Кампанията на главния изпълнителен директор на Boeing Co. Кели Ортбърг за възстановяване на корпоративната култура — от фабричния цех нагоре — е поставена на изпитание от подем в синдикалната активност, невиждан от десетилетия, докато американският производител на самолети се опитва да сложи край на безизходица, която нарушава работата на неговите линии за бойни самолети.
Ортбърг призовава за завръщане към учтивост, уважение и откритост, докато Boeing се възстановява след години на кризи, включително сигнали от разобличители за отмъстителни мениджъри. Главният изпълнителен директор подчертава „работим заедно“ при всяка възможност във вътрешните си съобщения.
Тези идеали се сблъскват челно с недоволството на работниците заради заплатите и пенсиите, пожертвани през миналото десетилетие в дългосрочни договори, донесли години трудов мир. Сега, когато производителят се връща към по-краткосрочни трудови споразумения и почти непрекъснат цикъл от преговори, компанията се сблъсква с негативни нагласи, породени от отдавнашните ѝ тактики.
Раздразнението е очевидно в района на Сейнт Луис, където ръководители на Boeing трябва да започнат разговори в понеделник със синдикални лидери, за да се сложи край на триседмична стачка. Напрежението идва месеци след парализиращо прекъсване на работата от страна на работниците на час в района на Сиатъл, които за последно бяха стачкували през 2008 г.
Неспокойствието се простира в целия аерокосмически и авиационен сектор, тъй като недостигът на кадри окуражава синдикализираните работници. Персоналът на Airbus SE във Великобритания е на път да спре работа; стачка на стюардесите и стюардите на Air Canada доведе до спиране на операциите, а триседмичното напускане на работните места по-рано тази година от страна на механиците в RTX Corp. наруши доставките на самолетни двигатели. В GE Aerospace механиците миналата седмица гласуваха за упълномощаване на стачка в две съоръжения.
„Трудът е все по-важен навсякъде“, казва анализаторът на Bank of America Securities Inc. Рон Епстийн. Синдикатите придобиха лостове след пандемията от Covid, тъй като просто няма достатъчно висококвалифицирани механици, които да заменят поколението, излизащо от работната сила. „Не можеш просто да наемеш куп хора да вършат тази работа“, допълва Епстийн.
Ортбърг е изправен пред втората си голяма стачка, откакто се присъедини към Boeing преди година — този път от синдикат, който няма история на активизъм. Това е едва третата стачка за половин век от заводските работници в отбранителния хъб, представлявани от International Association of Machinists and Aerospace Workers District 837, отбелязва анализаторът на Melius Research Скот Микъс.
Напрежението, започнало след като работниците отхвърлиха условия по договор, одобрени от ръководството на IAM, предшества предстоящите преговори на Boeing със синдиката, представляващ около 19 000 инженери, техници и пилоти.
Не е необичайно двете страни в трудова безизходица да изчакат седмици, преди да подновят разговорите. Всяка би обмислила внимателно как да стигне до сделка, особено след като работниците в Сейнт Луис отхвърлиха две предишни предложения на ръководството, казва Леон Грюнберг, професор по социология, който изучава трудовите отношения в Boeing от 90-те години.
Четиригодишният договор беше най-щедрият, който Boeing някога е предлагал на синдиката. Но за старшите механици имаше уловка: в две от годините те щяха да получат еднократни бонуси вместо увеличение на заплатите. Работниците на върха на скалата за възнаграждения също се сблъскаха с няколко години без повишения по непопулярния договор от 2014 г., който фиксира ниски ръстове на възнагражденията, докато инфлацията се изстреля.
„Ветераните заслужават повече!“ — пишеше на един от плакатите на пикета в Сейнт Луис миналата седмица, докато Брайън Брайънт, президент на International Association of Machinists and Aerospace Workers, се обръщаше към стачкуващите. „8% + 0% + 0% + 4% се равнява на глупости.“
Както и колегите им в Сиатъл, по-възрастните членове на синдиката в Сейнт Луис все още усещат последствията от договорите от 2014 г., които замразиха пенсиите на фона на опасения, че ръководството ще закрие или премести производството извън региона.
Това не беше празна заплаха при бившия главен изпълнителен директор Джим МакНърни — особено след като компанията имаше надмощие над синдикатите през миналото десетилетие и го използва. При МакНърни Boeing премести производството на флагманския 787 Dreamliner в несиндикалния щат Южна Каролина след стачката на заводските работници в Сиатъл през 2008 г.
„Оттогава пожънаха бурята“, казва Томас Колър, съвместен професор по право и философия в Юридическия факултет на Бостън Колидж. „За съжаление това постави синдикатите в много предпазлива позиция спрямо ръководството.“
Настоящата стачка няма мащаба и финансовия удар на миналогодишното напускане на работните места от 33000 членове на най-големия синдикат в Boeing, което затвори фабрики от Вашингтон до Калифорния за два месеца. Ортбърг тъкмо беше нает да обърне курса на Boeing, разтърсена от разследвания, предизвикани от почти катастрофален инцидент в началото на 2024 г.
В Сейнт Луис всички обекти на Boeing остават отворени, като служителите, които не стачкуват, продължават да обслужват клиентите. По данни на компанията IAM District 837 представлява около 20% от 16 000-те служители на Boeing в региона.
Все пак продължително прекъсване може да навреди на усилията на Boeing да прекъсне модела на надвишаване на разходите и забавяния в отбранителното подразделение. В документ от юли производителят предупреди, че нарушенията могат да означават, че „нашето финансово състояние, резултатите от операциите и паричните потоци ще бъдат неблагоприятно засегнати“.
„Бих си помислил, че след стачката в Сиатъл те биха направили всичко възможно да я смекчат“, казва Епстийн. „Но не го направиха.“