Работата на Орсел в UniCredit тепърва започва

Андреа Орчел се погрижи цената на акциите на UniCredit Group SpA да се увеличи повече от три пъти през първите три години от мандата му като главен изпълнителен директор на италианската банка. Но Орсел не прави победни обиколки, а и не би трябвало.

Това, което бившият ръководител на инвестиционната банка на UBS Group AG е постигнал досега, е лесно. Намирането на устойчив растеж с нисък риск оттук нататък не е никак лесно. Банката разполага с много свободен капитал, който може да инвестира и да радва акционерите с щедра парична възвръщаемост. Все още има вероятност Орсел, който е професионален търговец, да се опита да осъществи грандиозно поглъщане, за да преобрази UniCredit, но той има по-голям шанс да остави положително наследство, като продължи да модернизира дейността ѝ, като същевременно държи под контрол риска при отпускането на кредити.

Няма съмнение, че Орсел е стъпил на краката си в UniCredit. Под негово ръководство банката постигна силно възстановяване на печалбите и изплатените суми, но голяма част от напредъка се дължи на благоприятни попътни ветрове. Предшественикът на Орсел, Жан-Пиер Мустие, се справи с тежката задача за спешен ремонт на баланса, който беше потънал в лоши дългове след кризата в еврозоната. Освен това през последните 18 месеца ръстът на приходите на UniCredit беше ускорен от първото увеличение на лихвените проценти в Европа от повече от десетилетие, като официалният лихвен процент е близо до най-високото си ниво от въвеждането на еврото през 1999 г.

Орсел има за цел да надгради основите на предишната работа. Той иска да намери по-сигурен и устойчив ръст на приходите, като същевременно разработи технологии, които да направят банката по-ефективна. Фокусът му е насочен към основните клиенти на UniCredit сред малките и средните предприятия и заможните физически лица. Той се насочва и към повече приходи от такси от управление на активи и застраховане - вид бизнес, който не изисква голям капитал и който повечето европейски банки преследват. Част от стратегията на Мустие за обрат включваше продажбата на фонд мениджъра Pioneer Investments и на дела му в италианската онлайн брокерска компания FinecoBank SpA. Макар и необходими по онова време, тези изходи костваха на банката важни източници на приходи от такси, които Орсел сега трябва да възстанови.

Огромният ръст на печалбите под ръководството на Орсел се дължи най-вече на макроикономически фактори. Прогнозите са, че печалбата преди облагане с данъци ще достигне 10,8 млрд. евро през 2023 г. от загуба от 1,55 млрд. евро през 2020 г., годината преди присъединяването на Орсел. През тези години повишаването на лихвените проценти е добавило 4,4 млрд. евро към нетния лихвен доход по текущите прогнози на анализаторите за края на 2023 г., според данни, събрани от Bloomberg. Това е 70% от ръста на приходите при Орсел. В същото време годишните провизии за лоши кредити се очаква да бъдат с 4,1 млрд. евро по-ниски през 2023 г., отколкото през 2020 г. Орсел е запазил добър контрол върху разходите - нелека задача в условията на инфлация - но печалбите от по-високите лихвени проценти и по-малкото провизии представляват повече от две трети от ръста на печалбата на UniCredit.

Попътен вятър следва UniCredit/Допринеслите за голямото увеличение на печалбата преди данъци през последните три години

Инвеститорските изплащания също се върнаха. През последните две години UniCredit е изкупила обратно около 3,7 млрд. евро от собствените си акции, като е намалила броя на акциите с 20% и е повишила нетната стойност на активите на всяка от тях. Банката все още разполага с около 10 млрд. евро излишен капитал, за да финансира още обратни изкупувания и евентуално придобивания. Orcel вече е обещала 6,5 млрд. евро за разпределение на инвеститорите, но до отчитането на печалбата за четвъртото тримесечие на следващата година този свободен капитал ще нарасне още повече.

Този свободен капитал стана възможен благодарение на преразглеждането на баланса на Мустие. Когато французинът пое управлението през 2016 г., общият размер на необслужваните кредити в счетоводните книги на UniCredit беше почти два пъти по-голям от общия й капитал от първи ред; когато той напусна, те се равняваха на едва 41% от капитала; до края на тази година те ще бъдат по-малко от 30%. Чрез продажби на предприятия и емитиране на права на стойност 13 млрд. евро Мустие увеличи основния капитал до 52 млрд. евро от ниските 32 млрд. евро. Орсел сви още повече баланса и освободи капитал, което му помогна да създаде по-голям капацитет за изплащане.

Спешната "ремонтна" дейност на UniCredit/Необслужваните кредити като процент от капитала

Големият въпрос за Orcel е как да продължи добрите времена. Очаква се догодина приходите от лихви и такси леко да намалеят, а обратната страна на по-високите лихвени проценти е предстоящото икономическо забавяне, което може да накара повече клиенти да се борят за изплащане на по-скъпия дълг.

Капиталовата хазна на UniCredit дава на Орсел голяма подкрепа, но той иска да използва част от нея за работа. Той търси малки сделки главно в страни като България, Чехия и Словакия, където UniCredit има присъствие и вижда големи възможности за растеж, тъй като тези страни се сближават икономически със Западна Европа. Наскоро той се съгласи да купи малка банка в Румъния, с което UniCredit ще изпревари френската Societe Generale SA и ще стане третият по големина кредитор в страната. Подобни сделки няма да доведат до бързо намаляване на приходите.

В същото време едно голямо, трансформиращо придобиване изглежда твърде голямо предизвикателство - дори за опитен търговец като Орсел. Големите банкови поглъщания не са стимулирани от регулациите, особено трансграничните сделки в рамките на Европа - докато добрите и големи мениджъри на фондове трудно се намират на разумна цена.

Големите сделки може и да са бляскави и вълнуващи, но постоянният процес на малки придобивания и работата за по-евтино управление на UniCredit и по-бързо предлагане на правилните продукти на клиентите вероятно ще донесе по-добри резултати за Орсел и акционерите на банката.

Пол Джей Дейвис е колумнист на Bloomberg, който пише мнения за банковото дело и финансите. Преди това е бил репортер в Wall Street Journal и Financial Times.