Арабските държави държат най-силните карти, за да постигнат решение с две държави

Това, че срещата на арабските и мюсюлманските държави в Рияд миналия уикенд беше само разговор и нищо повече, със сигурност е облекчение за президента Джо Байдън, министър-председателя Бенямин Нетаняху и вероятно за целия свят. Последното нещо, от което се нуждае световната икономика, е повторение на петролното ембарго, което арабските държави наложиха през 1973 г., за да накажат САЩ и някои от техните съюзници за това, че са подкрепили Израел по време на войната от Йом Кипур.

Призивът на иранския президент Ебрахим Раиси да се наложат санкции на Израел (и да се въоръжи Хамас) остана без внимание. Вместо да прекъснат петролния поток, лидерите от Арабската лига и Организацията на ислямските държави се задоволиха да изпуснат парата. Те осъдиха Израел за военното нападение в Газа и поискаха незабавно прекратяване на огъня.

Саудитска Арабия, най-големият производител в света, даде знак, че няма да използва износа си на петрол като лост за постигане на прекратяване на огъня в Газа. Арабските държави, които наскоро нормализираха отношенията си с Израел - Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан - не разкъсват своите копия на споразуменията от Абрахам.

Във всеки случай все още не.

Но удължаването на войната често води до преоценка на приоритетите. Макар че много арабски лидери желаят да запазят връзките си с Израел, те добре осъзнават гнева, който се надига по улиците им заради войната между Израел и Хамас, и свързания с това риск от регионална несигурност.

Колкото по-дълго продължава разрушаването на Газа и съпътстващите го картини на палестинската травма и трагедия, толкова по-голям е натискът от улиците до дворците - да се действа. Разумният призив към арабските принцове и дворци би бил да изпреварят натиска и да изготвят цялостен план не само за прекратяване на войната, но и, което е може би по-важно, за управление на мира след това.

И може би ще успеят да го постигнат с помощта на интелигентна дипломация, а не с икономическо изнудване.

Разбира се, те са опитвали този подход и преди. Последното цялостно арабско предложение за прекратяване на израелско-палестинския конфликт, известно като Арабска мирна инициатива (API), беше направено през 2002 г., по време на втората палестинска интифада или въстание срещу Израел. То беше обречено на провал поради разногласията сред арабските лидери, слабата подкрепа на САЩ и още по-малката подкрепа на тогавашния израелски премиер Ариел Шарон.

Настоящата криза неизбежно породи спекулации, че арабските държави могат да възобновят API или да предложат нов, подобрен план.

Условията изглеждат благоприятни. Благодарение на споразуменията от Абрахам безпрецедентен брой арабски държави имат лостове за влияние върху Израел. Байдън, който подкрепи Нетаняху след терористичната атака на Хамас на 7-ми октомври, е все по-притеснен, че израелският лидер се възползва твърде много от тази подкрепа. Самият Нетаняху е дълбоко непопулярен сред собствения си народ. Международното обществено мнение се обръща срещу Израел; може би по-важно е, че и американското обществено мнение се обръща срещу него.

Така че това е подходящ момент за арабските държави да се възползват от предимството си. Добро начало би било назначаването на отговорник, който да ги представлява в дискусиите с Израел, палестинците, САЩ и други заинтересовани от мира страни (например Турция). Ануар Гаргаш, ветеранът дипломат от Емиратите, би бил очевиден избор.

На следващо място арабските държави трябва ясно да заявят, че ще помагат в разчистването на бъркотията, оставена от войната - възстановяването на политическите институции и физическата инфраструктура на Газа - само ако Израел се ангажира с решение за две държави и график за тази цел. В замяна те трябва да са готови да гарантират, че Израел няма да бъде изправен пред заплаха от Хамас, Палестинския ислямски джихад или друга екстремистка групировка.

От своя страна администрацията на Байдън трябва да окаже натиск върху арабските държави да представят цялостен мирен план и да накара Нетаняху да го приеме. САЩ трябва да успеят да привлекат съюзниците си в Европа, за да действат като съгаранти.

Като се има предвид сложната история на израелско-палестинския конфликт, този подход няма гаранция за успех. Но арабските държави притежават най-силните карти, които някога са имали в отношенията си с Израел - и сега е моментът да ги изиграят.

Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.

Още по темата

САЩ са все по-ядосани на Израел заради нарастващите цивилни жертви в Газа

Този рядък успех на ООН в мироопазващите операции предлага модел за Газа

Ердоган е ключът към разрешаването на кризата в Газа

Нетаняху отхвърля пауза в Газа