Как миналото на Южна Африка може да послужи като ориентир за бъдещето на Русия?

След началото на инвазията на Русия в Украйна Западът отприщи набор от санкции, които остават без прецедент. С тях не могат да се сравнят дори наказателните мерки, наложени срещу Венецуела и Иран – две страни, които са сред водещите петролни нации, пише в коментар за Bloomberg Клара Ферейра Маркес.

Но има друг износител на суровини, чийто опит предлага по-малко очевидни уроци за санкциониращите нации и за Москва: Южна Африка.

Изправена пред опозоряване заради своите политики на апартейд, репресии и военна агресия отвъд границите си, Претория се оказва изолирана и силно ограничена от средата на 80-те години на миналия век, за период, който продължава до освобождаването на опозиционния лидер Нелсън Мандела от затвора през 1990 г.

Да, Русия е далеч по-голяма икономика и изнася петрол, вместо да го внася, а светът е по-интегриран от тогава, което повишава значимостта на наложените санкции.

Все още остава поразително как преди четири десетилетия, въпреки моралното възмущение, което доведе до мерките, санкциониращите нации оставиха вратички, защото искаха природните ресурси на Южна Африка, и това как Претория успява да намери алтернативни търговски партньори, подобно на Русия.

Въпреки че има непредвидени последици за вътрешната икономика на страната, не всички са отрицателни - позната история.

И все пак, въпреки всички тези слабости, ограниченията наистина допринесоха за свалянето на управлението на бялото малцинство, до голяма степен защото Южна Африка в началото на 80-те години, подобно на Русия през 2022 г., е неконкурентоспособна икономика, прекалено зависима от добивната индустрия, когато срещу нея са наложени мерките. 

Днес не само икономиката на Русия се свива - два от три сценария от изследване, видяно от Bloomberg миналата седмица, предполагат, че тя ще се върне на предвоенното ниво едва в края на десетилетието или дори по-късно, благодарение на транспортните блокади, технологичните и финансови ограничения — но страната изпитва проблеми и на бойното поле.

В рамките на малко повече от седмица Москва изтри месеци на натрупани приходи, тъй като контраофанзивата в Украйна се разви бързо. Това хвана Русия неподготвена и разстрои дори прокремълските ястреби.

Южна Африка може да се приеме като своевременно напомняне, че когато нещата вече са станали прекалено сложни, допълнителните ограничения наистина насърчават елитите да настояват за надеждни преговори.

Режимът на апартейда в Южна Африка започва сериозно в края на 40-те години на миналия век, когато Националната партия печели властта и прокара купчината расови закони. Оттогава нататък протестите започват да набират скорост и сила, стимулирани и клането в Шарпвил през 1960 г., и насилствено потушеното въстание в Совето от 1976 г.

Ситуацията се усложнява допълнително през 80-те години, когато търпението се изчерпва и реформите при перестройката в Съветския съюз  показват, че вече няма нужда от САЩ, по специално, да толерират тази опира на африканския комунизъм.

Международните инвеститори напускат страната и наказателните мерки срещу Южна Африка достигат апогея си с Всеобхватния закон срещу апартейда от 1986 г., когато Конгресът на САЩ най-накрая изоставя по-мекия тон при президента Роналд Рейгън.

Точно както и при Русия, от пръв поглед е очевидно, че търговските санкции никога не са били обездвижващият удар, който трябва да бъдат, отчасти защото светът се нуждаеше от метали и гориво. Южна Африка остава износител на въглища дори за европейските нации и увеличава продажбите за азиатските икономики. Тогава същества много неправилно етикетиране и реекспортиране - като според съобщенията Великобритания внася през Нидерландия - тактики, които се използват и днес. Страната все още продава злато в кюлчета, ако не и в крюгеранди. Тя успява да въоръжи Ботсвана и Зимбабве, които нямат излаз на море, заобикаляйки санкциите. По-важното е, че въпреки че петролът е „ахилесовата пета“ на Южна Африка, тя не е откъсната от международните пазари, благодарение на Иран и други страни, и вече от години инвестира в производство на петрол от въглища.

Търговията на Южна Африка не беше изцяло преустановена въпреки суровите санкции. Графика: Bloomberg 

Русия, отблъсната от Запада, насочва петрола и въглищата си към други пазари. Дори продажбата на активи от страна на западни корпорации не повлия веднага на икономическия ѝ растеж. Подобно е положението и с Южна Африка, като активите на западните компании просто се прехвърлят при ниска цена на местните дружества или институции.

Финансовите пазари са лош ветропоказател, що се отнася до реалното състояние на икономиката. Рублата е най-добре представящата се валута в света през тази година, но не толкова заради реалната икономическа сила на страната, колкото заради капиталовия контрол. В Южна Африка системата с двоен обменен курс също осигурява известно замаскирване на реалното икономическо положение. Пазарът на акции също изглежда твърде здрав, тъй като компаниите, които трупат приходи без особено много варианти за инвестиране, просто се превръщат в тромави конгломерати, докато реалната икономика изнемогва.

Поне в Южна Африка финансистите показват открито своето отчаяние. „В днешно време няма такова нещо като икономическа самодостатъчност и ние се самозалъгваме, ако мислим, че сме различни“, изтъква през 1988 г. Анри де Вилиерс от Standard Bank Investment Corp. „Южна Африка се нуждае от света“, добавя той.

Но може би най-важният детайл е фактът, че санкциите не създават проблем, а фатално го изострят. Така че за Южна Африка не е драматично, че наказателните мерки са оказали фатално влияние, защото системата вече скърца, като икономиката нараства средно едва с 2% през десетте години до средата на 80-те, докато инвестициите се свиват.

Апартейдското регулиране на пазара на труда и други изкривявания затрудняват ефективното разпределение на капитала дори преди икономическата и дипломатическа изолация да постави страната в задънена улица. Така е и в днешна Русия, където репресивната автокрация, анексирането на Крим и прекомерното съсредоточаване върху армията и промишлеността на природните ресурси за сметка на по-иновативни и по-малки компании, например, се отразяват добре върху растежа и реалните разполагаеми доходи преди 2022 г.

Южна Африка имаше проблеми и преди налагането на санкциите. Графика: Bloomberg 

Заместването на вноса работи, но това се случва с високи разходи и намалена производителност. „Паралелният внос“ за това, което не може да бъде произведено в страната, ускорява още повече инфлацията, както Русия вече открива относно технологичните си нужди. Ще дадем за пример автомобилния сектор: в Южна Африка големи международни инвеститори като General Motors напускат, скъпият внос на високотехнологични продукти повишава цените, докато качеството се понижава. В Русия статистиката на „Автостат“ сочи, че средната цена на нов лек автомобил през първата половина на 2022 г. се е повишила с близо една трета в сравнение с 2021 г.

След това идва и цената за поддържането на достатъчно голяма военна мощ, за да крепи режима и да се продължи операцията в Украйна. Омаломощаването на Русия чрез санкции е основна цел на западните санкции. Опитът на Южна Африка, където подобни мерки също са част от такива цели, предполага, че все пак се оказва някакво въздействие. Претория отчита недостиг на резервни части за самолети, докато се опитва да модернизира сектора. Заради това превъзходството на страната във въздуха над северните си съседи е ограничено. Доставките от други страна са нарастващ проблем и за Русия.
Разбира се, има и неприятни непредвидени последици, които се повтарят. Южноафриканците се сблъскват с повече болка, тъй като лидерът Питър Бота реагира зле на ударите на Запада. 

Да, други вътрешни фактори допринасят повече за свалянето на бялото малцинство – наличието на опозиция, намалената рентабилност на златните мини, разпадането на Съветския съюз и общественият натиск върху частните компании. Но санкциите във време на слабост имат значение и евентуално едни още по-строги мерки, наложени от по-голяма група от държави вероятно щяха да ускорят края.

Русия е по-голяма от Южна Африка, така че може да издържи на стагнация за по-дълго време. Но напрежението си личи и загубите на бойното поле се трупат. Със сигурност за Москва няма гаранция за успех. Но както каза архиепископ Дезмънд Туту, първият чернокож епископ  в Южна Африка, в обръщение, публикувано в New York Times през 1986 г., санкциите поне представляват риск с шанс.

Още по темата

Путин каза, че Русия нищо не е загубила с Украйна

Неофициално Русия признава за дълбоки и дълготрайни щети от войната

Русия пак поставя на изпитание решимостта на Европа с нови "рутинни" спирания на газа

Шестте месеца война на Путин разрушават имиджа на Русия като суперсила

Русия не вижда дипломатически изход от войната

Русия изключва мирно споразумение за прекратяване на войната в Украйна