Визията за бъдещето на парите

Дискусия с подуправителя на БНБ Калин Христов, финансиста Петър Чобанов и главния изпълнителен директор и член на УС на Пощенска банка Петя Димитрова

20:30 | 6 юни 2021
Обновен: 08:08 | 7 юни 2021
Преводач: Силвия Грозева
Визията за бъдещето на парите

Ще доведат ли технологичните иновации във финансите до революция в парите? Дигиталните пари на централните банки са в процес на проучване, допитване и анализ, а крипто предстоят да бъдат регулирани. Визията за бъдещето на парите - тема на дискусията между Калин Христов, Петър Чобанов и Петя Димитрова.

Транскрипт. Цялата дискусия може да гледате във видеото. Част от проекта Бъдещето: Парите, организиран от Bulgaria ON AIR.

Калин Христов, подуправител на БНБ:  Промяната в технологиите не променя философията и функцията на парите – за транзакционни цели, за спестявания и като разчетна единица.

Текущите бързи технологични развития и възможността чрез електронни канали да се достигне до на практика всеки създава усещането за голяма бъдеща революция в парите. Но сегашните дискусии се свеждат до две стари: дали парите да са частни или публични. След като се реши първата, която текущо доминира публичните пари- централни банки, контролирани от правителствата, издаващи свои собствени валути, идва втората: кой има достъп до баланса на централната банка. Което също има два съществуващи модела, които нашата страна е преживяла.

Калин Христов,

Частни спрямо публични пари

Финансовата криза 2008г и коронакризата 2020 доведоха до ултрастимулите на централните банки и създаването на масирана ликвидност в глобален мащаб, което доведе до инфлация на финансови активи и създаване на нови, на които хората слагат етикета валути, но те не са валути, а финансови активи. Стои въпросът дали тези финансови активи, например биткойн, могат да служат като пари.

Отговорът е относително ясен: не могат, защото голямата им волатилност по дефиниция ги прави неподходящи да съхраняват стойност, не се универсално приемливи и не могат да изпълняват функцията за разплащателно средство. Няма единен стандарт, по който хората да правят отчетите си за приходи и разходи в биткойн.

По-скоро решението на въпроса ще бъде като съществуващото – ще останат да съществуват пари, доминирани от държавите и суверените. Тези финансови активи с амбицията да бъдат третирани като пари ще бъдат регулирани. Това вече става в Америка. За Европа ще говорим по-късно – за регулацията на криптовалутите и т.нар. стейбъл койнс.

Обща философия е те да бъдат поставени в регулация, която да изисква от тях да имат покритие.

Т.е. криптовалутите ще станат валутни бордове.

Да имат покритие с финансови активи, които ще бъдат суверенни, държавни ценни книжа с допускането, че са най-ниско рискови. Умишлено казвам допускането, предвид високото натрупване на публичен дълг в почти всички правителства по света с изключение на малко от тях като българското.

Дигиталните валути на централните банки

Ако сме решили, че парите ще са публични и регулациите на крипто ще ги превърнат в стейбъл койнс – регулирани финансови активи за транзакционни цели, какво ще правят централните банки с този технологичен потенциал – чрез електронни канали да дават достъп до баланси?

Ще ми трябва още време да обясня за CBDC и защо това няма да сработи. Ще се откажат ли държавите от формата на суверенитет: парите?


Петър Чобанов, директор на Института по икономика и политика към УНСС, бивш министър на финансите: Средствата, получавани по линия на криптовалутите, които се опитват да се държат като пари, възникват спонтанно в рамките на една общност, но започват да пречат на останалата част на уравнението – държавното регулиране. Ако приемем, че все пак създават някаква парична маса, въпросът е каква е общата разчетна единица, и отговор на този въпрос няма.

Какво ги съразмерва?

Ако създават такава парична маса, тя не може лесно да се контролира, могат да минават и фискални потоци през тях, потоци, които биха били фискални, т.е. няма да се плащат данъци по тях. Естествено е тогава регулаторът да се погрижи за тях и да каже, че трябва да подлежат на регулация.

Индивидуалният стремеж е да се запази индивидуалността и затова винаги ще има някакъв конфликт между тези две страни на нещата.

Петър Чобанов,

За дигиталните пари на централните банки може да се каже, че те отговарят в момента на т.нар. модерна парична теория с консолидационна хипотеза: правителствата и централната банка да се слеят, за да може да се финансира целия публичен дълг. Когато ги съчетаем с тези дигитални пари обаче, те отговарят на високата задлъжнялост поради това, че произвеждат инфлация, могат да доведат до отрицателни лихвени проценти, включително върху кеша, който вече ще бъде дигитален – наличните, най-високо ликвидните пари. Освен това изискват и прогресивно данъчно облагане. Нямаме време да доразвием въпроса, но те са в една и съща парадигма.

Затова е нормално донякъде централните банки да се опитат да ги приложат. Тогава стигаме до факта, че централната банка ще се опита да планира всичко в икономиката и до свръхцентрализиране и свръхпланиране. Там обаче знаем, че винаги имаме информационни проблеми- няма как да обхванем и рационално да използваме цялата информация.

За да се справят с тези информационни проблеми, се появява дискусията за анализа на големите бази данни. Могат ли да ни произведат някакви универсални профили, които да се използват в общия процес на планиране? Виждаме многообразието в момента на подобни пари-инструменти. За мен стейбъл койнът е най-добрия. Трябва да имаш покритие, защото тези парични общности се контролират по два начина: или чрез обема или чрез фиксиране или конвертиране в нещо. Затова според мен ще се върви към намиране на покритието, за да се превърнат в бордове.

CBDC

Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и член на УС на Пощенска банка: За нас, търговските банки, крипто валутите за момента са спекулация. Не смятам, че банките принципно прегръщат подобна идея, защото ние сме силно регулиран бизнес. Имаме много процедури и този силно регулиран пазар вижда доста рискове в подобно начинание.

За нас позитивът е технологията на блокчейн, която може да има много поле за приложимост в банковия бизнес в най-различни процеси – оптимизация, свиване на разходите и др.

Виждаме бъдещето повече в технологията, отколкото в самите крипто.

Петя Димитрова,

Но не можем да не отбележим, че това е огромен пазар, в който за момента централните банки не са намесени. Те са изцяло оставени на преценката на хората и риска, който те поемат.

Някои централни банки по света в момента все пак разсъждават на тази тема – ЕЦБ скоро даде подобро изявление за крипто евро или подобна дигитална валута и това широко се обсъжда в момента. Беше оставено на публично обсъждане и до края на годината беше съобщено, че ще излязат с изявление дали би било целесъобразно и какво смятат хората – дали подобно нещо би било реализируемо.

Да отбележим, че г-жа Лагард каза, че това ще бъде в допълнение към банкноти и монети от старата валута и няма да ги замени.

Калин Христов, подуправител на БНБ: Въпросът с крипто е кой има достъп до баланса на централните банки и под каква форма. Сега такъв достъп имат банките и правителствата и всички в обществото, държейки банкноти и монети – въпросът е дали всички електронно да имат достъп, дали всеки гражданин и фирма да има достъп до централната банка. Няма значение дали е крипто, дигитални валути на централни банки или друго.

Въпросът е защо някой би искал да даде достъп на цялото общество до централната банка? Затова казах, че това вече сме го живели, казваше се монобанка през комунизма. Ако всички фирми и граждани имат депозити и сметки за разплащане в централната банка, тогава търговските банки биха извадени от бизнес модела на модерния капитализъм. Тъй като всички спестявания ще бъдат в баланса на централната банка. Единственият начин да получат спестявания е да дадат премия спрямо лихвата на централната банка, т.е. по-висока, за да накарат някой да се премести.

Всеки път, когато има шум и несигурност във финансовата система, всички биха изтеглили парите си от търговските и ще отидат в централната. Т.е. дигиталните пари на централните банки, всяка централна банка, която твърди, че го обмисля, поставя този въпрос – как ще решим проблема с потенциалните масирани рънове – тегления – при финансова нестабилност.

Практически така централната банка ще трябва да разпределя кредита в икономиката, което също е срещу природата на капитализма. Казали сме, че частните институции локират по-добре от публичните. На практика това е нереализируема идея, освен ако някой не иска да практикува на ниво провеждане на политиката на модерната монетарна теория. Това означава да слее баланса на банката и правителството и да се върне към нещо, което знаем от 80-те години, наречено монобанка и централните банки да финансират директно дефицитите на правителството.

Имаше проучване в Bis Базел, в което се казва ясно. Всички казват, че работят, защото е мода. Единствените, които реално могат да го работят са банките с глобални валути и доминират- PBOC, Фед и ЕЦБ.

Фед не работи, Джеръми Пауъл ясно каза, че се работи на абстрактно ниво, имаме договор с MIT и те проучват за нас колко е полезно. Като се разгледат всички негативи се съмнявам.. Той изрично каза, че на ниво политика няма такъв проект.

PBOC също е много ясна като стратегия – казват, че имат ограничен, двустепенен CBDC, което означава, че ги емитират, но ги дистрибутират търговските банки, за да избегнат ефекта от изолирането им от този процес. Правят го с една единствена цел – да имат алтернатива на двете големи платформи- Alipay и Tencent, които имат голяма доминация в плащанията и PBOC не иска такава доминация на платежната система от двама големи частни играча. Което се видя и с IPO-то на Ant. Иска да има тяхна алтернатива.

За ЕЦБ е неясно предвид всички негативи, които се знае, че съществуват. Трудно ми е да кажа дали такъв проект би имал реален живот, ако не искаме в еврозоната да практикуваме модерната монетарна теория.

Петър Чобанов: Това биха искали да направят всички, които имат висок дълг. Причината е, че трябва по някакъв начин да го финансират и по естествен начин се опитват чрез налагането на отрицателните лихвени проценти, включително и върху най-ликвидните пари, да продължат печатането и финансирането на дълга.

Те имат интерес балансите на централната банка и правителствата да се слеят.

Петя Димитрова: Все още не сме чули точно за какво и как разсъждават /ЕЦБ/. В момента четем, че има запитване, допитване и анализи на ползите и вредите. Съгласна съм с казаното дотук, но имаме също спестяване на разходи, някаква алтернатива за инвестиция, за това, което се случва с крипто по света. Тепърва ще видим до края на годината какво ще направи ЕЦБ, както каза. Ще разберем какво влагат в това понятие крипто евро и др., както го брандират.

Частните дружества, банките, както каза г-н Христов много по-добре управляват публичните пари. Ние сме преживели това и сме видели целия процес. Не мисля, че някой би се върнал и тръгнал назад или би поставил по някакъв начин стабилността на банковата система в подобна ситуация.

Калин Христов: Природата на механизма е такава. Ако всеки икономически агент има право на експозиция към централната банка и към търговска банка и ако ги счита, че са с еднакво кредитно качество, ще има експозиция към този, който му дава някаква премия по отношение на лихвения процент. В момента, когато кредитното качеството на двата института се промени и се появи съмнение за единия, той може да задържи спестяванията само като си повиши премията.

Защо хората купуват германски, а не италиански дълг?

Цялото спестяване ще отива към института с по-нисък риск. Говорим за случаи като октомври 2008г, след Lehman Bros, миналата година след коронавируса – в такива екстремални случаи цялата ликвидност ще отива от банките в баланса на централната банка и то в най-неподходящия момент.

Ако гледате документите на проекта на ЕЦБ, това е разписано като основен, почти непреодолим риск.

Петър Чобанов: Ситуацията излиза от рамките на рационалността поради отрицателните лихви и разбиването на представата в какво може да се инвестира и дългосрочно да се спестява. Когато имаш отрицателни лихви, това по естествен начин те тласка към спекулативни активи. Затова не можем да се чудим защо кешът нараства, наред с анонимността, която гарантира. Той просто дава нулев лихвен процент в момента е за предпочитане пред отрицателните.