Бюджетните съкращения обричат тежката индустрия в Германия на застой

"Мръсните" технологии няма да могат да бъдат изместени по план - мащабните бюджетни съкращения на правителството подкопават проектите, които то твърди, че подкрепя

26 July 2025 | 17:00
Автор: Петра Зорге, Ник Хойбек
Редактор: Галина Маринова
Съоръжението за улавяне на въглероден диоксид Brevik CCS на Heidelberg Materials AG в циментова фабрика, в Бревик, Норвегия. Снимка: Крисчтиан Боци/Bloomberg
Съоръжението за улавяне на въглероден диоксид Brevik CCS на Heidelberg Materials AG в циментова фабрика, в Бревик, Норвегия. Снимка: Крисчтиан Боци/Bloomberg

В Гезеке, малък град в западната част на индустриалното сърце на Германия, плановете за стартиране на мащабен проект за улавяне на въглерод в местен завод за цимент бяха замразени.

Операторът Heidelberg Materials AG e получил субсидии от Европейския съюз за екологичния проект, който трябва да спести 700 000 тона въглеродни емисии годишно, и планирал да започне строителството през следващата година. Но компанията - която миналия месец започна улавяне и втечняване на емисии в Норвегия - вече не залага в графика си германския проект, тъй като не са налице условията за бързо и окончателно инвестиционно решение.

Новото консервативно правителство на Германия подкрепи улавянето и съхранението на въглероден диоксид, изтъквайки го като прагматичен начин за постигане на правно обвързващите цели за климата в сектори, които трудно се декарбонизират. Но докато канцлерът Фридрих Мерц обещава да ускори развитието на технологията чрез премахване на регулаторните бариери, мащабните бюджетни съкращения на правителството подкопават проектите, които то твърди, че подкрепя. Резултатът е стратегия за климата, която се намира между политическото удобство и фискалните ограничения и оставя най-интензивните по отношение на емисиите индустрии в страната изправени пред нарастващи разходи за въглеродни емисии през следващите години, докато германската индустрия вече се бори да остане на пазара.

Наскоро Берлин поднови проектопредложение, оставено недовършено от предишното правителство, за узаконяване на CCS. Въпреки това средствата за програмата за чиста индустрия - която беше разработена в подкрепа на всичко - от водород до улавяне на въглерод - ще бъдат намалени до 1,8 млрд. евро от 24,5 млрд. евро в средносрочен план, според проектозакона за бюджета за тази година, който в момента се обсъжда в парламента.

Heavy Industry
Фридрих Мерц

Въпреки че управляващата коалиция обеща да се придържа към целта на страната за неутралност по отношение на климата до 2045 г., става все по-неясно кой ще плати сметката. „Ако правителството деприоритизира финансирането на декарбонизацията на промишлеността, това ще бъде далеч най-проблематичната мярка по отношение на опазването на климата“, казва Йенс Бурчардт, съосновател на Центъра за климат и устойчивост към Boston Consulting Group. 

Производителите в страната вече се борят с многобройни бюрократични процедури, високи цени на енергията и недостиг на квалифициран персонал. През следващите години те ще бъдат подложени на допълнителен натиск, тъй като разходите за замърсяване на околната среда се увеличават. „На този фон оттеглянето на финансовата подкрепа, от която компаниите се нуждаят, за да инвестират в зелени алтернативи, е рецепта за по-нататъшна деиндустриализация на Германия“, каза Бурчардт.

Швейцарският специалист в областта на строителните материали Holcim AG, който планира проект за улавяне на въглероден диоксид близо до Хановер, заяви, че бюджетните съкращения са довели до несигурност в цялата индустрия по отношение на това как ще продължи финансирането на декарбонизацията като цяло. Представител на браншовата група „Алианс за управление на въглеродните емисии“ заяви, че съкращенията са пречка за постигането на целите в областта на климата.

Heavy Industry
Желязото и стоманата доминират в климатичния отпечатък на германската индустрия | Емисии от най-енергоемките заводи през 2024 г.

Ключовата програма на правителството за подпомагане на екологичното изчистване на тежката промишленост разчита на тръжен инструмент за преодоляване на разликата в цените между конвенционалните процеси и по-чистите и по-скъпи алтернативи. Въпреки че на първия търг през октомври миналата година бяха сключени договори с 15 проекта, говорител на Министерството на икономиката заяви, че подготовката за евентуален втори кръг е „сложна“, макар че технически е възможно да се проведе още един през тази година.

Една от компаниите, които биха могли да участват, е базираната в Хамбург компания за рециклиране на мед Aurubis AG. Миналата година тя инсталира две анодни пещи, подготвени за работа с водород, но тъй като не разполага с водород на конкурентни цени, продължава да изгаря природен газ в своите модерни пещи.

На енергийна конференция миналия месец министърът на икономиката Катерина Райхе обясни, че очакваното търсене на водород не се реализира или се забавя много. Междувременно германският бюджет предвижда съкращаване на две трети от средствата, които предишната администрация отпусна за водорода.

Разбира се, липсата на държавна подкрепа не е единствената причина, поради която проектите за декарбонизация зациклят или се провалят. Например, когато миналия месец производителят на стомана ArcelorMittal SA обяви, че ще върне субсидия в размер на 1,3 млрд. евро за две местни инсталации за производство на зелена стомана, той изтъкна „безпрецедентния“ пазарен натиск, слабото търсене, неблагоприятната европейска политика и високите цени на електроенергията.

Това е още по-голям проблем за химическата промишленост в Германия, която е изправена пред затваряне на заводи, съкращения и намаляване на производството. „Мога да похарча едно евро само веднъж“, казва Мартин Наундорф от Infraleuna GmbH, оператор на химически център в източната част на страната. При сегашните условия „никой не може да си позволи да инвестира в технологии, за които не е ясно кога ще станат печеливши“.

Държавата обаче би могла да промени стратегията си за обществени поръчки, за да подпомогне достигането на пазарна зрялост на климатичните технологии - мярка, за която коалицията вече постигна съгласие. 

Производителят на стомана Stahl-Holding-Saar GmbH е една от компаниите, които биха се възползвали от този подход. Тя твърди, че е единственият европейски прокатен завод, който предлага релси с намалено съдържание на CO2, за които стоманата е произведена с електричество вместо с въглища. Фирмата вече е сключила договори за доставка с френската SNCF Réseau, белгийската Infrabel и швейцарските железници, но според главния директор по трансформацията Джонатан Вебер няма интерес от нито един клиент от Германия.

Големите индустриални конкуренти, като Китай, инвестират масово в нови технологии, за да помогнат на производителите да се декарбонизират, казва Джулия Мец, директор на мозъчния тръст Agora Industry. „Ако Германия иска да бъде в крак с тях, тя не трябва да изпуска кораба и трябва да инвестира огромни суми в нови технологии за опазване на климата.“