Новата космическа надпревара може да превърне научната фантастика в реалност

Последните няколко години бяха белязани от търговски и реални военни действия. Тази година може да даде началото и на междузвездни войни, защото космосът, като „окончателната икономическа граница“ влиза в центъра на глобално състезание за надмощие както от обществения, така и от частния сектор.

През последните 20 години бяха основани SpaceX на Илон Мъск, Blue Origin на Джеф Безос, Orbital ATK, ViaSat, SES, OneWeb и още над 10 000 търговски космически компании. Те създадоха нов и атрактивен сектор наричан „нов космос“, чиято цел е да подобри достъпа на частния сектор до космоса, да обслужва космическата станция, развива дейността на сателитите, отбранителните технологии, анализите на данни, както и по-спекулативни сфери като космическия туризъм, производството и добивната дейност от астероиди.

SpaceX е най-известният нов космически играч, който е изстрелял хиляди спътници за обществено и частно ползване. Услугата " Starlink" на Мъск поддържаше украинския интернет, дори когато руските сили спряха други телекомуникации. Но тя също така се превърна в потенциална цел за военните на Москва, дори когато Мъск се договаряше с Пентагона за цената на поддържането на украинците онлайн.

Още по темата

Не точно балон: как технологичният сектор преживя космическите загуби от 2022 г.

Космически храни и спътникови данни – как се развива България в космическите технологии

Това краят на космическата станция ли е?

Китай спори с НАСА за космически отломки, които ще ударят Луната

Компании от България ще могат да участват в проекти на Европейската космическа агенция

Това подчертава разрастващия се дебат за това кой трябва да контролира космическата икономика, която през 2021 г. е била на стойност 469 млрд. долара според нестопанската организация Space Foundation, а според прогнозите на Bank of America до 2030 г. ще бъде индустрия на стойност 1,4 трлн. долара.

Приходите в комерсиалния космически сектор са се увеличили с 6,4% спрямо 2020 г., според Доклада за космоса за 2022 г. на Космическата фондация, като голяма част от ръста се дължи на 19-процентното увеличение на правителствените разходи за военни и граждански космически програми (разходите на Индия са се увеличили с 36%, следвани от тези на Китай с 23% и 18% в САЩ).

В миналото космическите изследвания бяха свързани с подкрепяни от държавата програми, насочени към националната сигурност, националната гордост и научните изследвания, САЩ започнаха да се отдръпват от централизирания държавен контрол върху космоса след две фатални катастрофи с космически совалки (Challenger през 1986 г. и Columbia през 2003 г.). Това накара президентската комисия за политиката на САЩ в областта на космическите изследвания да заключи през 2004 г., че "ролята на НАСА трябва да бъде ограничена само до онези области, в които има неопровержими доказателства, че само правителството може да извърши предложената дейност".

Макар че публично-частни сателитни програми съществуват от 60-те години на миналия век, едва след като програмата за совалките започва да свива дейността си (и в крайна сметка е спряна през 2011 г.), започва да се появява нова вълна от търговски космически компании. Конгресът промени стимулите за финансиране и създаде нова политика (програмата "Търговски орбитални транспортни услуги"), за да насърчи приватизацията. НАСА и други правителствени агенции се превърнаха в клиенти на частни космически изпълнители, а не в създатели или дори надзорници на нови технологии.

Както при всяка приватизация, идеята беше да се намалят разходите и да се увеличат иновациите. Данните на НАСА от 2014 г. показват, че SpaceX е успяла да достави 1 кг товар до Международната космическа станция на около една трета от цената на космическата совалка. Сега частните полети изпълняват по-голямата част от мисиите за снабдяване на космическата станция и дори превозват част от екипажа.

Но както твърди професорът от Харвардския бизнес колеж Матю Уайнзиърл, докато разходите намаляват, а иновациите в повторното използване на материали и оборудване се увеличават, се увеличава и монополната власт. Шепа нови космически компании можеха да се възползват от технологиите на НАСА, чието разработване отне десетилетия, докато утвърдените изпълнители, които ги подпомогнаха, загубиха. Данъкоплатците, които финансираха фундаменталните изследвания, нямаха никакъв дял в богатството, създавано от милиардерите в космоса - най-голямото обществено достояние от всички.

В много отношения това е отражение на асиметрията между публичния и частния сектор, наблюдавана при изграждането на железниците през XIX век.

Но новата космическа надпревара е много по-сложна поради мащаба и потенциала за щети. Космическият боклук - включващ излезли от употреба сателити, части от космически кораби и други отпадъци, създадени при сблъсъците между тях - се превръща в основен рисков фактор при пътуванията в космоса. Но няма консенсус относно това кой трябва да плаща, да почиства или да решава проблемите, свързани с последиците от сблъсъците. Основният закон, който регулира космическите общности, все още е Договорът за космическото пространство от 1967 г. от епохата на Студената война, който е много далече от съвременните космически технологии. Той просто забранява разполагането на ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение в космоса.

Оптимистите твърдят, че потенциалните печалби от комерсиализацията на космическото пространство ще покрият повече от разходите за почистване на отломките или че по-доброто регулиране естествено ще последва иновациите. Но е твърде лесно да си представим редица катастрофи в стил фантастика - от създаването на извънземни колонии, където богатите могат да избягат от проблемите на тази планета (срещу заплащане), до зли милиардери, които трупат редкоземни минерали в космоса. Удивителното е, че според Вайнцирл Люксембург вече се подготвя да бъде за космическите компании това, което Делауеър е за американските корпорации, които искат да избегнат данъци.

Това е неприемливо. Но решаването на тези и на безброй други проблеми, свързани с комерсиализацията на космоса, ще изисква глобално сътрудничество, каквото в момента липсва на Земята.

Още по темата

НАСА започва прецизни настройки на космическия телескоп Джеймс Уеб

Най-мощният космически телескоп ще погледне към тъмните векове на Вселената

Българска компания и IBM подготвят съвместна космическа мисия

Космическата надпревара на милиардерите е претоплен колониализъм