Всекидневният ви хляб вече ще идва от по-малко търговци

Едва ли генерира заглавия, но слага ежедневния ви хляб на масата. Индустрията за търговия със зърно е един от най-незабележимите - и все пак решаващи - бизнеси, захранващи световната икономика. И току-що стана свидетел на най-голямото си сътресение от едно поколение.

Bunge Ltd., базиран в САЩ търговец и преработвател на храни, купува конкурентния търговец на зърно Viterra, който се контролира от стоковия гигант Glencore Plc и два канадски пенсионни фонда. Цената е 8,2 милиарда долара в акции и пари плюс дълг. Когато сделката приключи, вероятно през 2024 г., акционерите на Bunge ще контролират около две трети от компанията, а Glencore и канадците ще контролират останалата част.

Полученото предприятие ще се превърне във втората по големина компания за търговия със селскостопански продукти в света по приходи, доминираща на пазарите на соя и пшеница. Това е консолидация, която трябва да разтревожи антитръстовите регулатори — и да тревожи всеки, който яде или се прехранва със земеделие.

През последния четвърт век четири компании до голяма степен контролираха селскостопанския пазар. Квартетът се състои от Archer-Daniels-Midland Co., Bunge, Cargill Inc. и Louis Dreyfus Co. — или накратко „ABCD“. Сега „B“ става много по-голям, изпреварвайки „A“ и изоставайки само от „C“; концентрацията повиши маржовете, особено през последните няколко години, когато рекордните печалби бяха норма.

Cargill стана кралят на селскостопанските стоки, като купи друг „C“, в този случай бизнеса за търговия със зърно на Continental Grain Co. през 1998 г. за около 450 милиона долара, плюс материални запаси и дългове. Това беше последното голямо сътресение в индустрията и това, което предизвика регулаторен контрол. В крайна сметка Министерството на правосъдието на САЩ принуди Cargill да продаде някои активи с аргумента, че без такова действие „много американски фермери вероятно ще получат по-ниски цени за своите зърнени и маслодайни култури, включително царевица, соя и пшеница“.

Антитръстовите регулатори трябва да предприемат подобен агресивен подход 25 години по-късно.

Най-важното е, че сливането на Bunge-Viterra не е просто две компании, а в действителност четири от тях. Това е така, защото Viterra е продукт на надпревара за сливания и придобивания, която започна през 2012 г., когато Glencore купи оригиналната Viterra за около 6 милиарда долара. Скоро след това, през 2016 г., Glencore отдели разширения бизнес, привличайки два канадски пенсионни фонда, които взеха почти половината от акциите. Новото дружество запази името Viterra и купи базирания в САЩ търговец Gavilon през 2022 г. за около 1,1 милиарда долара.

Заедно Bunge плюс Glencore-Viterra-Gavilon щяха да имат приходи от около $140 милиарда миналата година, над $102 милиарда на Archer-Daniels-Midland и малко под $165 милиарда на Cargill. Коригираният нетен доход би бил около 3 милиарда долара, а базовите печалби, без лихви, данъци и амортизация, биха достигнали близо 5,5 милиарда долара.

Bunge и Viterra твърдят, че техният географски отпечатък се допълва, с малко припокриване. Това е технически вярно, но само ако регулаторите считат, например, САЩ и Канада за отделни пазари или че Аржентина и Бразилия имат малко общо. Съмнявам се, че регулаторите биха предприели такъв подход.

„Ще трябва да подадем документи в редица юрисдикции, поради отпечатъка на двете компании. Не мога да предвидя регулаторни срокове“, каза Грег Хекман, главен изпълнителен директор на Bunge, пред акционерите в конферентен разговор след обявяването на сделката. "Ще видим как ще се развие."

И Bunge, и Viterra са важни за Китай и Пекин също вероятно ще погледне сериозно на сделката. Китай се опитва да разшири собствения си контролиран от държавата световен търговец на зърно.

Това не е само хоризонтална консолидация, по отношение на географията, но и вертикална, нагоре и надолу по веригата на доставки. Bunge е по-насочен към обработката, а Viterra към търговията. Заедно те биха контролирали по-голям дял от пътя от фермата до масата. Фермерите и хранителните компании, които са клиенти на търговците, ще имат значително по-малък избор в бъдеще.

Сделката Bunge-Viterra има смисъл от бизнес гледна точка, дори ако първата купува втората в горната част на цикъла. Но това изисква строга надлежна проверка от страна на регулаторите. Миналата година Международният валутен фонд описа индустрията за търговия със суровини като едно от онези „ъгли на световните финансови пазари, които са малко известни на широката общественост“. Това не трябва да е така.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Потреблението на храни намалява като ясен знак цените да спрат да се вдигат

Цените на храните са най-ниски от две години, но сметките в магазина не падат

Буйните житни полета в цяла Европа държат под контрол разходите за храна