Какъв риск може да има за отношенията ЕС-САЩ през 2022

Йън Бремър, основател и президент на Eurasia Group

08:11 | 2 октомври 2021
Обновен: 11:24 | 2 октомври 2021
Преводач: Петя Кушева

Как оценявате отношенията между САЩ и Европа в момента и какъв риск може да има през 2022 г.?

Мисля, че европейците, имам предвид Брекзит беше голям проблем за трансатлантическите отношения. Това е страната, с която американците са не само най-близки, но и най-стратегически съобразени, защото и двeте мислят за национална сигурност и разузнаване, наблюдение и договора „Пет очи“, за повече ангажираност в Индо-Тихоокеанския регион. Всичко това.

Сега че британците са извън ЕС, от всички европейци, само французите са съсредоточени наистина върху националната сигурност.

Но французите са третият по големина военен износител в света, след САЩ и Русия. И те се конкурират със САЩ. Те говорят за стратегическа автономия като основна линия, а останалата част от Европа не гледа изобщо на света през обектива на националната сигурност.

Те се фокусират повече върху икономиката и търговските интереси.

Това означава, че основата на европейските отношения със САЩ е не само по-малко координирана, но и по-малко важна.

Американците се пренасочват към Азия. Те се фокусират повече върху Четворката, за което Байдън имаше първа лична среща в Белия дом преди седмица.

Те се фокусират повече върху новия пакт за отбрана с Австралия и Великобритания.

Докато европейците не само вече няма да имат Меркел, която е най -силният лидер в Европа и също така се съгласува с многостранността през последните 16 години. Но те не са толкова координирани или нямат доверието на американците. И това е почти толкова вярно за  администрацията, колкото беше и за Тръмп, което наистина е доста сериозно.

Какви са възможностите на Европа, ако тя иска да бъде по-актуална в този свят, в който вижда, че САЩ се насочва към Азия, към Китай?

Накъде ще поеме Европа? Центристки, но по-слаб германски канцлер.

Вероятно Макрон ще спечели, но с почти 45 процента от френското население, подкрепящо хора като Льо Пен и Меланшон, които са силно против статуквото.

Марио Драги е фантастичен, но това е Италия. Нови премиери се появяват на всеки няколко месеца, нали?

Така че това означава по-слаби лидери на правителствата на страните в Европа.

Но за Брюксел и Европа имат по-голямо значение регулаторното ръководство, не на ниво национална сигурност, но по отношение на климата, търговията, данъците, данните за поверителността.

В свят, в който САЩ и Китай се обръщат все по-навътре и имат свои собствени вътрешни предизвикателства, честно казано, има още място за европейците, но не в ролята на глобален полицай, която американците играеха, защото европейската сила просто не е там и това не е в интерес на никоя от другите европейски страни, освен на французите.