Раждаемостта ще попречи на по-бедните страни да станат по-богати

За милиардите хора по света, които живеят в страни, които все още не са напълно икономически развити, имам някои обезпокоителни новини: последният шанс за техните нации да достигнат статут на развити страни може да дойде през това поколение.

Икономистите пишат за „конвергенция“ – идеята, че пропастта между по-бедните и по-богатите страни намалява – и наистина на много места като Южна Корея, Ирландия и части от Китай това се е случило. Но условията за такъв растеж са все по-редки. Вече е така, че по-бедните страни не растат по-бързо от по-богатите, противно на тенденциите през 90-те години.

Основният виновник може да е кризата с раждаемостта. В Латинска Америка, например, нивата на раждаемост са много по-ниски от очакваното. Уругвай, Коста Рика, Чили, Ямайка и Куба имат коефициент на раждаемост от около 1,3. За едно десетилетие раждаемостта в Мексико спадна с 24%. Бразилия, далеч най-гъсто населената страна в региона, има коефициент на раждаемост от около 1,65 и е вероятно той да спадне още повече. ООН прогнозира, че населението на Бразилия ще бъде 216 милиона тази година, но се оказва, че е само 203 милиона. С течение на времето повечето латиноамерикански страни могат да очакват намаляване на населението.

Повечето страни със среден доход виждат подобни спадове в раждаемостта, така че тенденцията не се движи от културни или условни сили. Основните причини изглежда са надеждният контрол на раждаемостта и еманципацията на жените в голяма част от развиващия се свят, фактори, които вероятно няма - и, за да бъда ясен, не трябва - да бъдат обърнати.

Резултатът, казано на макроикономически език, е, че повечето слаборазвити страни ще видят едновременно свиване на съвкупното търсене и съвкупното предлагане. Това е лоша новина за икономическия растеж. Една национална икономика може да се справи с по-малко население, но непрекъснато намаляващото население е много трудно.

По-конкретно, няма да има демографски дивидент, който да подпомогне икономическия растеж. Вместо това грижата за възрастни хора ще се превърне в основна икономическа дейност. Данъците и трансферите, необходими за подпомагане на пенсионирането, ще бъдат допълнително бреме за вече слабите икономики, което от своя страна може да помогне за поддържане на ниски нива на раждаемост. Децата няма да станат "по-евтини" за отглеждане. Може да има капан на ниска раждаемост или дори порочен низходящ кръг. Тъй като младите прекарват повече време в грижи за застаряващите си родители, това също може да намали броя на децата, които жените желаят да имат.

Страните с намаляващо население ще произвеждат по-малко изобретатели и предприемачи. По-малките вътрешни пазари ще направят по-трудно пробиването на експортните пазари. Toyota успя, например, защото първо се справи добре в Япония (сравнително населена страна), а след това подобри качеството на своите продукти и се конкурира в чужбина. Когато вътрешният пазар е по-малък, икономиите от мащаба са по-трудни и за компаниите е по-трудно да спечелят позиция.

Населението в тези някога нововъзникващи икономики може да бъде засегнато по-силно, отколкото показва раждаемостта. В края на краищата Северна Америка, Западна Европа, Япония и Южна Корея също имат спад на раждаемостта. Много от тези страни ще сметнат за необходимо от икономическа гледна точка да приемат повече имигранти, дори само за да плащат за своите пенсионни системи или да работят като болногледачи. Това може да бъде допълнително изтичане на населението в по-малко богатите страни. Япония вече подготвя своите имиграционни планове.

Нищо от това не може да се почувства като внезапно сътресение или криза. Точно както по-бедните икономики постепенно спряха да догонват по-богатите, те може да се подхлъзнат във все по-бавни и по-бавни темпове на растеж, включително на доходите на глава от населението.

Няма да е лошо: по-бедните страни, както и по-богатите, ще се възползват от биомедицинския напредък. И тъй като обществата застаряват, техните нива на престъпност може да спаднат. Въпреки че животът в много от тези страни може да се чувства по-сигурен, те няма да могат да следват динамичните пътища на Япония и Южна Корея или дори тези на Гърция или Португалия. Спомените за радикалния икономически растеж може да започнат да избледняват, което може да затрудни рестартирането на растежа.

Идните години и десетилетия ще донесат други предизвикателства пред развиващите се страни, разбира се — изменението на климата и войната, за да назовем две. Освен това изкуственият интелект може да затрудни икономиките с ниски заплати да предоставят основни услуги, като кол центрове. Не само ниската раждаемост застрашава по-бързия растеж.

Все още очаквам по-голямата част от света да бъде по-добре след няколко десетилетия. Но ерата на радикална трансформация чрез вътрешния икономически растеж може вече да е зад нас.

Тайлър Коуен е колумнист в Bloomberg Opinion, професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и водещ на блога Marginal Revolution.

Още по темата

Икономическият растеж на Китай разочарова, подхранвайки призивите за стимули

Населението на България ще падне под 5 милиона души малко след 2040 г.

Не се тревожете за срива на глобалното население

Ако искате повече глобализация, изградете по-добри стени

Япония тихо се подготвя за повече имиграция

Застаряващото население може да доведе до трайно високи лихви