Бар от Фед предупреди за разхлабването на банковите правила

Шокиращо е да видим признаците на регулаторно разхлабване, включително провала на регулаторната обстановка да върви в крак с развиващия се финансов сектор, както и как това отслабване полага основите за последващо разорение. Защо продължаваме да виждаме тези цикли? Някои причини са психологически, други политически.

Хората имат къса памет, особено за неща, които се опитват да забравят. Колкото повече се отдалечаваме от една криза, толкова повече причините за нея избледняват в паметта ни и толкова по-малко вероятно ни се вижда това да се повтори. Започваме да смятаме регулациите за ненужно бреме и да отдаваме по-малко тежест на защитата, която те предлагат от външни рискове.

Финансовият сектор лобира за отслабване на регулациите. Това често е ефективно, когато последната криза изглежда далеч в миналото. Кредитните цикли, финансовата иновация и развиващите се нужди на икономиката също допълнително допринасят. Докато икономиката се променя, така се променят и нуждите за финансирането на тези нужди.

Всичко това усложнява разпознаването на момента, когато ситуацията се нажежи. Регулаторите са разбираемо внимателни при ограничаването на иновации, които са в полза на обществото. Това може да възпрепятства възможността за намаляване на асоциираните с това рискове.

Дългосрочните регулации може да бъдат подложени на регулаторен арбитраж, което да ги направи по-малко ефективни, докато дейностите мигрират вън от регулаторната система. Тази динамика прави финансовия сектор нестабилен, което пък подхранва цикъла на подем и  разорение.