Европа изпуска още един шанс да поправи своя съюз

Усилията на Русия да използва износа на природен газ като геополитическо оръжие поставят Европа пред предизвикателство: може ли, изправена пред такава ясна и реална заплаха, да събере солидарността, която се изисква от един истински съюз?

Политиците може би се обединяват около това, което смятат за подходящ план. Те трябва да бъдат по-амбициозни: Европа се нуждае от трайно решение на хроничните си провали в координацията.

От началото на пандемията през 2020 г. насам Европа не е имала такава възможност да демонстрира своето единство. Прекъсването на енергийните доставки от страна на Владимир Путин - предназначено да накаже опозицията срещу инвазията му в Украйна - е класически външен шок, който ще засегне държавите по различен начин въз основа на зависимостта им от руските газови доставки, като Германия и Италия са сред най-засегнатите. За да се смекчат последиците от повишаването на цените, да се помогне на най-уязвимите да преживеят зимата и да се ускори преходът към други енергийни източници, има основание да се направят публични разходи в размер на стотици милиарди евро.

В един напълно интегриран съюз фискалната реакция би била до голяма степен автоматична. Подкрепата би се насочила незабавно към най-засегнатите райони, първоначално чрез пряка помощ, а впоследствие - чрез данъчни облекчения и кредити както за предприятията, така и за домакинствата. Това е този вид споделяне на тежестта, който е необходим на правителствата, за да имат обща валута. Без него някои от тях биха могли да се окажат с дългове, които са твърде непосилни за тях.

Не така стоят нещата в ЕС. Както и при други кризи, 27-те държави членки се опитват да реагират ad hoc на недостига на газ, разделени от различни фактори - от вътрешната политика до физическата структура на енергийната мрежа. Някои страни, сред които Франция, Италия и Испания, настояваха за ценови тавани, които се надяваха да намалят разходите за внос на втечнен природен газ. Германия, от своя страна, обяви едностранно програма за намаляване на цените на стойност 200 млрд. евро. Пазарите реагираха на този дисонанс, като увеличиха разходите по заемите за Италия, където и без това тежкото дългово бреме на правителството ще направи допълнителните разходи особено трудни.

За щастие европейските лидери може би се насочват към някаква форма на сътрудничество. Според Bloomberg News Германия може да даде съгласие за предоставяне на заеми от ЕС на правителства, изпитващи затруднения, финансирани чрез съвместно емитиран дълг. Това би могло донякъде да намали разходите по заемите за такива държави като Италия. Но това не би могло да се сравни с фонда за възстановяване от пандемията, който беше обявен за прецедент, тъй като включваше някои безвъзмездни средства заедно със заемите - и далеч не би могло да се постигне споделяне на фискалната тежест, необходимо за осигуряване на дългосрочната жизнеспособност на валутния съюз.

Подобни половинчати мерки оставят Европа неподготвена за по-нататъшните предизвикателства и постепенно я тласкат към нова дългова криза. Без съмнение усилията за разширяване на споделянето на риска се сблъскват със силни политически препятствия в отделните страни. Но най-малкото ЕС трябва да може да създаде постоянен фонд, който да предоставя както заеми, така и безвъзмездни средства в извънредни ситуации - с ясни процедури за използването му, така че да не се налага членовете на ЕС да договарят нова програма всеки път, когато възникне криза.

В крайна сметка е необходим централен фискален орган, който да разполага със собствен източник на приходи и с правомощия да харчи, когато е необходимо, за да смекчи асиметричните сътресения. Ако нито пандемията, нито хибридната война с Русия не могат да накарат ЕС дори да обмисли такава възможност, трудно е да си представим какво ще го направи. Колкото по-дълго чака Европа, толкова по-голям е шансът нейният експеримент за обединение да се провали.