато съюзниците се съгласят и условията бъдат изпълнени“ – формулировка, която не дава никакъв график или яснота относно критериите, които Украйна трябва да изпълни.

За да се присъедини към НАТО, дадена страна трябва да бъде единодушно приета от съществуващите членове. Унгария и Словакия, които имат относително приятелски отношения с Русия, се противопоставят на приемането на Украйна, докато настоящата позиция на Германия е, че това не може да се случи, докато страната е във война.

Тръмп заяви през август, че е „невъзможно“ Украйна да стане част от НАТО.

Руският президент Владимир Путин е категорично против присъединяването на Украйна към алианса и, като цяло, срещу разширяването на НАТО на изток към границите на Русия. Част от обосновката му за започването на пълномащабна инвазия през 2022 г. беше да гарантира, че Украйна ще остане неутрална.

Обхватът на НАТО | Украйна е една от трите страни, които са заявили желанието си да се присъединят към 32-членния алианс

Какво би означавала „подобна на член 5“ защита за Украйна?

В началото на 2025 г. италианският министър-председател Джорджия Мелони предложи да се предложи на Украйна сигурността на НАТО без действително членство. Идеята се появи отново, докато САЩ и европейските съюзници обсъждат потенциални гаранции за сигурност.

Планът на Мелони признава, че членството на Украйна в НАТО е изключено, но предлага механизъм за колективна помощ като следващата най-добра опция, съобщиха за Bloomberg лица, запознати с обсъжданията.

Съгласно предложението, държавите, които имат съществуващи двустранни споразумения с Украйна, ще се консултират бързо за реакция в случай на ново руско нападение. Те ще решат в рамките на 24 часа дали да окажат помощ на Украйна.

Помощта им може да включва осигуряване на бърза и устойчива отбранителна подкрепа, подкрепа на украинската армия, предлагане на икономическа помощ и налагане на санкции на Русия.

Каква сигурност може да даде членството в ЕС на Украйна?

ЕС има своя собствена клауза за взаимна отбрана, заложена в член 42.7 от Договора за Европейския съюз. Ако дадена държава-членка е жертва на въоръжена агресия, останалите страни от ЕС имат „задължение да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат“.

Това е по-силна формулировка от член 5, който задължава членовете на НАТО да предприемат действия, които считат за необходими.

Както и при споразумението за колективна отбрана на НАТО, помощта, предоставена от държавите от ЕС, не трябва задължително да включва употреба на въоръжена сила. Член 42.7 включва уговорка, която позволява на страни като Австрия и Ирландия да реагират по начин, който не нарушава тяхната политика на неутралитет.

Клаузата за взаимна отбрана на ЕС също е била приведена в действие само веднъж – от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г.

Тъй като перспективата за присъединяване на Украйна към НАТО изглежда все по-далечна, членството в ЕС се очертава като основната дългосрочна опция за страната, за да гарантира своята сигурност. Но интеграцията в ЕС е сложен, продължаващ години процес и макар Украйна да получи „статут на кандидатка“ скоро след като подаде заявление за членство в блока през 2022 г., пътят ѝ към присъединяване е в застой поради съпротивата на Унгария.

Има ли други отбранителни споразумения, които Украйна би могла да се опита да възпроизведе?

Друга възможност за Украйна е да разчита на двустранни споразумения за взаимна отбрана. Най-значителният възпиращ фактор би било споразумение със САЩ, предвид военното и финансовото влияние на страната, макар че това е малко вероятно да се осъществи, докато Тръмп е на власт.

Япония подписа такова споразумение със САЩ през 1951 г. То дава на САЩ правото да разполагат военни сили в Япония в замяна на обещанието да защитят страната, ако тя бъде атакувана. Споразумението е в основата на сигурността в Азия и поставя основите за икономическия растеж на региона.

Договорът предизвика гнева на Тръмп по време на първия му мандат като президент на САЩ. През 2019 г. той го критикува като едностранен, тъй като обещава помощ от САЩ, ако Япония бъде атакувана, но не задължава японската армия да защити Америка.

Съюзниците на Украйна готови ли са да се ангажират с военно присъствие?

По-рано тази година Франция и Великобритания поеха инициативата за формиране на така наречената коалиция на желаещите, която сега включва повече от 30 страни. Те изготвиха планове – и ги споделиха със САЩ – за многонационални „сили за осигуряване на мир“, които да служат като миротворци, след като настоящите военни действия в Украйна приключат, като същевременно помагат за възстановяването и улесняват възобновяването на нормалната икономическа дейност.

Френският президент Еманюел Макрон заяви в началото на септември, че 26 държави са готови да допринесат за гаранциите за сигурност на Украйна, включително с войски и други видове подкрепа. Той каза, че силите за сигурност могат да бъдат „на сушата, в морето или във въздуха“. Тръмп изключи изпращането на американски сухопътни войски, но лансира идеята за предоставяне на някаква форма на подкрепа, като разузнавателна и въздушна помощ.

Съюзниците на Украйна все по-често посочват собствените въоръжени сили на страната като основна защита. И НАТО, и ЕС работят за укрепване на украинската армия чрез обучение и доставка на оръжие и са се ангажирали да продължат да го правят. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, определи тази стратегия като превръщане на Украйна в „стоманен таралеж, който е неразградим за потенциални нападатели“.

НАТО създаде структури за координиране на доставките на оръжие и обучението от съюзниците, а ЕС засили индустриалното сътрудничество, за да задълбочи интеграцията на украинската отбранителна промишленост с блока.

Ще приеме ли Русия гаранции за сигурността на Украйна?

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия трябва да има думата по отношение на мерките за сигурност на Украйна и че в тях може да се включи и Китай – нещо, което Зеленски е изключил. През 2022 г. Кремъл поиска гаранции за сигурност, които биха дали на държавите гаранти – включително Русия и Китай – право на вето върху получаването на помощ от Украйна в случай на атака.

Макар че след срещата на върха между Тръмп и Путин в Аляска на 15 август американски официални лица заявиха, че руският лидер е отворен за гаранции за сигурност за Украйна, подобни на „член 5“, Кремъл не е потвърдил публично, че Путин е поел такъв ангажимент.

Руският президент заяви, че не вижда необходимост съюзниците на Украйна да изпращат войски, за да гарантират спазването на мирното споразумение. Той предупреди, че ако западни сили бъдат разположени в Украйна „по време на настоящите военни действия, ние ще считаме, че те са легитимни цели за унищожение“.

Какви други пречки има за установяването на гаранции за сигурност?

Все още не е ясно кой ще поеме разходите, свързани с евентуалните гаранции, а някои страни може да се въздържат да ангажират средства.

Друга голяма пречка е липсата на примирие, което би фиксирало поне временно фронтовата линия между украинските и руските сили. Макар че Тръмп отиде на срещата си с Путин в Аляска с цел да постигне споразумение за примирие, той излезе с мнението, че преговорите трябва да заобиколят примирието и да преминат директно към мирно споразумение.

Докато дипломатическите усилия за прекратяване на враждебните действия са в застой, европейските лидери са все по-загрижени, че Путин ще започне нова наземна офанзива в Украйна, като се стреми да поеме контрола над цялата Донецка област – една от двете области, които съставляват богатия на ресурси регион Донбас.

Докато боевете продължават, фронтовата линия е променлива, така че е трудно за военните стратези да предвидят „деня след“ и да изчислят къде, например, биха могли да разположат войските за осигуряване на сигурност, след като бъде постигнато примирие и мирно споразумение.

Още по темата

Русия удари правителствения комплекс в Киев за първи път

Мерц изразява недоволство, че Европа няма достатъчно влияние да спре войната в Украйна

Европа не иска ограничаване на украинската армия