ЕС обмисля търговски мерки срещу руския петрол по тръбопровода "Дружба"

Европейският съюз обмисля търговски мерки, насочени към оставащия си внос на руски петрол, според запознати с въпроса.

Изпълнителният орган на блока преразглежда продължаващия внос на руски петрол през тръбопровода „Дружба“, който захранва Унгария и Словакия, и разглежданият ход би засегнал най-вече тези доставки, ако те не бъдат постепенно спрени, казаха източниците на Bloomberg, пожелали анонимност, за да обсъдят частни обсъждания.

Будапеща и Братислава досега не са склонни да диверсифицират от петрола на Москва и блокират мерки, които според тях застрашават енергийната им сигурност.

Плановете са отделни от предложенията за нов пакет от санкции, които ЕС представи в петък. Предложените ограничения включват забрана за руски втечнен газ, която първо ще се прилага за краткосрочни договори шест месеца след влизането в сила, а след това и за дългосрочни сделки от 1 януари 2027 г.

Като част от пакета, ЕС предложи и налагането на санкции на повече от 100 петролни танкера от тъмния флот на Москва, както и други действия, насочени към субекти, които позволяват търговията с енергия, включително в трети страни.

Посланиците на ЕС бяха информирани за предложенията за санкции в петък. Източниците отказаха да предоставят подробности за сроковете и обхвата на евентуалните търговски мерки.

За разлика от санкциите, които изискват подкрепата на всички държави членки, за да бъдат приети, търговските мерки, като например митата, се нуждаят само от подкрепата на мнозинството от столиците.

Мерките биха позволили на ЕС да изпълни ключово искане, което президентът Доналд Тръмп отправи към блока, като условие САЩ да се присъединят към съюзниците си в санкционирането на Русия заради нежеланието ѝ да прекрати войната си срещу Украйна.

Тръмп многократно е заявявал, че ЕС трябва да спре да купува руски петрол и газ. Почти всички държави членки са спрели вноса по тръбопроводи и море, но Унгария и Словакия се въздържат.

Повечето други държави от ЕС са се ангажирали постепенно да спрат целия внос на руски изкопаеми горива до края на 2027 г. и използването на търговски мерки може да бъде опция, ако правителствата в Будапеща и Братислава не представят планове за излизане от тези сделки, казаха някои от източниците.

САЩ също така са оказали натиск върху съюзниците си от Г-7 да наложат тарифи до 100% на Китай и Индия за покупките им на руски петрол, като начин да принудят президента Владимир Путин да седне на масата за преговори с Украйна. Това искане вероятно ще срещне съпротива в столиците на блока.

Длъжностни лица от Г-7 в момента работят по нов пакет от санкции и се стремят да финализират текста по-късно този месец, съобщи Bloomberg.

Други мерки на блока биха били насочени към големите руски петролни компании и мрежите от фирми и кораби, които позволяват на Москва да транспортира суров петрол и да печели от търговията.

Замразените руски активи

Европейският съюз постига напредък по план за предоставяне на заеми на Украйна, използвайки замразените активи на централната банка на Русия - част от усилията за посрещане на нарастващите финансови нужди на Киев.

„Има желание за конструктивно ангажиране“ по така наречените репарационни заеми, заяви комисарят по икономиката Валдис Домбровскис в събота след двудневна среща на финансовите министри на ЕС в Копенхаген, на която беше очертано предложението.

„Държавите членки го виждат като възможен път напред“, добави той, „и ние трябва да го подготвим сравнително бързо“.

ЕС и неговите съюзници търсят начини за набиране на средства, тъй като нуждите на Украйна са се увеличили поради военните усилия. Международният валутен фонд ще предостави оценка през следващите седмици, която ще помогне за определяне на обема на помощта от ЕС, след като има яснота относно евентуалното участие на САЩ и други членове на Г-7.

Без конфискация

Европейската комисия предлага предложение, според което активите няма да бъдат конфискувани - едно от основните притеснения за Euroclear, клиринговата къща със седалище в Брюксел, която държи замразените активи, и Европейската централна банка, където остава паричният баланс, генериран от падежиращите активи.

Паричният баланс ще бъде заменен с облигации, за да се гарантира, че Русия запазва правните си претенции върху активите, според запознати с въпроса. След това балансът ще бъде предоставен под формата на различни заеми на Украйна, която няма да се налага да ги връща, ако Русия не поправи щетите, нанесени по време на войната.

Около 175 милиарда евро в брой са генерирани от падежиращите активи. Около 45 милиарда евро се използват по отделна програма за помощ на Г-7 за Киев, което би оставило около 130 милиарда евро на разположение, каза един от източниците.

Един от най-чувствителните елементи и от решаващо значение за гарантиране, че механизмът остава правно стабилен, са гаранциите, които държавите членки ще предоставят.

Сред разглежданите варианти е те да се предоставят двустранно, за да се избегне евентуалното вето на държави членки като Унгария, която забави усилията си за подкрепа на Украйна. Освен това Домбровскис каза, че механизмът трябва да може да бъде мащабируем, за да включва и други държави от Г-7.

Такива гаранции биха изисквали одобрение от националните парламенти, каза правителствен служител. Различни детайли на предложението все още се разработват.

Комисията работи по своя план паралелно със съюзниците от Г-7 и на фона на разговорите между Украйна и МВФ.

Крайната сума, предоставена от ЕС и други съюзници, ще зависи от фискалната позиция на Украйна, като министърът на финансите Сергий Марченко в петък сигнализира за финансов дефицит от 18,1 милиарда долара за 2026 г.

„Не предлагаме конфискация на руски суверенни активи“, каза Домбровскис в петък. „Предлагаме претенцията на Русия върху тези активи да остане в сила, но използваме натрупаните парични салда.“

Предвид чувствителността и сложността на въпроса, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, говорейки заедно с Домбровскис в петък, заяви, че иска да види писмено предложение.

„Не съм единствената“, добави тя, тъй като нейната институция е предпазлива по отношение на вариантите за използване на замразени руски активи предвид потенциалното въздействие върху статута на еврото и финансовата стабилност.

Въпреки това държавите членки са отворени за напредък по предложението, предвид деликатната ситуация на Украйна и ограничените фискални ресурси на национално ниво, за да помогнат на Киев.

„Готови сме да говорим за това, искаме да изпълним отговорността си към Украйна“, каза германският министър на финансите Ларс Клингбайл. „Всичко трябва да бъде внимателно разгледано.“

Още по темата

Руският износ на горива спада след украински атаки и запасяване за вътрешния пазар

Словакия и Унгария се съпротивляват на опита на Тръмп да спре руската енергия

ЕС се чуди как да се справи с исканията на Тръмп за руския петрол