Европа трябва да обяви "военно положение" в икономиката си

Следващата стъпка в конфликта между Запада и руския президент Владимир Путин трябваше да бъде европейски бойкот на руските въглища, нефт и природен газ. Вместо това тя може да се окаже газово ембарго от страна на Путин за Европа. Става дума за почти същото, пише Андреас Клут в рубриката Bloomberg Opinion. 

Страните от Европейския съюз трябва да приемат това, което някои от тях - особено Германия и Австрия - години наред отричаха. А то е, че в очите на един аморален деспот като Путин всичко е оръжие за война. Това включва ядрени и химически оръжия, но също и пшеница, дезинформация и не на последно място енергия.

В продължение на десетилетия Путин правеше всичко възможно да направи европейските държави възможно най-зависими от сибирските въглеводороди, за да създаде уязвимост на Запада. Сега той се възползва от тези слабости. 

От април насам Кремъл спира руските потоци от природен газ към все по-голям списък от държави от ЕС, които Путин смята за враждебни - първо Полша и България, а след това Финландия, Нидерландия и Дания. Сега той спира и газовите потоци по "Северен поток" - газопровод, свързващ Русия с Германия. Засегнати са и получателите надолу по веригата, като Италия. Международната агенция по енергетика със седалище в Париж предупреждава, че до няколко месеца Путин може да затвори напълно газовия кран.

Вероятно ще го направи, просто защото може. През първите 100 дни от войната Русия е спечелила толкова, колкото никога досега, от продажбата на изкопаеми горива, независимо от санкциите. Една от причините за това е, че незападни държави като Китай и Индия заместват ЕС като купувачи. Друга причина е, че рязкото покачване на цените на енергията компенсира намалените обеми за Европа.

Както е обичайно, Путин прикрива агресията си с хитрост. Понякога той обвинява купувачите - например, че не плащат в рубли, въпреки че това не е предвидено в договорите - или за "технически" проблеми. Твърди се, че прекъсванията на "Северен поток" са свързани с липсващи компоненти.

Италианският министър-председател Марио Драги нарече тези руски оправдания такива, каквито са: "лъжи". Целта на Путин е ясна. Тя е да накара страни като Германия да изчерпят резервоарите си за съхранение, така че те да бъдат само частично запълнени, когато настъпи студеният сезон през есента и зимата. Путин харесва рязкото покачване на цените на енергията, което предизвиква този недостиг и което ощетява западните потребители, предизвиква социално напрежение и може да постави на изпитание решимостта на ЕС. 

Той ще бъде особено развълнуван, ако енергийната му блокада принуди част от европейската промишленост да спре работа. Това може да се случи. Няколко германски промишлени предприятия в сектори от химическата промишленост до стоманодобива и стъкларството вече предупредиха, че може да се наложи да ограничат производството, ако енергията стане по-скъпа или по-оскъдна. 

Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания вече са задействали планове за извънредни ситуации. Тази седмица Германия премина от първия от трите етапа ("ранно предупреждение") към втория ("тревога"). При третия етап ("извънредна ситуация") правителството поема пълен контрол върху разпределението на природния газ в страната. Германия и други части на Европа се насочват към нормиране - на практика към военна икономика.

Австрия вече трябваше да рестартира спряна електроцентрала, работеща с въглища (които са много по-мръсни като гориво от газа). Германия също разпалва въглищните си генератори. Това е изключително горчив факт за страна, която е планирала да се откаже от въглищната енергетика изобщо. Особено тежко е за Зелените, които ръководят съвместното министерство на енергетиката и търговията и трябва да осъществят този обрат в политиката.

Затрудненията на Германия са отражение на натрупаните от десетилетия политически грешки. Не само че последователните правителства - включително и четирите основни партии в различни периоди - наивно се поставиха в зависимост от руския газ по тръбопроводите. Те също така прибързано се отказаха от производството на ядрена енергия - последните три централи на базата на ядрен синтез трябва да бъдат изключени през декември. На практика предишните германски правителства доброволно се превърнаха в енергиен заложник на Путин.

Това прави дебатите в страната още по-неприятни. Дясноцентристките партии в опозицията и в правителството искат да запазят работата на трите оставащи атомни централи. Лявоцентристките социалдемократи и Зелените, за които противопоставянето на ядрената енергия е традиция от поколения, все още се съпротивляват. 

Подобни дебати са доказателство, че реалността все още не е напълно осъзната. Покойната психиатърка Елизабет Кюблер-Рос смята, че хората трябва да преминат през пет етапа на скръбта - отричане, гняв, преговори, депресия и приемане. Изглежда, че германците са заседнали в първите четири етапа.

Приемането означава сега да се подготвят за предстоящата икономическа война срещу Путин. Това означава да се снабдяват с изкопаеми горива от други държави, да се извлича газ от земята под тях и да се внася повече от него в течна форма с кораби. Това означава също така разбиване на атоми, поставяне на вятърни турбини и всичко останало. 

Но преди всичко приемането означава намаляване на разходите. Европейците трябва да престанат да бъдат като щурци от баснята на Езоп, които прекарват лятото в песни и танци, а през зимата няма какво да ядат. Вместо това те трябва да се превърнат в мравки от баснята - да търпят, да се въздържат, да пестят, да спестяват. Досега западноевропейците са имали късмет да не се намират в положение на въоръжена война като украинците. Но те вече са бойци в икономическата война срещу Путин. Време е за саможертва.