Президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която цели да ускори офшорния добив и да отвори нови възможности за извличане на стратегически суровини от океанското дъно въпреки възраженията на природозащитниците.
Мярката нарежда на Министерството на търговията да ускори разглеждането и издаването на разрешителни за проучване и промишлена експлоатация по силата на закон от 1980 г., съобщиха висши представители на Белия дом. Разрешителните могат да обхващат територии далеч отвъд външния континентален шелф на САЩ, но заповедта поставя началото и на потенциален добив в американските крайбрежни води. Съгласно указа министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм трябва да създаде процедура за одобряване на разрешителни и издаване на лицензи за дънен добив в американски води по същия закон, който от десетилетия регулира и добива на петрол.
В информационен лист Белият дом представя заповедта като част от поредица стъпки, които „поставят Съединените щати на първа линия в производството и иновациите при критичните минерали“.
Президентът разпорежда и редица доклади, включително анализ за използване на Националния отбранителен резерв за минерали от морските залежи и оценка на интереса на частния сектор към дейността. Указът възлага на Корпорацията за международно развитие на САЩ и Ексимбанк да проучат възможностите за финансиране и друга подкрепа за проучване, добив, преработка и екологичен мониторинг на морските ресурси.
Ходът идва на фона на растяща тревога заради новите ограничения на Китай върху износа на редкоземни материали, използвани в батерии за електромобили, смартфони и друга техника – ответен удар срещу тарифите на Тръмп. Господството на Пекин в добива и рафинирането на тези метали поражда опасения за алтернативни доставки.
Дълбоководният добив се разглежда от администрацията като още един източник на елементи като манган, кобалт, никел и мед, което би намалило зависимостта на САЩ от внос и би открило нови износни възможности. Според Белия дом в рамките на десет години индустрията за добив от морското дъно може да създаде 100 000 работни места и стотици милиарди долари икономически ползи.
Привържениците на добива предупреждават, че без действия САЩ и съюзниците им рискуват да отстъпят морските ресурси на Китай. В доклад по-рано този месец RAND изчисли, че производството от морското дъно може да намали цените на металите и да осигури достатъчно никел и кобалт, за да покрие прогнозното търсене на САЩ през 2040 г. Тези материали са ключови за литиево-йонните батерии.
Очаква се заповедта да облагодетелства The Metals Company (TMC), която от години се опитва да събира богати на минерали скални късове от зоната Кларион–Клипъртън – международни води между Хавай и Мексико. Намеренията на канадската компания се усложняват от продължителен дебат около евентуални регулации на Международния орган за морското дъно (ISA), създаден под егидата на ООН.
Миналия месец TMC обяви, че търси разрешителни от администрацията на Тръмп по 45-годишния Закон за дълбоководните твърди минерални ресурси. Одобряването им, което на практика заобикаля ISA – бе заклеймено като нарушение на Конвенцията на ООН по морско право и като опасност за над десетгодишните преговори по правилника за добив.
Еколозите настояват за по-строги международни правила, предупреждавайки, че дейността може да застраши ключови морски местообитания и дънни организми.
САЩ не са ратифицирали Конвенцията по морското право, затова консервативните среди твърдят, че страната не бива доброволно да се подчинява на ISA. Самият договор запазва някои участъци в зоната Кларион–Клипъртън за САЩ, ако те някога се присъединят. Вашингтон пък приема закона за морските ресурси, който описва процедурите за достъп на американски компании.
TMC притежава два лиценза от ISA за проучване на кобалт, никел и други метали в малки скални парчета, но не може да започне добив, докато ISA не приеме регламент. Компанията защитава действията си: главният изпълнителен директор Жерар Барон заяви пред Bloomberg, че TMC изпълнява договора си с ISA, докато самият орган не е изпълнил задължението си да приеме правила.
„Не разбирам защо държавите членки на ISA се изненадват, че TMC търси алтернативен, отдавна съществуващ регулаторен режим“, каза той тогава.