САЩ не трябва да си затварят очите за привидната демокрация в Тунис

Рядко се случва някой да отговори толкова бързо и недвусмислено на блъф на американски президент. По-малко от седмица след като събра африканските лидери във Вашингтон, за да промени възприятието, че САЩ пренебрегват континента, Джо Байдън демонстрира по категоричен начин американското пренебрежение. В процеса на работа той също така разкри празнотата на американските претенции за насърчаване на демокрацията, пише Боби Гош за Bloomberg. 

Реакцията на администрацията на Байдън на парламентарните избори в Тунис, първият африкански вот след срещата на върха, се свежда до дипломатично свиване на рамене. След като тунизийците се противопоставиха на своя диктатор Каис Саид, като си останаха у дома - избирателната активност беше по-малко от 9% - говорителят на Държавния департамент Нед Прайс заяви, че изборите са били "важна начална стъпка към възстановяване на демократичната траектория на страната".

Точно обратното: фалшивият вот беше последната стъпка в укрепването на почти абсолютната власт на Саид. Тя започна през юли 2021 г., когато той уволни избраното правителство и суспендира работата на парламента, а след това се ускори през февруари миналата година, когато постави в шах независимата съдебна власт. За капак той пое контрола над избирателната комисия, запуши устата на медиите и вкара в затвора политическите си опоненти.

Саид твърди, че има подкрепата на народа, но когато тунизийците имаха възможност да изразят мнението си, те ясно показаха колко много не одобряват заграбването на властта му. През изминалото лято по-малко от една трета от имащите право на глас участваха в референдум за нова конституция, която му даде дори повече власт от предишния диктатор на Тунис Зин Ел Абидин Бен Али, свален по време на Арабската пролет през 2011 г. Смущаващо ниската избирателна активност през уикенда е израз на презрението на тунизийците към това, което в най-добрия случай ще бъде декоративен законодателен орган, с малки правомощия да ограничава президента.

При всяка възможност да потърси отговорност от Саид, администрацията на Байдън вместо това предлагаше само проповеди за значението на демокрацията. Това само окуражава диктатора. Когато държавният секретар Антъни Блинкен изрази известна тревога от "ерозията на демократичните норми", тунизийското външно министерство я отхвърли като "недопустима външна намеса". Миналата седмица във Вашингтон Блинкен предложи на Саид същата стара проповед. Диктаторът отново рязко отхвърли всякаква критика на действията си.

Останалите участници в срещата на върха ще са научили грозен урок от презрението, което лидерът на една от най-малките африкански държави успя да покаже на домакините си, без да се страхува от последствия. А колко сериозно ще приемат лекцията по демокрация, която получиха от Байдън, лидерите на шестте държави, в които през 2023 г. предстоят избори - Демократична република Конго, Габон, Либерия, Нигерия, Мадагаскар и Сиера Леоне?

Не е твърде късно да променим това изтъркано шоу. Администрацията на Байдън трябва да нарече парламентарните избори в Тунис такива, каквито бяха: Пантомима. (Така Байдън описа фалшивите избори на Даниел Ортега в Никарагуа миналата година). Тя трябва да се присъедини към тунизийската опозиция и да призове Саид да се оттегли и да позволи възстановяването на демокрацията.

Диктаторът трябва да знае, че ако откаже да си тръгне, ще се лиши не само от помощта на САЩ, но ще си навлече и американското вето върху заема от 1,9 млрд. долара, който иска да получи от Международния валутен фонд. Изпълнителният съвет на МВФ трябваше да се произнесе по искането този месец, но отложи решението за началото на новата година. Това дава на САЩ огромен лост за натиск в полза на демокрацията - често заявяваната външнополитическа цел на Байдън.

Саид посочи, че може да се справи без заема, но състоянието на тунизийската икономика предполага друго.

Още по темата

Тунис отново е тест за арабската демокрация

Катар и Саудитска Арабия изместват френското влияние от Тунис