Ханке: Социалната държава е дори по-опасна от социализма

Увеличаващото се преразпредение ни прави роби на държавата, твърди проф. Стив Ханке в редовната си седмична рубрика за предаването Boom&Bust за Bloomberg TV Bulgaria.

Няма точна дефиниция на социалната държава, каза той. Голям авторитет по тази тема е проф. Фридрих Хайек и той също стига до заключението, че няма как да достигнем до конкретна дефиниция, което от своя страна прави тази концепция дори по-опасна от социализма. Социализмът и комунизмът могат да се дефинират, но при социалната държава не е така, подчерта Ханке. Може да кажем , че историята започва с Бисмарк в Германия и военното време в Германия, което идва благодарение на един, може да го дефинираме като полицейски държавен апарат.

„По този начин се създават много различни проблеми. Ако се вгледаме в проблема, свързан с бежанската криза в Европа, той има пряка връзка със същността на социалната държава, защото хората искат да дойдат именно в Западна Европа и да вземат нещо, без от своя страна да дадат каквото и да е било. Без да работят, да получат нещо от съответната държава. Това е основната причина за голямата вълна от бежанци, насочили се към Германия. Франция е много притеснена от тази ситуация, защото социалната държава, безплатните социалните трансфери („безплатни”, разбира се, в кавички, защото се дават от държавата) са огромни, като дори във Франция те са по-големи в сравнение с Германия.”

Най-сериозният ефект е описан по-възможно най-добрия начин в книгата на Хайек "Конституция на свободата".

Въпросът е тясно свързан със свободата, защото данъците, финансирането като цяло на социалните разходи стават все по-големи и по-големи, обясни проф. Ханке. Ако вземем за пример Франция, така наречената данъчна тежест, вече достига 55-56%. Следователно, повече от половината от вашия доход, се изземва от правителството под формата на различни данъчни тежести. Това си е чиста форма на социализъм. Ако погледнете в „Манифеста на комунистическата партия”, ще видите желание за национализация на цели индустрии. При социалната държава правителствата не правят подобна директна национализация, но вие малко или много се превръщате в роб на съответното правителство.

„Когато правителството взима повече от половината ви доход, който сте изработили и получили като заплата, бих казал, че вие сте много близо до определението роб на държавата. И когато тези пари са иззети, политиците, които решават колко пари да ви бъдат иззети като данъци, взимат и решенията как да се разпредели тази огромна сума, кой да ги получи и кой не. Може би част от тези пари достигат и до вас, като данъкоплатец, но вие нямате никакъв контрол над тези процеси. Политиците контролират всички тези пари и именно това е причината за създаването на голяма корупция.”

Франция е интересен пример, защото правителствените разходи във Франция като процент от Брутния вътрешен продукт са около 57% от БВП, посочи Ханке. Още по-интересното е, че само част от тях -  24% от БВП, са били изразходвани на база правителствено потребление. Останалите цели 33% от БВП реално не са преразпределени. Цели 33% от БВП. Политиците изземват огромни средства от гражданите и в същото време 33% от БВП, не се преразпределят отново към френските гражданите, обясни професорът.

Групите от хора, които имат възможността за налагане на политически натиск, са тези, които се облагодетелстват от социалната държава. Тези хора не е задължително да са бедни, големи и мощни корпорации също ползват облагите от социалната държава, чрез големи субсидии, под най-различни форми, завърши Ханке.