Изстрелването на Starship въвежда новата космическа икономика

В продължение на десетилетия мечтатели златотърсачи копнееха за богатствата, които щяха да получат от добива на Луната и астероидите. Starship, новата ракета на SpaceX, не стигна до космоса по време на вчерашния си тестов полет. Но тя се издигна безпроблемно край стартовата кула и летя близо четири минути, преди да експлодира по средата на полета. Що се отнася до тестовите полети, това е успех, който скоро ще доведе до нови дестинации и възможности. Масивната ракета, проектирана да бъде зареждана с гориво в космоса, ще помогне за стартирането на индустрия, посветена на добива на гориво от Луната. С намаляването на разходите ще се разшири пространството за миньори, учени и авантюристи.

Мечтите за търсене на богатства извън планетата датират поне от 1898 г., когато кратък разказ описва астероид, от който се добива злато. През следващия век разказвачите и романистите повториха и усъвършенстваха сюжета за ресурсите в дълбокия космос. Отне обаче до края на 70-те години на миналия век учени и инженери да проучат сериозно дали това може да стане реалност. Заключението им преди половин век? Да, но не и скоро.

Това не попречи на учените - и по-късно на предприемачите - да проявят експанзивен интерес към нещата, от които е направена Вселената. От 60-те години на миналия век роботи и хора са събрали и върнали стотици килограми лунни камъни и почва (най-вече по време на кацането на "Аполо" на Луната), на цена от стотици милиарди долари. Съвсем наскоро Япония похарчи стотици милиони долари за събиране и връщане на няколко грама материал, събран от два астероида.

Нито една от тези мисии не беше замислена като бизнес казус. Но заедно те демонстрираха, че съществуващата инфраструктура за извличане на космически ресурси не е особено рентабилна.

SpaceX промени математиката. Въвеждането на техните ракети за многократна употреба през миналото десетилетие намали разходите за достигане на космоса до едва 600 долара за килограм полезен товар, 96% намаление от предишната цена от 16 000 долара за килограм за космическата совалка. И това допринесе за нарастване на интереса и финансирането за космическия добив. Въпреки че моделът се оказа доста по-различен от този, мечтан от романистите.

„Просто наистина няма бизнес причина за връщане на благородни метали обратно на Земята“, ми каза в скорошен разговор Джордж Соуърс, професор в програмата за космически ресурси в Минното училище в Колорадо. Вместо това Соуърс и все по-голям брой космически агенции и компании смятат, че парите ще бъдат печелени от добив на вода на Луната и след това преработването ѝ във водород и кислород, които могат да захранят ракета.

Преди да се присъедини към академичните среди, Соуър беше главен учен в United Launch Alliance LLC, съвместното предприятие между Lockheed Martin Corp. и Boeing Co., което проектира и изстрелва ракети за НАСА, Министерството на отбраната на САЩ и други. Докато беше там, той и неговият екип разработиха концепция за орбитален склад за гориво, който ракетите биха могли да използват, за да допълнят резервоарите по пътя си към Луната и други дестинации. Според него икономиите на разходи могат да бъдат драматични: презареждането с гориво на ракета, насочена към Луната, изстреляна от Земята, ще намали разходите с фактор три. „И ако се връщате от Луната и можете да заредите гориво на повърхността на Луната с лунно гориво, намалението на разходите е фактор 70“, каза той.

Това лунно гориво, оказва се, може да бъде добито и извлечено от древна вода, която е замръзнала по цялата Луна. Соуърс и колеги са публикували подкрепени от НАСА проучвания за това как това може да се направи със съществуваща технология, адаптирана за лунните условия. Също толкова важно, Соуърс публикува проучвания, показващи, че добивът на лунна вода може да бъде печеливш при достатъчно пазарно търсене.

Кой е този пазар? Илон Мъск и Starship, за начало. Ракетата е проектирана и произведена от SpaceX като космическа транспортна система за многократна употреба за пътуване извън орбитата на Земята и осъществяване на мечтата на Мъск за колонизиране на Марс. НАСА от своя страна предоставя финансиране за разработването на спускаем апарат Starship, който ще остави хора на Луната за нейната лунна програма Artemis.

Досега Starship е стигнал до ниска околоземна орбита, но ще стигне много, много по-далеч, ако може да презареди гориво в орбита. Това ще изисква създаването на повече кораби, конфигурирани като танкери (проект, подкрепен и от НАСА). И тези танкери идват: НАСА разчита на Starship да приземи американци на Луната преди края на десетилетието. В по-дългосрочен план планът е тези американци да създадат база. И сред първите задачи на всяка база ще бъде минна и преработвателна операция, която произвежда гориво, за да направи по-евтино хората да напуснат Луната.

Соуърс изчислява, че може да отнеме десетилетие, за да се установи минна операция, подобна на тези, които той препоръчва. Това може да изглежда като нереалистична времева рамка за пазар, който все още дори не се е материализирал. Но си струва да се отбележи, че новата космическа икономика се развива бързо. През 2010 г. SpaceX тъкмо започваше да лети с търговски полезни товари на върха на своята ракета Falcon 9; през 2022 г. компанията има изстрелване средно на всеки шест дни и представлява една трета от всички стартирания в световен мащаб. В този процес тя намали разходите за достигане до космоса и стимулира новата космическа икономика.

Не само SpaceX ще прояви интерес към лунните горива. Други частни космически компании, включително Blue Origin LLC, основана от Джеф Безос, изразиха интерес към добива на лунна вода. А Китай, който не крие своите лунни амбиции, планира бъдещи мисии до райони на Луната, за които се смята, че са богати на вода. В крайна сметка тези региони биха могли да помогнат на Китай да създаде свой собствен рентабилен лунен пост.

Засега Starship е първият ход. Предстоящите тестови полети ще докажат неговата все още мистериозна система за зареждане с гориво в космоса. Ако всичко работи, Луната е следващата - а след това Марс и след това. За космическите миньори снабдяването с вода на тези изследователи може да не е толкова завладяващо, колкото изкопаването на диаманти от астероиди. Но за разлика от тази по-фантастична перспектива, водата има бизнес аргумент. Веднъж доказан, само небето е границата.

Адам Минтър е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ Азия, технологиите и околната среда.

Още по темата

Защо глобалната империя на Мъск е главоболие за САЩ

Ако започнем да усвояваме Космоса, може да преместим цялата тежка индустрия и замърсяване

Илон Мъск и плеядата самовлюбени гении сякаш изплуват от плосък роман на Айн Ранд

SpaceX сключи нов договор за 1,4 млрд. долара с НАСА за транспортиране на астронавти

SpaceX може да се нареди сред печелившите от напрежението между Европа и Русия