Глобалните доставки на храна устояват на коронавирусната пандемия

Наличностите на хранителни продукти останаха устойчиви по време на коронавирусната пандемия въпреки предупрежденията на икономисти, че нарастващите протекционистични политики и неуредици по отношение на транспорта ще доведат до глобален недостиг, пише The Wall Street Journal. 

Covid-19 натежа на общностите по целия свят и затрудни транспортните дейности и работата на преработвателните предприятия, но развиващите се страни увеличиха усилията си за попълване на някои недостизи. Междувременно част от тях се отказаха от протекционистичните си политики, приети по-рано в пандемията, заяви Организацията на ООН по прехрана и земеделие.

Стойността на хранителните продукти, внесени през първата половина на 2020 г., е приблизително в съответствие с тази на вноса през първата половина на 2019 г. и само с 1,1% под нивата, наблюдавани през втората половина на 2019 г., сочат данни от доклад, публикуван от организацията в четвъртък.

„Имаше проблеми във веригите за доставка на плодове и зеленчуци и веригите за преработено месо, но пазарите реагираха както трябва“, заяви Джозеф Шмидхубер, заместник-директор в отдела за пазари и търговия на организацията. „Насипните продукти останаха незасегнати“, добавя той. 

Още по темата

Абу Даби инвестира в развитие на замеделие в пустинята и Космоса

Светът прахосва прекалено много храна

Аква гастрономия

С 60% се е увеличил броят на нуждаещите се от храна през първите месеци от пандемията у нас

Български стартъп с мисия да намали хранителните отпадъци

По-рано тази година страни като Виетнам, вторият по големина износител на ориз в света, и Русия, най-големият износител на пшеница в света, прекратиха ограниченията за износ, увеличавайки предлагането на стоки, считани от повечето държави за жизненоважен ресурс. Това отчасти се дължи на спада на цените на продуктите в началото на пандемията, което направи запасяването по-малко привлекателно.

Шмидхубер посочва, че недостигът на работна ръка и проблемите с транспорта водят до предизвикателства при прибирането на реколтата, като на някои места зеленчуците са оставени да гният на полетата, но производството другаде компенсира загубите. По-специално тропическите плодове бяха засегнати от забавянията по пристанищата и намалените въздушни превози. Организацията по прехрана и земеделие заяви, че има доклади за продукция, която се похабява, особено по отношение на по-малко търгуваните и по-нетрайните стоки като манго и папая.

„Развиващите се страни се възползваха от прекъснатите вериги за доставки в развитите страни“, каза Шмидхубер. Египет и Кения увеличиха производството на плодове, особено на цитруси, и зеленчуци, които да се изпращат в Европа, за да запълнят празнините на рафтовете в магазините за хранителни стоки. Докладът също така отбелязва, че се е увеличил износът на продукти като ядки, кафе, чай и подправки от развиващите се страни.

Най-големият износител на селскостопански продукти в света Китай и страните от Южна Америка също увеличиха износа на месо и зърно, за да отговорят на нуждите.

През март, когато пандемията за първи път засегна Австралия, производителите на плодове и зеленчуци бяха изправени пред недостиг на работна ръка, тъй като жителите на тихоокеанските острови не можаха да долетят, за да приберат реколтата. В същото време въздушният транспорт ставаше оскъден, което оскъпи нетрайните плодове и зеленчуци на пазарите в Северна и Югоизточна Азия. Въпреки това австралийският износ на плодове и зеленчуци е спаднал само с 2,2% през първите девет месеца на годината в сравнение със същия период на миналата година, показват данни на Австралийското статистическо бюро.

„Считаме, че веригите за доставка на храни са изключително устойчиви“, каза Майкъл Роджърс, главен изпълнителен директор на Australian Fresh Produce Alliance. Той смята, че индустрията трябва да работи заедно с правителството, за да поддържат жива системата.

Въпреки че световните доставки на храни се оказаха устойчиви на фона на пандемията, Организацията по прехрана и земеделие и Световната продоволствена програма на ООН продължават да предупреждават, че нивата на екстремен глад нарастват, а места като Североизточна Нигерия и Йемен са особено застрашени.

Това отчасти е така, защото много хора по света не разполагат с достатъчно средства на фона на свиването на икономиките и понижаващите се или напълно преустановени доходи. Обезценяването на валутите на развиващите се страни, които зависят от туризма, както и поевтиняването на петрола също усложняват проблемите за страните, които разчитат на производството и търговията със суровината, правейки вносните храни още по-малко достъпни.