BRICS показа, че не е много повече от безсмислен акроним

15-ата среща на върха на страните от БРИКС, която приключи в Южна Африка, получи безпрецедентно международно внимание. Някои коментатори дори се позоваха на конференцията в Бандунг от 1955 г., където лидерите на Индия, Китай, Индонезия, Египет и Югославия стартираха движението на необвързаните страни. Изглеждаше, че друго поколение лидери, този път от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, изграждат алтернатива на доминирания от САЩ глобален ред.

Както се случи, техните действия и думи варираха от полуфарсови до безсмислени. Според водещ южноафрикански новинарски уебсайт индийският премиер Нарендра Моди е отказал да напусне самолета си при пристигането си в Южна Африка, тъй като домакинът, президентът Сирил Рамафоса, не е бил на летището, за да го посрещне. Китайският Си Дзинпин необяснимо не успя да произнесе планирана реч на откриващо събитие, където говориха другите лидери, включително руският президент Владимир Путин по видеовръзка.

Путин, който не пътува поради страх от арест за военни престъпления, неочаквано обвини Запада за войната си в Украйна. Речта на Си заклейми държава, неназована, но разпознаваема, която е „обсебена от поддържането на своята хегемония“ и възпрепятства възхода на Китай. Силно развълнуваните разговори, особено от президента Луис Инасио Лула да Силва от Бразилия, за дедоларизация и алтернативна валута на БРИКС се оказаха безрезултатни.

Срещата на върха приключи с разширяването на списъка на членовете на БРИКС. Групата сега ще включва, озадачаващо, обхванатите от кризата Аржентина и Етиопия, както и богатата на петрол Саудитска Арабия и доскорошния безмилостен враг на последната, Иран. Все още няма яснота какви алтернативни институции планира да изгради. Планиран брифинг за новини, който можеше да помогне за изясняване на това, беше отменен в сряда, за да даде, според Рамафоса, на журналистите малко „почивка“.

Какво тогава да правим с група, която започна живота си като случаен акроним, измислен от британски икономист в американска фирма за ценни книжа, за да направи инвестиции. По-скоро как можем да избегнем преувеличаването на значението на БРИКС като противотежест на десетилетния глобален ред, ръководен от САЩ?

Със сигурност текущото възстановяване на баланса на геополитическата и икономическа сила на Запада е закъсняло повече от век, откакто Европа се хвърли в първата от своите континентални войни. Но едно поколение западни журналисти и коментатори са склонни да тълкуват твърде много тази основна историческа динамика.

Две глобални войни и унищожаването на европейските империи дадоха на Съединените щати хегемонна позиция, а на западните коментатори техните основни предположения за света. Но напрегнатата студена война на Запада със Съветския съюз и евентуалният триумф ги отклониха твърде дълго от много по-голямото и по-значително събитие на 20-ти век: деколонизацията.

Веднъж освободени от ролята на източник на суровини и принудителни търговски отношения със западните нации, азиатските, латиноамериканските и африканските страни винаги е имало вероятност да възвърнат част от старото си богатство и власт. Доларът беше обречен да загуби част от глобалната си мощ - ако не толкова рязко, колкото лирата стерлинг след двете световни войни. И на големи държави с трудолюбиво население като Китай, Индия и Индонезия вече не може да се отказват определени сравнителни предимства в ерата на глобализацията.

Въпреки това Претория и Йоханесбург не са Бандунг. Лидерите на Индия, Египет и Китай през 50-те години на миналия век бяха току-що излезли от световноисторическите антиколониални и националноосвободителни движения. Каквото и да мислите за югославския Йосип Броз Тито, той е ръководил най-успешното въоръжено въстание срещу Хитлер в Европа и след това се е изправил срещу Сталин. Нещо повече, тези хора, преки жертви и свидетели на расистко-империалистически окупации и грабежи, искрено желаеха да изградят глобална система за справедлив икономически растеж. Действителни планове, като Новия международен икономически ред (NIEO), излязоха от техните усилия.

За разлика от това, наборът от принцове, автократи, демагози и военнопрестъпници, които се появиха в Южна Африка миналата седмица, нямат нито престижа, нито далновидността, притежавани от делегатите в Бандунг. Всъщност те изглежда се учат на работа --- как да импровизират през една все по-несигурна глобална среда.

Наистина, „визията“, която страните от БРИКС, включително най-новите ѝ членове, имат заедно, се свежда до малко повече от цинична целесъобразност: да увеличат силата си при договаряне в търговските, технологичните и военните сделки, които те ще продължат енергично да следват със САЩ и Европа.

Не може да бъде иначе. Вземете например Индия: страната се нуждае от евтини промишлени стоки от стратегическия си съперник Китай, евтин петрол от Русия, военно оборудване и трансфер на технологии от Съединените щати и Европа и инвестиции от ОАЕ. Съответно, тя не може да не има външна политика, внимателно защитена срещу обвързващи ангажименти към тази или онази страна или блок в многополюсния свят.

Нито може правдоподобно да претендира, докато забранява износа на ориз и захар, да води Глобалния юг. По-добрите качества на Китай в това отношение също избледняват, тъй като той се бори да овладее нарастващата икономическа криза. Може би няма да се налага да чакаме до по-голямата среща на върха на БРИКС, организирана от Путин в Русия следващата година, за да забележим зейналата празнота от смисъл в сърцето на разширяващия се акроним.

Панкадж Мишра е индийски есеист и романист. Той е колумнист на Bloomberg Opinion и сътрудник на други издания като The Guardian, New York Times, The New Yorker и New York Review of Books.

Още по темата

Китай иска да навлезе в Латинска Америка чрез обещания към Куба

Поканата на БРИКС към Аржентина предизвика спор сред управляващите

Икономическият модел на Китай не успя да стане опората на БРИКС

БРИКС канят най-големия износител на петрол в света да се присъедини към групата